Решение № 388 от 22.08.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. Пазарджик, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20235220200313 по описа за 2023 година

Производството по реда на чл.63 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ET „С.С.С.“- гр.К., представлявано от С.Г.Н., депозирана чрез адв.Б. Х. от АК- Благоевград, против Електронен фиш №8505055730 на Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/, с който на жалбоподателя, в качеството му на търговец, на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП, за нарушение на чл.102 ал 2 от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

С жалбата са релевирани възражения за материална и процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска. Жалбоподателят твърди, че нарушението не е извършено, доколкото дължимата пътна такси по чл.10 ал.1 ЗП е била заплатена. Настоява, че липсата на данни за извършеното плащане се дължи на техническа неизправност на поддържаната от АПИ електронна система. Счита също, че е налице неяснота при формулиране на нарушението, доколкото липсва посочване на конкретната част от незаплатената дължима пътна такса, съобразно категорията на ППС. Намира, че неправилно е била наложена имуществена санкция, каквато законът не предвижда за извършеното нарушение. Излага доводи за маловажност на случая, преценка за каквато АНО не бил извършил при издаването на ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят и неговият пълномощник не се явяват. Постъпило е писмено становище от адв.Х., с което поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Изтъква допълнителни твърдения за допуснато от АНО съществено процесуално нарушение с издаването на ЕФ, наместо АУАН и НП, както и за неспазване принципа на пропорционалността при налагане на имуществената санкция. В подкрепа прилага и релевантна съдебна практика. Претендира сторените в производството разноски.

Въззиваемата страна- АПИ към МРРБ, чрез своя процесуален представител- юриск.И.В., оспорва жалбата и настоява ЕФ, като правилен и законосъобразен, да бъде потвърден.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

1

Районният съд, след преценка основателността на релевираните в жалбата оплаквания, като взе предвид събраните по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ППС- товарен автомобил В. с рег.№ ..., собственост на жалбоподателя, е с технически допустима максимална маса 27000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000.

На 21.12.2021г., в 10:28 часа, превозното средство било установено да се движи в общ.Белово, обл.Пазарджик, по път I-8, км 159+817, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за него частично не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, доколкото за преминаването била подадена тол декларация, в която било посочено, че то е с маса над 12т с 3 оси, а не с реалните 5 оси, което довело до заплащане на такса за категория в размер, по-малък от дължимия.

Размерът на дължимата и незаплатена такса за посоченото ППС за сегмент с №1000808690 е 0.16 лева /л.73 от делото/. Заплатената по-ниска пътна такса за това превозно средство е 0.09 лева /л.75 от делото/. Нарушението е установено с устройство №10392, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал 1 от ЗП, разположено на път I-8 км 159+817 /л.73 от делото/.

Атакуваният ЕФ е издаден за извършеното нарушение на чл.102 ал.2 ЗДвП, като жалбоподателят в качеството на ЕТ, на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б ЗДвП, е санкциониран с имуществена санкция в размер на 2500 лева. Нарушителят не се възползвал от правото си по чл.189е ал.3 ЗДвП да заплати компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в 14дневен срок от връчване на ЕФ.

Съгласно известие за доставяне /л.16 от делото/, ЕФ е връчен на представляващия ЕТ „С.С.С.“ на 13.02.2023г. Жалбата против ЕФ е подадена пред съда на 17.02.2023г., видно от пощенско клеймо /л.9 от делото/, поради което е процесуално допустима като депозирана в законоустановения срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност пред компетентния районен съд.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Не е спорно по делото, че собственик на процесното ППС е жалбоподателят ЕТ "С.С.С.“, представляван от С.Г.Н., и че на процесната дата и място, горепосоченото ППС се е движело по посочения в ЕФ пътен участък, който е включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.102 ал.2 ЗДвП, съгласно който собственикът е задължен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 ЗП според категорията на пътното превозно средство. Тол таксите се дължат за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3.5 тона и се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък. Заплащането на дължимата тол такса се извършва чрез електронна система за събиране на тол такси и дава право на ППС да измине определено разстояние между две точки. Съгласно чл.10б ал.4 изр.1-во ЗП, размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в чл.10 ал.7 от Наредбата, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут.

Следва да се отбележи, че по аргумент на чл.167а ал.3 ЗДвП, когато собственикът на едно ППС не е заплатил дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от електронната система за събиране на пътни такси.

Системата създава доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения- видеозаписи на засеченото движение на ППС. В настоящия случай е налице такъв доклад и две снимки към него /л.18-20 по делото/. От този 2 доклад се установява, че ППС с рег.№ СO 3020 CX, от категория №3, равна или повече от 12 тона и с 5 оси, собственост на ET “С.С.С.”, се е движило по път І-8, км 159+817, в посока намаляващ километър, в обл.Пазарджик, като за същото има подадена тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Докладът от електронната система и снимките от устройството, представляват доказателства за отразените в тях факти и обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл.189е ал.8 ЗДвП, по отношение мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.

Съгласно становищата, изготвени от експерт анализатор в Отдел „УИСИ“ към НТУ /л.73,74 от делото/, при извършената проверка в електронната система е установено, че за процесната дата, за ППС с рег.№ СО 3020 СХ, има получена тол декларация, като декларираната категория е за ППС с техническа допустима максимална маса над 12т. с 3 оси, а заснетото ППС е с допустима максимална маса на състав от превозни средства над 12т. с 5 оси, т.е. декларираната категория е по-малка от заснетата.

Действително, към жалбата е приложен договор с предплатен баланс №39638/29.09.20г./л.6,7 от делото/, съгласно който „Интелигентни трафик системи“ АД се задължава да предостави услуга по електронно събиране на тол такси, да снабди едноличния търговец с бордово устройство, както и да заплаща дължимите такси на Агенция „Пътна инфраструктура“. Наличието на горепосочения договор обаче не обосновава автоматично отпадане на задължението на собственика да не допуска движение на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за него не са изпълнени задълженията във връзка с установяване размера и заплащането на съответно дължимата такса по чл.10 ал.1 ЗП. Това задължение не се счита изпълнено априори- със самото сключване на съществуващия договор, още повече че в случая частичното неплащане на дължимата тол такса се дължи на невярно декларирани данни относно броя на осите на ППС. Отделно от това, съгласно ЗП и общите условия на сключения договор с „Интелигентни трафик системи“ АД, собственикът или водачът на ППС е длъжен да декларира правилно данните за превозното средство, които служат за определяне на дължимата тол такса. Броят на осите е един от индивидуализиращите белези при определяне размера на дължимата тол такса, като при неправилното им деклариране отговорността е за собственика. В процесния случай собственикът е декларирал 3 оси, като не е изпълнил задължението си да декларира, че в състав с ремарке осите са 5 и съответно размерът на изчислената и платена тол такса е по-нисък от действително дължимия. В същото време, по делото не се установи и изпълнителят по договора с предплатен баланс- „Интелигентни трафик системи“ АД да не изпълнил своите задължения по предоставяне на услуга по електронно събиране на тол такси, снабдяване на едноличния търговец с бордово устройство, заплащане дължимите такси на Агенция „Пътна инфраструктура“, което да е причина за заплащането на по-ниска тол такса.

Не е доказана и твърдяната неизправност на бордовото устройство или такава на електронната система на събиране на тол такси, които да са станали причина за неоснователно отчитане на процесното нарушение.

В този смисъл и доколкото деянието е резултат единствено от невярно декларирани чрез бордовото устройство данни за броя на осите, то нарушението, предмет на атакувания ЕФ, е осъществено от обективна и субективна страна от жалбоподателя.

В чл.189ж ЗДвП са посочени задължителните реквизити на ЕФ, който се издава при нарушение на чл.179 ал.3 ЗДвП, което е установено и заснето от електронна система по чл.167а ал.3 ЗДвП, а именно: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.10 ал.2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Процесният ЕФ съдържа всички горепосочени реквизити и е издаден съгласно утвърдения от АПИ образец. Фактите са ясни и изчерпателно изложени- за процесното ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 ЗП, като има подадена тол декларация за преминаването, но заплатената такса е по-малка от измерената. Поради това и 3 твърденията в жалбата, че не става ясно в какво се изразява неправомерното поведение на собственика на ППС, са неоснователни.

С разпоредбата на чл.187а ал.1 ЗДвП е въведена оборима презумция, при установяване на нарушения по чл.179 ал.3-3б ЗДвП- в отсъствие на нарушителя, да се счита, че ППС е управлявано от собственика му. В чл.187а ал.2 ЗДвП е предвидено, че ако собственикът е юридическо лице или едноличен търговец /както е в процесния случай/, за допускане движение на ППС, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 ЗП, се налага имуществена санкция. С оглед на изложеното, при издаване на ЕФ правилно е приложена разпоредбата на чл.187а ал.2 т.3 ЗДвП, като е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева на основание чл.179 ал.3б ЗДвП, съгласно който „собственик на ППС от категорията по чл.10б ал.3 ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл10 ал.1 т.2 ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б ал.1 ЗП, се наказва с глоба в размер на 2500 лв.“. В този смисъл възражението на жалбоподателя по отношение вида на наложеното административно наказание също се явява неоснователно.