Определение № 957 от 25.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 957 гр. София, 25.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елеонора Чаначева Частно касационно търговско дело № 20248003902648 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Д. С. А., подадена от пълномощника му – адв. П. К. срещу определение № 301 от 16.09.2024 г. по в.т.д. № 133/2024г. на Пловдивски апелативен съд, в частта му, с която е оставено без уважение искането на адв. П.К. за изменение размера на присъденото адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 ГПК за процесуално представителство на Д. А., чрез допълване с начисляване ДДС върху определения размер.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.274 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.

При произнасяне по съществото на частната жалба настоящият състав съобрази следното :

С определението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е отказал да измени постановеното от него решение по делото в частта му за разноските, като присъди ДДС върху определеното възнаграждение от 5050лв.за защита по делото пред него на адв.П. К. по реда на чл.38,ал.2 ЗА. За да постанови този резултат, съдът е посочил, че неправилно е определен размера на разноските като съобразен с Наредба №1/04г. която е неприложима, поради което и с оглед отправеното и от другата страна искане за намаляване на този размер е взел предвид фактическата и правна сложност на делото и положените от адвоката усилия за процесуална защита и е направил извод, че присъденото обезщетение съдържа и ДДС.

1

Частната жалба е неоснователна.

Страната е направила оплакване за неправилността на определението на съда, поради приетото, че Наредба № 1/2004г. е неприложима в случая при определяне на разноските. Изложени са доводи за неприложимост на решението на СЕС, на което се е позовал състава. Посочено е, че съдът е длъжен да определи възнаграждението по тази наредба съобразно чл.36,ал.2 ЗА, поради това, че страните „ нямат сключен договор“ и адвоката се е съгласил да представлява страната за не-помалко възнаграждение от посоченото в Наредбата, която било издадена от компетентен орган въз основа на закона и следва да се прилага.

Доводите са правно необосновани.

Действително, при определяне на дължимия адвокатски хонорар нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА препраща към правилата на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г. по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд,обаче, е прието, че разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. не съответстват на правото на ЕС. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК. Предвид това адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, възнаграждението за сходни случаи, фактическите и правни действия на адвоката, разноските направени от противната страна и други обективни фактори, установяващи действително направените от страната разходи за представителство.

В случая, правилно е приетото от състава за това, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, с оглед създадената константна практика по тези дела, приключило е в едно открито съдебно заседание, като пълномощника на страната е депозирал единствено отговор на въззивната жалба и е преупълномощил друг адвокат, който се е явил пред съда, поради което и правилно съставът е намерил за обосновано и справедливо възнаграждение в размер от 5050лв., в които е включен и ДДС.

Законосъобразно е съобразена и цялостната висящност на спора с оглед депозираната насрещна жалба в частта за разноските и на противната страна.

В тази насока правило съдът е съобразил като цялостен размер определеното възнаграждение като е поправил мотивите си, тъй като липсата на фиксиран размер на дължимото възнаграждение води до направените вече изводи и претенцията на адв. К. се явява неоснователна.

С оглед изложеното се налага извод че определението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 301 от 16.09.2024 г. по в.т.д. № 133/2024г. на Пловдивски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3