Решение № 66 от 19.02.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Ботевград, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ** при участието на секретаря ** като разгледа докладваното от ** Гражданско дело № 20231810100883 по описа за 2023 година

С исковата молба от М. Х. Ц. срещу Ц. Х. Ц. е предявен конститутивен иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС.

Първа фаза на делбеното производство е приключила с Решение № 8/17.01.2024 г., постановено по гр. д. № 883/2023 г. по описа на РС – Ботевград. С решението се допуска до делба: дворно място, находящо се в с. *, обл. Софийска, съставляващо имот с пл. № * (тр*) в квартал * (*) по плана на селото, за който имот, заедно с имот пл. № * (*) е отреден парцел *-*-* (дванадесети за имоти с пл. № тр* и *) в кв. * (*) по действащия регулационен план на с. *, общ. Ботевград, урегулиран от 906 кв. м.

(деветстотин и шест кв. м.) с уредени регулачни сметки, като имот с пл. № * участва в парцел *-*-* с 516 (петстотин и шестнадесет) кв. м., заедно с построените в него масивна жилищна сграда от един етаж и сутерен със застроена площ от 75 кв. м., постройка на допълващо застрояване – лятна кухня със застроена площ от 48 кв. м. и паянтова стопанска сграда (сламник) със застроена площ от 40 кв. м., при съседи на парцела: от две страни улица, парцел * (е*) и парцел ** (**) в кв. * (*) по плана на селото, между съделителите М. Х. Ц. и Ц. Х. Ц. при равни квоти: 1/2 идеална част за М. Х. Ц. и ½ идеална част за Ц. Х. Ц..

Решението по допускане на делбата е влязло в сила на 09.02.2024 г., тъй като не е обжалвано от страните.

Във втората фаза на делбата всеки от двамата съделители е заявил възлагателна претенция по отношение на допуснатото до делба имущество. Възлагателната претенция на ищцата е квалифицирана по чл. 349, ал. 2 ГПК, така е съобщена на 1 страните с проекто-доклада и с окончателния доклад, срещу което ищцата не е възразила. Възлагателната претенция на ответника е квалифицирана по чл. 353 ГПК, след изрично направено уточнение от същия.

Съделителят Ц. Х. Ц. твърди, че е извършил строително – монтажни работи по процесното недвижимо имущество, вложил е труд и материали за собствена сметка, поради което предявява иск за подобрения по жилищната сграда, извършени в периода 2022 г. – 2023 г. Първоначално искът е предявен в размер от 19 360,91 лв., впоследствие е направено изменение на размера на иска, като същият се счита предявен за сумата от 8 314,00 лв., покриваща строително – монтажни работи в жилищната сграда, полагане на ламинат, гипсокартон, материали за изолация, смяна на дограма, замазка на комин, ремонт на покрив и поставяне на ограда между лятната кухня и жилищната сграда.

В откритото съдебно заседание страните се явяват лично и с процесуалните си представители. Ищцата поддържа възлагателната си претенция по отношение на допуснатото до делба имущество, в условията на евентуалност моли за изнасяне на имота на публична продан. По отношение на иска за подобрения, намира същия за неоснователен и недоказан. Акцентира, че част от твърдените ремонтни дейности изобщо не са извършвани, а останалите не са били наложителни и са извършени въпреки изричното противопоставяне от страна на ищцата. Ответникът също поддържа възлагателната си претенция, като в евентуалност счита, че съсобствеността следва да се ликвидира чрез изнасяне на имота на публична продан. Поддържа претенцията си за подобрения, съгласно направеното изменение на размера. Подробни аргументи доразвива в писмени бележки.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Според заключението по СТЕ, ведно с допълнителното такова, процесните делбени имоти са реално неподеляеми. Вещото лице е извършило контролни измервания, при които са установени известни различия в площите на недвижимите имоти, предмет на делбата. По – конкретно, дворното място (имот пл. № *) е с площ от 422 кв. м.; жилищната сграда – с площ от 88,30 кв. м.; лятната кухня – с площ от 35,50 кв. м., а сламникът – с площ от 32,60 кв. м. Предвид площите (и по титул за собственост, и по контролни измервания), вещото лице е категорично, че допуснатото до делба недвижимо имущество е реално неподеляемо. Съдът се доверява на така извършената от експерта констатация за реална неподеляемост, с оглед нормативно установените в чл. 19 от ЗУТ изисквания за минимални размери на лице и повърхност на имотите.

Съобразявайки сравнителна стойност и вещна стойност на всеки от имотите, 2 вещото лице е аргументирало следните пазарни цени поотделно: 17 750 лв. – земя, 52 510 лв. – жилищна сграда, 11 930 лв. – лятна кухня и 3 320 лв. – сламник. В заключение общата пазарна цена за цялото недвижимо имущество, съставляващо делбената маса, възлиза на 85 510 лв. Според експертния извод, общото увеличение на стойността на недвижимите имоти вследствие на извършените подобрения възлиза на 15 426 лв.

Съдът се доверява на заключението по СТЕ и допълнителното заключение, тъй като същите са подробно и разбираемо аргументирани, обективно изготвени и неоспорени от страните.

Св. * познава добре процесните имоти в с. * и подробно ги описва. Посочва, че там живеели до смъртта си родителите на страните. Ищцата М. Х. Ц. пристигала в имота всяка събота и неделя, а ответникът Ц. Х. Ц. – по един – два пъти в годината.

Посещенията му зачестили след смъртта на баща му. Лятната кухня била построена през 2014 – 2015 г. от родителите на страните, с помощта на ищцата. Къщата била поддържана. Ищцата участвала в поддръжката, когато се налагало, ангажирала майстори. След смъртта на родителите на страните, в къщата се настанила ищцата – идвала всяка събота и неделя. Свидетелят П посочва, че напоследък ответникът Ц. Х.

Ц. извършва ремонти в имота. Миналата година, в делничен ден, когато ищцата била в гр. София, ответникът сменил дограмата на прозорците, както и вратата. Ищцата разбрала за това от св. П, която й се обадила по телефона. Идвайки на място, ищцата установила, че в двора има поставена нова ограда, ключалката на вратата била сменена и ищцата трябвало да прескочи през дувара, за да стигне до лятната кухня. Ответникът започнал ремонти вътре в къщата, но свидетелката пояснява, че не може да уточни какви, тъй като не е влизала вътре. Отвън се виждала само сменената дограма.

Свидетелката не знае и не е виждала да е извършван ремонт на покрива.

Св. * *, който съжителства на семейни начала с ищцата, заявява, че заедно с последната редовно са ходели да нощуват в процесния имот, докато родителите на страните били живи. Свидетелят разбирал от ремонти и помагал в поддържането на имота. Къщата била в отлично състояние и с ищцата ходели там като „на почивка“.

Преди две – три години ищцата се обадила на свидетеля и му съобщила за проблем – къщата била разбита, а вещите й изнесени и смъкнати долу в помещенията, тъй като страните преди това се скарали. Св. * и ищцата ремонтирали лятната кухня, подменили прозореца, сложили по – стабилна, армирана врата, налепили тапети. В последните две – три години ответникът започнал ремонт в къщата, за която токът се плащал от ищцата. Тогава ищцата спряла електричеството в къщата, защото не бил съгласна да се извършва ремонт. Ответникът първо заградил къщата с малка част от двора и започнал да избива дограмата без съгласието на ищцата, без двамата да са се разбрали.

3

Св. * познава от дълги години страните. След като починала и майка им, ищцата М. Х. Ц. поискала да разделят имуществото. Св. * и приятелят на ищцата решили да ги помирят, започнали да се снабдяват с необходимите документи, за да се раздели наследството. Всички заедно отишли при нотариус, консултирали се и с адвокат какви са отделните стъпки, за да се направи делба. Извадили удостоверение за търпимост и удостоверение за данъчна оценка. В един момент братът и сестрата, съделители по делото, се разбрали ищцата да ползва „малката къща“ (лятната кухня), сламника и по – голямата част от двора, в която да поддържа градина, а за ответника да остане „голямата къща“ (жилищната сграда) и по – малката част от дворното място. Между двете части за ползване ответникът поставил ограда от мрежа. Ищцата си направила врата, през която да минава. В един момент обаче се оказало, че ищцата претендира всичко. Ищцата виждала, че в имота се прави ремонт и работят хора, докато един ден спряла електричеството. Ремонтът продължил две години. Сменена била дограмата на прозорците, ремонтирани били тавани, стени, поставена била вата, изолация, гипсокартон, паркети.

Св. * е извършвал ремонта в жилищната сграда. Лично той извършил подмяна на старата дървена дограма с нова P V C , конструкция на тавана, гипсокартон, шпакловки. Извършен бил и частичен ремонт на покрива – около 10 кв. м. от циглите били подменени, тъй като в стаите имало теч. Оградната мрежа, деляща частите за ползване на страните, била поставена също от свидетеля Петков. Той лично присъствал на няколко разговора между страните по този повод, от които било ясно, че двамата са се разбрали и оградата се поставя по взаимно съгласие. Ищцата дори си направила самостоятелен вход – избила си врата по време на поставяне на оградата. Ремонтът започнал през есента на 2022 г. и приключил в началото на 2023 г. Ответникът Ц. Х.

Ц. възложил ремонта на свидетеля. Ищцата М. Х. Ц. виждала, че свидетелят е в имота и извършва ремонт, но по този повод нямало конфликти, поне в присъствието на свидетеля. В един момент обаче, през 2022 г. токът в имота бил спрян по искане на ищцата, което прекъснало работата на свидетеля по ремонта.

Съдът кредитира показанията на всички разпитани свидетели, тъй като помежду им не се съдържат съществени противоречия, детайлни са и се припокриват по отношение на значимите факти от предмета на доказване.

От Фактура № **********/02.12.2022 г., изд. от „*“ ЕООД, се установява, че ответникът е заплатил сума за ПВЦ дограма в размер на 4000,10 лв.

Съгл. Фактура № 0002404762/31.03.2023 г., изд. от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, отв. Ц. Х. Ц. е заплатил общо 696,00 лв. (с вкл. ДДС) за присъединяване към ел. мрежа. Същият факт се установява и от Разписка № 0500018332087573/31.03.2023 г. Според Фактура № 0002377397/31.01.2023 г., отв. Ц.

Х. Ц. е заплатил на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД сумата от 97,08 лв.

4

(с вкл. ДДС) за извършване на проучвателни работи по външно ел. захранване, даване на технически указания и издаване на удостоверение.

Съгл. Фискален бон от 27.11.2022 г., изд. от „*“ ЕООД, е заплатена сума от 316,94 лв. за ламинат, подложки за ламинат, перваз, скоби за водно съединение, клапа за вентилатор.

Видно от Фискален бон от 13.08.2023 г., изд. от „*“ ЕООД, са закупени строителни материали на обща стойност 288,44 лв. (тръби ППР, колена ПВЦ, дъги ПВЦ, тапи, винтове за дърво и гиспокартон, CD – профили, окачвачи и др.) От Стокова разписка № 0005799312/15.10.2022 г. и касов бон от същата дата се установява, че са закупени оградна мрежа, топче тел – араматурна и пирони на стойност 94,99 лв.

Съгл. касов бон от 04.02.2023 г., издаден от „**“ ООД (л. 74 от делото) е заплатена сума от 117,43 лв., като от тях *,13 лв. са за латекс и лента за боядисване, а останалата част от сумата е за четки, валяци и т.н.

Съгл. касов бон от 25.02.2023 г. (л. 76 от делото), изд. от „**“ ООД, се установява закупуване на стоки в размер на 66,83 лв., от които 58,43 лв. са за грунд, велкрю, удължение хром, а 8,40 лв. – за валяк.

Съгл. Касова бележка № 00002219*/25.02.2023 г., е закупен коаксикален кабел на стойност 21,00 лв.

От Фактура № 0001111017/03.12.2022 г., изд. от „*“ ООД, ведно с касов бон, се установява, че ответникът е закупил планка шина, халка за катинар, водоустойчив катинар и крушки за мигачи на обща стойност 17,03 лв.

Според Служебен бон от 04.02.2023 г., изд. от „**“ ООД, са закупени меки връзки на стойност 7,90 лв.

Представени са като доказателства и два броя касови бонове, изд. от „*“ ЕООД, смесен магазин – с. *, от дати 19.01.2023 г. и 04.02.2023 г., съответно на л. 77 и 78 от делото, за суми от 513,70 лв. и 72,50 лв. От касовите бонове обаче не може да се установи какви стоки са заплатени.