Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 191 от 20.02.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2292/2022
Вид
Решение № 191
Подписан
20.02.2023
В сила
11.04.2023
Състав
Мая Недкова, Константин Димитров Иванов, Ивелина Владова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. В., 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. И.

Ивелина Владова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело № 20223100502292 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. Д. Х. от гр. В., подадена чрез процесуален представител, срещу Решение

№ 2470/24.07.2022 год., постановено по гр. дело № 1199/2022 год. по описа на РС-В., в частта му, с която е уважен предявения от Б. Е. Д. от гр. В. срещу въззивницата иск по чл. 45 ЗЗД и А. Д. Х. е осъдена да заплати на Б. Е. Д., на основание чл. 45 ЗЗД, сумата от 14 700 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца лек автомобил „Пежо ." с peг. № ............., вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 01.11.2018 год., причинено виновно от водача А. Д. Х., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 02.11.2021 год. до окончателното и́ изплащане.

В жалбата са наведени опла...ания, че решението в атакуваната от въззивницата част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че по делото не е установен размера на причинената на ищеца имуществена вреда, не е установена паз.та стойност на повредения автомобил на ищеца към настоящия момент, като счита, че определянето на стойността на автомобила към датата на пътнотранспортната злополука е неправилно, тъй като към днешна дата цените на автомобилите са различни от цените през 2018 год., а освен това към днешна дата процесният автомобил е с четири години „по-стар“, което определено намалява неговата стойност. Твърди също, че за установяване на размера на вредата в нарушение на процесуалните правила е използвано заключение на експертиза, назначена по друго дело.

1

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът по чл. 45 ЗЗД да бъде отхвърлен, както и да бъде отхвърлено и искането за присъждане на законна лихва върху претендираната сума. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна – ищецът Б. Е. Д. от гр. В., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита решението в обжалваната част за правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага съображения. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивницата, чрез процесуален представител, поддържа въззивната си жалба и настоява да бъде уважена.

В съдебно заседание въззиваемият, чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба, поддържа подадения писмен отговор, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено.

В писмени бележки въззивницата, чрез процесуален представител, поддържа становището си формулирано още с въззивната жалба.

Съдът съобрази следното:

Предявен е иск по чл. 45 ЗЗД.

В исковата си молба ищецът Б. Е. Д. е навел следните твърдения:

Собственик е на л. а. „Пежо ." с peг. № ............., с дата на първоначална регистрация 02.07.2013 год. Автомобилът е бил предоставен за ползване на ответницата А. Д. Х.. На 01.11.2018 год., на път 1-4, при километър 149+200, в района на с. Д., общ. Л., при управлението на автомобила с посока на движение от гр. В. към гр. В. Т., ответницата А. Х. нарушила правилата за движение – чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинила средна телесна повреда на лицата – А. Д. и Б. И..

По повод на пътната злополука е образувано н. о. х. д. № 507/2020 год. по описа на Районен съд - гр. Г. О., по което с влязла в сила на 12.06.2021 год. присъда № 260003/27.05.2021 год. ответницата А. Х. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, във връзка с чл. 342, ал.

1 от НК, като и е наложено наказание глоба в размер на 1000 лева, на основание чл. 78а, ал. 1 от НК. Вследствие на пътния инцидент са нанесени и множество повреди по собствения на ищеца л. а. „Пежо ." с peг. № .............

НС, изразяващи се в: увреждане на преден капак; челно стъкло; ляв фар; десен фар; рамка радиатор; радиатор климатик; радиатор воден; ключалка преден капак; тръби климатик; ремък за компресор на климатик; компресор на климатик; преден ляв калник; преден десен калник; преден ляв подкалник ПВЦ; преден десен подкалник ПВЦ; панта капак ляв; панта капак десен; предна лява врата; задна лява врата; ляв заден калник; задна броня; задно стъкло; предна дясна врата; задна дясна врата; въздушна възглавница на волана; дясна предна въздушна възглавница; арматурно табло; колани предни – ляв и десен; управляващ модул за въздушните възглавници; основа на преден десен калник; въздуховод въздушен филтър; топлозащитна ламарина на турбокомпресор; конзола тампон ДВГ десен и тампон ДВГ десен.

Автомобилът е бил иззет като веществено доказателство по наказателното дело, но с присъдата бил върнат на ищеца. Твърди, че стойността на разходите за труд и материали за възстановяване на повредите по автомобила му е в размер на 20 831, 47 лева, а паз.та стойност на лекия автомобил към датата на увреждането е в размер на 14 700 лева. Т. е., описаните повреди са довели до „тотална щета“ на автомобила му по смисъла на КЗ.

В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 14 700 лева, 2 представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца лек автомобил „Пежо ." с peг. № ............., вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 01.11.2018 год., причинено виновно от ответницата А. Д. Х., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на увреждането – 01.11.2018 год. до окончателното и́ изплащане.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответницата А. Д.

Х. счита иска за неоснователен. Оспорва всички наведени от ищеца твърдения; прави възражение за настъпила погасителна давност по отношение на претенцията за законна лихва, твърди, че давността е 3годишна и е изтекла на 01.11.2021 год., а исковата молба е депозирана на 01.02.2022 год., т. е. три месеца след като е била настъпила погасителната давност на вземането за лихви. Навежда още, че предвид неоснователността на претенцията на ищеца по отношение на главницата, то и другите акцесорни вземания за лихви, разноски и законна лихва са неоснователни.

Настоява за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа иска и настоява да бъде уважен. Претендира присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание ответницата, чрез процесуален представител, оспорва иска и настоява да бъде отхвърлен, поддържа подадения писмен отговор. Претендира разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

От приложеното по делото свидетелство за регистрация – Част I е видно, че ищецът Б. Е. Д. е собственик на л. а. „Пежо ." с peг. № ............. НС.

С влязла в сила присъда № 260003 от 27.05.2021 год. по н. о. х. д. № 507/2020 год. по описа на РС – Г. О. ответницата А. Д. Х. е призната за виновна за това, че на 01.11.2018 год., на път 1-4, при километър 149+200, в района на с. Д., общ. Л., обл. В. Т., при управлението на л. а. „Пежо ." с peг. № ............. НС с посока на движението от гр. В. към гр. В. Т., нарушила правилата за движение – чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинила средна телесна повреда на лицата – А. Д. и Б. И. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, за извършването на което и́ е било наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, на основание чл. 78а, ал. 1 от НК. С присъдата е постановено вещественото доказателство – л. а. „Пежо ." с peг. № ............. НС, оставен на съхранение в РУ Г. О., да се върне на собственика му Б. Е. Д. от гр.

В..

От заключението на САТЕ от 22.11.2021 год. по ч. гр. дело № 13588/2021 год. по описа на РС-В., изслушано в производство по чл. 207-209 ГПК и приобщено към настоящото дело, се установяват следните повреди по л. а. „Пежо ." с peг. № .............: увреждане на преден капак; челно стъкло; ляв фар; десен фар; рамка радиатор; радиатор климатик; радиатор воден; ключалка преден капак; тръби климатик; ремък за компресор на климатик; компресор на климатик; преден ляв калник; преден десен калник; преден ляв подкалник ПВЦ; преден десен подкалник ПВЦ; панта капак ляв; панта капак десен; предна лява врата; задна лява врата; ляв заден калник; задна броня; задно стъкло; предна дясна врата; задна дясна врата; въздушна възглавница на волана; дясна предна въздушна възглавница; арматурно табло; колани 3 предни – ляв и десен; управляващ модул за въздушните възглавници; основа на преден десен калник; въздуховод въздушен филтър; топлозащитна ламарина на турбокомпресор; конзола тампон ДВГ десен и тампон ДВГ десен.

Установява се още от заключението, че стойността на разходите за труд и материали, необходими за пълното възстановяване на установените увреждания по средни пазарни цени, е в размер на 20 831, 47 лева, а средната паз. стойност на л. а. „Пежо .", с peг. № ............. към датата на увреждането – 01.11.2018 год. – е в размер на 14 700 лева.

В съдебно заседание по ч. гр. дело № 13588/2021 год. на РС-В., вещото лице е пояснило, че предвид стойността на разходите за възстановяване на лекия автомобил, възстановяването му е икономически нецелесъобразно; дори и да бъдат вложени средства за ремонтирането му, автомобилът никога няма да бъде поправен в съст.ието, в което е бил преди инцидента и винаги ще има следи, че е претърпял тежко пътнотранспортно произшествие.

От заключението на САТЕ от 10.06.2022 год., изслушано в първоинстанционното производство, неоспорено от страните, кредитирано от съда като обективно и безпристрастно и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание, се установява следното: Непосредственият механизъм на настъпване на пътното транспортно произшествие от 01.11.2018 год. е челен сблъсък между л. а. „Пежо .", с peг. № ............. НС, управляван от ответницата А. Х. и л. а. „“С. В.“ с рег. № ............... ..., управляван от пострадалата А. Д. Д..

Установява се още, че щетите по л. а. „Пежо .", с peг. № ............. НС, описани в заключението на САТЕ по ч. гр. дело № 13588/2021 год. на РС-В., са в пряка причинна връзка с настъпилия на 01.11.2018 год. пътен инцидент.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Фактическият състав на деликта включва кумулативното наличие на четири елемента: извършено противоправно деяние – действие или бездействие; причинени вреди – имуществени или неимуществени; вина на причинителя и причинна връзка между увреждащото деяние и настъпването на вредите. В чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е установена законна оборима презумпция, съгласно която във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

В тежест на ищеца е да установи обективните елементи от фактическия състав на деликта, а в тежест на ответника – да обори установената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД презумпция.

В случая противоправното поведение на ответницата А. Х. а също и вината и́, са установени с влязла в сила Присъда № 260003/27.05.2021 год., постановена по н. о. х. д. № 507/2020 год. по описа на РС – Г. О., с която ответницата е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, тъй като съгласно чл. 300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Установено е по делото, че в резултат на противоправното поведение на ответницата А. Х., на ищеца са причинени имуществени вреди – повреди по собствения му лек автомобил „Пежо .", с peг. № ............. НС, описани по-горе.