Определение № 25328 от 13.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25328 гр. София, 13.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.А ИВ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от В.А ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110154943 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. И. И. срещу Б.....

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че между него и ответното сдружение е било налице валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на срочен трудов договор, сключен на 26.03.2024 г., по който е постъпил на работа на 01.04.2024 г. на длъжност „старши треньор“. Страните уговорили основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2 859,07 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка година трудов стаж, като към момента на сключване на договора ищецът имал 14 години трудов стаж, поради което му се дължало допълнително 1 възнаграждение в размер на 8,4 % върху основното трудово възнаграждение.

Поддържа, че е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения през периода от 01.04.2024 г. до 20.12.2024 г., но работодателят не му изплатил нито едно трудово възнаграждение. След подадена от него жалба до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ била извършена проверка, при която било установено, че трудовите възнаграждения са начислени в счетоводството на ответника, но липсват данни да са изплатени.

Твърди, че за периода от 01.12.2024 г. до 20.12.2024 г., през който е отработил 16 работни дни, му се дължи трудово възнаграждение в общ размер на 2 479,39 лв., от които 2 287,26 лв. основно трудово възнаграждение и 192,13 лв. допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. За процесното вземане ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1161/2025 г. по описа на Районен съд – Т. и е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът подал бланкетно възражение, поради което в срока по чл. 415 ГПК е предявил настоящия иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземането. При тези твърдения моли съдът да се произнесе с решение с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 2 479,39 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец декември 2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК до окончателното изплащане, както и сумата 205,20 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.01.2025 г. до 24.09.2025 г., за които суми е издадена заповедта за изпълнение.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК, обективно кумулативно съединени установителни искове, както следва: иск с правно основание по чл. 242 КТ за присъждане на сумата от 2 479,39 лв. – главница, представляваща трудово възнаграждение по трудов договор от 26.03.2024 г., дължимо за м.12.2024 г., както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 205,20 лв. – обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода 31.01.2025 г. – 24.09.2025 г.

III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите 2 на доказване факти:

По иска с правно основание чл. 242 КТ.

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение през процесния период, че е престирал труд за периода от 01.12.2024 г. до 20.12.2024 г., размера на уговореното трудово възнаграждение, включително допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, както и размера на претендираното неизплатено трудово възнаграждение, предмет на издадената заповед за изпълнение.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си за заплащане на претендираното трудово възнаграждение, както и всички други правоизключващи, правопогасяващи или правоунищожаващи възражения, на които основава защитата си.

По иска за обезщетение за забава с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже съществуването на главното парично задължение, настъпването на неговата изискуемост и размера на претендираното обезщетение за забава за процесния период.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на главното задължение на падежа или други обстоятелства, водещи до отпадане или погасяване на отговорността за забава.

ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ОТЛАГА произнасянето си по искането на ищеца за допускане на ССчЕ, за насроченото първо открито съдебно заседание, при съобразяване процесуалното поведение на ответника и необходимостта от изготвяне на заключение.

УКАЗВА на ответника, че предвид липсата на подаден отговор на исковата молба, в случай, че не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение или да оттегли иска.

3

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.09.2026 г., от 13,50 ч., за която дата и час да се призоват.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4