Решение № 1559 от 14.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1559 гр. София, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

Анна Кофинова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Нели Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100504924 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 2323/09.02.2024 г., постановено по гр. д. № 39402/23 г. по описа на СРС, 72 състав, „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на „Бигла III” OOД на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ сумата от 16 416,02 лв., представляваща обезщетение за ползване за периода от 19.12.2017 г. до 14.07.2023 г. на собствено на ищеца съоръжение за присъединяване, а именно – топлозахранване и абонатна станция за жилищна сграда с адрес: гр. София, ул. ****, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска – 14.07.2023 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3616,64 лв. – разноски по делото.

Подадена е въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 2323/09.02.2024 г., постановено по гр. д. № 39402/23 г. по описа на СРС, 72 състав. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано.

Поддържа, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на предявения иск по чл. 137, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 59 ЗЗД е неправилна, тъй като след 1 като е въведено изрично задължение за обезщетяване, то същото е дължимо на собствено основание, макар по правната си характеристика да наподобява друг правен институт. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не се установява, че ищецът е придобил правото на собственост върху присъединителния топлопровод и абонатната станция. Твърди, че по делото липсват каквито и да е доказателства, че ищецът е изградил абонатната станция и присъединителния топлопровод, за чието ползване счита, че следва да бъде обезщетен. Поддържа, че по делото не са ангажирани доказателства, че ищецът е представил всички необходими документи, за да бъде сключен договор за изкупуване, а разпоредбата на чл. 137, ал. 2 ЗЕ е субсидиарна и тя е на разположение на кредитора само в хипотезите, при които топлопреносното предприятие отказва изкупуването, тъй като само тогава възниква задължение за обезщетение. Прави възражение по чл. 80 ЗС, че по силата на придобивната давност, съоръжението е преминало в патримониума на топлопреносното предприятие, като твърди, че съоръжението е във владение на дружеството, считано от 24.03.2000 г., и с изтичането на 5 – годишния давностен срок е придобило собствеността върху обекта. Поддържа, че по отношение на обезщетението за ползване не е приложима общата 5 – годишна погасителна давност, а тази по чл. 111 ЗЗД. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли иска. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна – „Бигла III” OOД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че ищецът е изпълнил задължението си да изгради и предаде процесните съоръжения на ответника. Твърди, че доколкото процесното съоръжение е специфичен обект, то отношенията във връзка с изграждането му, ползването и собствеността му се уреждат от специалния закон – ЗЕ /чл. 137, ал. 1 и 2 ЗЕ/. Поддържа, че с оглед обективната невъзможност ищецът, който е построил процесното съоръжение, да прехвърли собствеността върху него на трети лица, различни от ответника, то носител на правото да получи цената за ползването му е именно ищцовото дружество.

Счита, че искът, предмет на разглеждане по делото, е с правно основание 2 чл. 137, ал. 2 ЗЕ, който представлява специална хипотеза на неоснователно обогатяване по см. на чл. 59 ЗЗД. Поддържа, че в случая е приложима общата 5 – годишна погасителна давност, която не е изтекла за процесния период.

Счита за неоснователни оплакванията на въззивника за липса на покана, тъй като такава е приета като доказателство по делото (покана от 30.06.2022 г.).

Поддържа, че по делото не се установява и твърдяния необоснован отказ.

Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, след като взе предвид доводите на въззивника, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът „Бигла III” OOД твърди, че собственик като възложител и изпълнител на „съоръжения за присъединяване“, изградени с цел да бъде захранена с топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване жилищната сграда, находяща се на адрес: гр. София, ул. ****, п – л IV, кв. 130, район Лозенец. Посочва, че съоръженията за присъединяване включват присъединителен топлопровод и съответна дължина по трасе и абонатна станция. Твърди, че изграждането на съоръжението е извършено по предписание на ответника изцяло от ищеца и със средства на ищеца за нуждите от топлоснабдяване на сградата. Твърди, че владението на процесното съоръжение е предадено на ответника на 24.03.2000 г. Поддържа, че до настоящия момент ответникът не е изкупил съоръжението, но същевременно го ползва без прекъсване от издаване на разрешението за ползване – 24.03.2000 г. за целите на търговската си дейност, потади което дължи цена за ползването му. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 16 416,02 лв.

(съгласно допуснатото изменение в размера на иска), представляваща обезщетение за ползване за периода от 19.12.2017 г. до 14.07.2023 г. на собствено на ищеца съоръжение за присъединяване, а именно – топлозахранване и абонатна станция за жилищна сграда с адрес: гр. София, ул. ****, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска – 14.07.2023 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът – „Топлофикация София“ ЕАД оспорва иска като неоснователен. Оспорва ищецът да е собственик на съоръжението, както и ищецът да е направил искане за сключване на договор, което ответникът да му 3 е отказал. Твърди, че причина за неизкупуването е ненадлежното комплектоване на документацията от страна на ищеца и липса на покана за изкупуване, поради което липсва необоснован отказ от страна на топлопреносното предприятие като предпоставка за получаване на обезщетение. Твърди недобросъвестност на ищеца, който цели да се обогатява чрез заплащането на цена за ползване на съоръженията, вместо продажбата им. Претендира разноски.

Не се спори между страните по делото, а и от представените писмени доказателства (разрешение за строеж № 55/98 г., протокол за проба, акт за установяване на годността за приемане на строеж и работен проект) се установява, че ищецът е изградил съоръжение, представляващо „топлозахранване и абонатна станция за жилищна сграда“, с адрес: гр. София, ул. ****, като обектът е изпълнен по проект на ищеца и съгласуван с ответното дружество.

Не се спори между страните по делото, че съоръжението е въведено в експлоатация, че през процесния период съоръжението се ползва от ответника за целите на преноса на топлинна енергия до обектите в етажната собственост, и че съоръжението не е изкупено от ответното дружество.

От заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че процесното съоръжение е изградено в съответствие с всички технически изисквания и е въведено в експлоатация от 29.11.2000 г. след завършване на съответните процедури и изпълнението на законовите изисквания за присъединяване към „Топлофикация София“ ЕАД. Съоръжението е изградено за сметка на ищеца и се ползва от ответника. От аналитичната оборотна ведомост относно сметка 303 на „Бигла III” OOД се установява, че процесният външен топлопровод и абонатна станция са заведени в баланса на ищцовото дружество към м. 01.2000 г.

От заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че размерът на цената за ползване на съоръжението /абонатната станция/ за периода от 19.12.2017 г. до 14.07.2023 г. по определените цени на ДКЕВР съгласно Методика на ДКЕВР, приета с Протокол № 27/04.02.2008 г., е 16 416,02 лв.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

4

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Решението е и правилно, като въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, настоящият съдебен състав намира следното:

Неоснователни са доводите на въззивника, че правната квалификация на предявения иск, дадена от първоинстанционния съд, а именно – по чл. 137, ал.

2 ЗЕ, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД е неправилна. Обезщетението за ползване на чужда вещ без основание представлява частен случай на неоснователно обогатяване, поради което квалифицирането на предявения иск по чл. 137, ал. 2 ЗЕ, вр. чл.

59 ЗЗД не е в нарушение на материалния закон.

Съгласно разпоредбите на чл. 137, ал. 1 – 3 ЗЕ при присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост. Изграждането на съоръженията по ал. 1 може да се извършва от клиенти след съгласуване с топлопреносното предприятие. В този случай топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите.

Собствеността върху съоръженията, изградени от клиентите, се прехвърля в срок до три години, като отношенията се уреждат в договора за присъединяване по чл. 138, ал. 1.

Съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54/12 г., в сила от 17.07.2012 г./ енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизане в сила на този закон трябва да бъдат собственост на лицензирани енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от 5 преносното или от съответното разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 12 – годишен срок от влизане в сила на този закон. В § 4, ал. 4 от ПЗР на ЗЕ е предвидено, че енергийните предприятия и собствениците на обекти по ал. 1 не могат необосновано да отказват да изкупят или съответно да продадат енергийните обекти. Според § 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ /нова – ДВ, бр. 38/18 г., в сила от 08.05.2018 г./ в случай, че сделката по изкупуване не е осъществена или няма необоснован отказ по ал. 4, енергийното предприятие в срок от три месеца след покана на собствениците по ал. 1 е длъжно да заплаща наем по методика, определена от комисията, в зависимост от типа и мощността на съоръжението.

Неоснователни са доводите на въззивника, че по делото не е доказано, че въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство е собственик на процесното съоръжение. Тъй като процесното съоръжение представлява специфичен обект, то отношенията във връзка с изграждането, ползването и собствеността му се уреждат от специалния закон – ЗЕ. Съгласно чл. 137, ал. 1 и 2 ЗЕ присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост, като по изключение същите могат да бъдат изградени и от потребителя, но топлопреносното предприятие е длъжно да ги изкупи. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че ищецът е изградил процесното съоръжение за присъединяване със собствени средства след съгласуване с ответното топлопреносно предприятие, както и че същото е въведено в експлоатация и се ползва от ответника.