Решение № 301 от 11.05.2026, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- Гражданско дело 688/2025
- Вид
- Решение № 301
- Подписан
- 11.05.2026
- Състав
- НИНА ДОНКОВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 10 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 419, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 46, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 54 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 301 гр. Видин, 11.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: НИНА Д. НИКОЛОВА при участието на секретаря Полина Ст. Въткова като разгледа докладваното от НИНА Д. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20251320100688 по описа за 2025 година
Предявен е иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Производството по делото е образувано по предявен иск от Л. Й. М., ЕГН ********** и адрес гр. Кула. ул. ************ чрез пълномощник адв. В. В.
М. срещу Прокуратурата на Република България, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, като се иска Прокуратурата на Р.България да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата в размер на 4 000 лева частична претенция от общо 10 000 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени от неправомерни действия от Прокуратурата, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното издължаване.
Сочи се, че срещу ищеца било образувано досъдебно производство №26/2024г. по описа на РУ Видин, прок.пр.№171 /2024г. по описа на РП-Видин за престъпление по чл. 3436. ал. 3 от НК за това, че на 14.01.2024г. около 04:45 ч. в гр. Видин, по ул. „Баба Вида“, пред сградата на ДНА, в посока на движение от кръстовище с ул.„Осман Пазвантоглу“ към площад „Баба Вида“, Л. М. е управлявал МПС - лек автомобил, марка „Пежо“, модел „207“, peг. № ******. собственост на Й. М. Д., след употреба на наркотично вещество - „кокаин“, установено с техническо средство „DREG TEST 5000“, с фабр. №ARMF - 0092 с проба № 282 от 14.01.2024г, извършена в 05:14ч. Съставен е Акт за 1 установяване на административно нарушение серия
СА
№
1137578/14.01.2024г.. и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0953-000010/14.01.2024г, с която е иззето свидетелството за управление на МПС № 286079282. Задържан е за 24 часа в ареста на РУ, като е извършен и обиск на лицето.
От изготвената токсикохимична експертиза е било установено, че Л. Й. М. не е употребил наркотични вещества и техни аналози. Досъдебното производство е прекратено на 28.11.2024г. с Постановление за прекратяване на досъдебно производство, издадено на основание чл. 199,ал.1 и чл. 243. ал.1, т. 1. във вр. с чл. 24. ал. 1, т. 1 от НПК.
Излага се, че неправомерните действия на ответника са довели до множество негативни последици за ищеца - шок от временното ограничаване на свободата му и условията, в които е бил принуден да стои до 24 часа след задържането му. Разпространена била информацията, че е престъпник, а в малкото населено място, в което живее гр.Кула тръгнал слух, че същият е наркоман, убиец на пътя ,което променило отношението към него на всички жители на гр. Кула. Сочели го с пръст, по-възрастните и морални хора обвинявали и нападали родителите му, които преустановили контакта с него и отношенията им се влошили. Ищецът не разговарял с родителите си докато се установи, че не е употребил наркотици. Слухът, че е наркоман се разпространил и в гр. Видин между приятелите и познатите му. Ищецът изпаднал в депресия, което състояние не е успял да преодолее, станал тревожен, имал чувство на безнадеждност и унижение, липса на самочувствие, усещал несправедливост от страна на държавата. Загубил апетит, страдал от безсъние, вниманието, паметта, мисленето и концентрацията се влошили. По повод задържането имало статия в медийно издание в гр. Кула, което допълнително допринесло за унижението, срама и сриване на имиджа на ищеца в града. Изпитвал силен срам и неудобство от обвинението и отражението му върху неговата репутация и достойнство и на тази на родителите му. Избягвал да излиза извън дома си, затворил се , не общувал с приятелите си. Част от тях също спрели да общуват с него и да го търсят, не го поздравявали на обществени места, разбрал, че случая се е обсъждал от хората в града. Единадесет месеца след задържането ищецът 2 уведомен за прекратяване на наказателното производство, поради липсата на данни за извършено престъпление по чл.343. ал.З НК. Ищецът бил лишен и от възможността да управлява МПС, от което търпял доста неудобства трябвало да се придвижва с обществен транспорт или пеша.
Ищецът намерил добре платена работа като шофьор чужбина, но тези планове се провалили поради неправомерните действия на държавните органи. Така описаните емоционални, психически и физически състояния представляват неимуществени вреди, причинени от образуваното от Прокуратурата досъдебно производство.
Претендират се направените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба. Оспорва се, че като следствие на образуваното наказателно дело ищецът е претърпял неимуществени вреди; че твърдените вреди са причинени от неправомерни действия на Прокуратурата на Р България; че с издадените от ответника актове са нарушени законните права и интереси на ищеца и/или негови близки. Оспорва се и размера на иска.
Сочи се, че изразът „обвинение в извършване на престъпление“, използван в чл. 2, ал.1, т.З от ЗОДОВ следва да се тълкува в наказателнопроцесуалния му смисъл- лицето трябва да е било привлечено в качеството на обвиняем. /Решение № 50047 от 10.03.2023 год. по гр. дело № 3092/2022 г., IV г. о. на ВКС/. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от НПК в наказателното производство прокурорът повдига и поддържа обвинения за престъпления от общ характер, а по чл. 54 от НПК обвиняем е лицето, което е привлечено в това му качество, при условията и реда на НПК. Ищецът не е бил привлечен в качеството на обвиняем и не е разпитван като такъв. От материалите по досъдебното производство е видно, че липсва постановление за привличането му като обвиняем, като дори самото производство не е било образувано или водено срещу някого, още по- малко пък спрямо това лице. При това положение, не е налице основен елемент от фактическия състав на нормата на чл. 2, ал. I т. 3 от ЗОДОВ, за да се приеме, че действията на съответните органи са били незаконни, липсва фактът на повдигане на обвинение за извършено престъпление, както и последващите от това други действияпредявяване на обвинението, разпит на обвиняемия, налагане на мярка за неотклонение и т. н. Ищецът по никакъв начин не е бил третиран като 3 обвиняем, за да се приеме, че по някакъв начин е била ангажирана неговата наказателна отговорност. Доколкото спрямо лицето не е било образувано наказателно производство, не може да се приеме, че ищецът търпи неудобства, защото липсва хипотезата на повдигане на незаконно обвинение, а всички останали негативни последици, независимо от какъв характер и интензитет са, попадат извън обхвата на отговорността на Държавата по ЗОДОВ. До привличането като обвиняем не се търпят вреди по смисъла на ЗОДОВ, защото все още няма данни за формиран извод за виновността на лицето по смисъла на чл. 219, ал. 1 от НПК . Сочи се, че наказателното производство е протекло в разумни срокове, а търпени вреди от съставянето на АУАН и иззетото СУМНС, е извършено от органите на МВР и не следва да се ангажира отговорността на ответника. Поддържат неоснователност на претенцията и молят да бъде отхвърлена.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства.
С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното:
Между страните не са спорни фактите, твърдени в исковата молба, че е било образувано досъдебно производство №26/2024г. по описа на РУ Видин, прок. пр.№171 /2024г. по описа на РП-Видин за престъпление по чл. 3436. ал.
3 от НК за това, че на 14.01.2024г. около 04:45 ч. в гр. Видин, Л. М. е управлявал МПС - лек автомобил, марка „Пежо“, модел „207“, peг. № ******. собственост на Й. М. Д., след употреба на наркотично вещество - „кокаин“, установено с техническо средство „DREG TEST 5000“, с фабр. №ARMF - 0092 с проба № 282 от 14.01.2024г, извършена в 05:14ч., както и че на същия е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия СА № 1137578/14.01.2024г.. и е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0953-000010/14.01.2024г, с която е иззето свидетелството за управление на МПС № 286079282. Задържан е до 24 часа в ареста на РУ, от 05.15ч. до 21.00 ч. на 14.01.2024г., за същите обстоятелства, за които е образувано и досъдебното производство, и е извършен и обиск.
Няма спор и относно факта, че ищецът не е привличан в качеството на обвиняемо лице по делото.
По делото са събрани гласни показания на свидетелите Г., който сочи, че са приятели с ищеца от деца , живеят в гр.Кула. Бил с ищеца по време на задържането, Задържали го за двадесет и четири часа и му направили обиск 4 и тараш. Никога не е виждал Л. да взима наркотици и не е чувал някой да казва такова нещо. Град Кула е малко градче, след инцидента слуховете в града, че Л. е наркоман и убиец на пътя, тръгнали веднага. Родителите на свидетеля му забранили да се вижда с Л., за да не стане като него наркоман.
Гражданите в гр. Кула го питали още ли излиза с „онзи наркоман Л.“. Казвали му да стои далеч от него. Този слух тръгнал и в гр. Видин. Имат общи приятели, които преустановили контакт с ищеца заради станалото. В социалните мрежи, във „Фейсбук“ имало публикации против ищеца, които свидетелят чел. Л. преустановил контакт със семейството си защото злоупотребил с доверието им и уронва имиджа им. Когато свидетелят ходил в дома на ищеца, родителите му казвали, че няма да му дават пари, спрели да си говорят с него, пари не му давали, като твърдели, че за негово здраве е подобре да не му дават пари да не купува дрога. Л. изпаднал в депресия. Не излизал с дни. Не го виждал да се усмихва в този период. Загубил апетит, свалил килограми, изглеждал постоянно угрижен, тревожен. Споделял на свидетеля, че много мислил за случая, че може човек да влезе в затвора от една до три години. В града не спирали да говорят, че семейството му по някакъв начин е „оправило„ пробата, и че той е наркоман, че родителите му са платили.
Баща му има бизнес, Л. бил възпрепятстван да помага на баща си. Бил споделил на ищеца седмица, две преди да му вземат книжката за кола, че си е намерил доходоносна работа в чужбина като шофьор. Но пропаднал плана, защото му отнели СУМПС. Свидетелят не променил отношението към Л. и не се дистанцирал от него, защото знам със сигурност, че не употребява наркотици. Но като него приятели ищецът няма в обкръжението си. Хора от близкия приятелски кръг се дистанцирали.
Свидетелят Г.а, баба на ищеца излага, че знае за случая, след който цялото семейство претърпели нещо ужасно. Л. престанал да контактува с приятелите.
Те престанали да го търсят. Той се затворил в себе си и много му тежало, че не може да докаже невинността си. Познават се хората в града, веднага се разбрало, имало упреци и подигравки към цялото семейство, че са отгледали наркоман и са стигнали до тук. Родителите му спрели да разговарят с него.
Изгонили го от вкъщи. Не му давали никакви пари, отседнал при свидетелката и дядо му, които му давали някакви дребни суми за елементарни нужди. Имало подигравки и унижения към цялото семейство и най-вече към Л. от роднини, комшии, близки, познати. Л. се превърнал в сянка. Не излизал 5 никъде. Отказал да се храни. Вместо да изживее радостта си от абитуриентски бал и кандидат студентски изпити, той се разболял психически, физически.
Качвали се непрекъснато в социалните мрежи , че Л. е наркоман, и че е могъл да убие човек при шофиране под въздействието на наркотик. Той от едно жизнерадостно момче се превърнал в едно унижено момче, подигравано от всички, рухнал, често боледувал. Най-много се притеснявал, че може да бъде осъден и вкаран в затвор, много трудно контактувал, станал затворен. До края никой не му вярвал и това го унищожило. И след прекратяването малко хора повярваха на истината. Започнала да се разпространява информация, че са платили, за да го спасят. През периода от отнемане на книжката Л. бил отчаян, притеснен, психически рухнал. Имиджът на Л. пострадал и на родителите му също. Те са известни хора в гр. Кула. Бащата е животновъд, майката има къща за гости. Отнемането на СУМПС на Л. се отразило на ежедневието му- някой трябвало да го вози или и да пътува с обществен превоз. Бил си намерил работа. Трябвало да замине в чужбина като шофьор лятото, но това не се случило поради отнемане на книжката.
Разпечатката съдържа 30 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d44878ae-bcd5-44ae-9798-18670978b8b7