Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 19.12.2018, Окръжен съд - Силистра

Съд
Окръжен съд - Силистра
Дело
196/2018
Подписан
19.12.2018

Цитирани разпоредби

  • чл. 236, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

Р

Е Ш

Е Н

И Е

№143 гр. Силистра, 19.12.2018 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Силистренският окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА

ДОБРИНКА СТОЕВА при секретаря Данаила Г., като разгледа докладваното от съдия Д. Стоева в.гр. дело № 196 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 216/29.06.17г., постановено по гр.д. № 1523/17г. по описа на СРС, е изменен режимът определените родителските права по отношение на роденото от брака дете Теодор Маринов М., определен с решение № 514 от 15.06.2012 г., постановено по бр.д. № 327 по описа на РС – Шумен за 2012 г. и съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение № 412 от 19.09.2016 г. по гр.д. № 281 по описа на РС – Силистра за 2016 г., както следва: предоставено е упражняването на родителските права по отношение на детето Теодор Маринов М. на неговия баща М. Р.М., при когото е определено и неговото местоживеене, като на майката К.Т.Г. е определен следния режим на лични отношения: от 18 ч. всеки първи, трети и пети петък от месеца до 18 ч. в неделя на същата седмица, половината дни от ученическите ваканции по споразумение между родителите, които, когато са през лятото, не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, от 9 ч. на първия ден до 18 ч. на последния ден от режима, като за осъществяване на отношенията майката следва да взема детето от дома на бащата и го връща в него. Дадена е възможност на майката за провеждане на разговори с детето по телефон, скайп или вайбър в периода от 18 ч. до 20 ч. през делничните дни и в периода от 10 ч. до 20 ч. през почивните дни. Осъдена е К.Т. да заплаща на сина си Теодор, чрез неговия баща и законен представител М.М., месечна издръжка в размер на 127,50 лв., считано от 01.07.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелство, водещо до нейното изменение или прекратяване. Осъдена е К.Г. да заплати на М.М. направените по делото разноски в размер на 950 лв. за адвокатски хонорар, 767 лв. за експертиза, 25 лв. за държавна такса, 5 лв. за съдебно удостоверение, 242,17 лв. за транспортни разходи и 105,14 лв. за транспортни разходи за свидетел. Отхвърлено е искането на К.Г. за присъждане на деловодни разноски. Осъдена е К.Г. да заплати по сметка на СРС ДТ за настоящото производство в размер на 183,60 лв. Определени са привременни мерки.

Недоволна от решението на СРС, е останала К.Г., която в законоустановения срок го обжалва и моли съда да го отмени, като вместо това постанови друго, с което да бъде предоставено на нея упражняването на родителските права спрямо детето Теодор с произтичащите от това последици – да се определи съответен разширен режим на лични отношения с бащата, да бъде осъден бащата да заплаща ежемесечна издръжка за детето, ведно със законните последици при забава, и да се определи местоживеене на детето при майката в гр.

Силистра. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответната страна М.М. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Съдът, след като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Не се спори по делото, а и от доказателствата се установява, че детето Теодор е родено на 19.11.09г. от брачната връзка на К.Г. с М.М., която е прекратена с решение № 514/15.06.2012 г., постановено по бр.д. № 327/12г. по описа на ШРС, като упражняването на родителските права по отношение на детето Теодор е предоставено на майката.

Не се спори също, че по време на брака си страните са живели в гр. Шумен, но след раздялата им ответницата установява своето и на детето местоживеене ***, където живеят и нейните родители, а на по - късен етап създава ново семейство с Венцислав Радев, от която връзка се ражда и второто й дете /понастоящем на две години/. Ищецът на свой ред след развода търси професионална реализация в Германия, където пребивава в период от около две и половина години, а през лятото на 2017 г. окончателно се завръща в страната и се устройва в с. Върбак, обл. Шумен, където създава семейство с Веселка Илиева.

От социалния доклад, представен пред СРС, както и от другите доказателства става ясно, че след раздялата на страните ответницата се установява със сина си в дома на своите родители, а впоследствие се запознава с настоящия си съжител Венцислав Радев, с когото създава ново семейство и се премества да живее в неговия дом. Към настоящия момент семейството обитава притежавано от него жилище, състоящо се от четири стаи, едната от които се ползвала самостоятелно от детето Теодор преди заминаването му при бащата; жилището е ремонтирано и обзаведено с подходящи мебели, отоплява се на локални парно и се поддържа при много добри хигиенни условия, т.е. задоволява по оптимален начин битовите потребности на живущите в него. Основните грижи по отглеждането и възпитанието на Теодор са поети от майката, като в тази насока тя среща цялостната подкрепа на своя съжител, който се ангажира е изпращането и вземането му от училище, придружаването му до тренировки и воденето му на други извънкласни занимания.

Тъй като с раждането на второто й дете домакинските и родителските ангажименти на ответницата се увеличават, в грижите по отглеждането на децата тя разчита на помощта и на своите родители и сестра, всеки от които е изградил силна емоционална връзка с Теодор и се отнася с любов и внимание към него. Майката оказва на сина си помощ при усвояването на учебния материал, следи за домашната му подготовка и за изпълнението на задълженията, свързани е учебния процес, като държи на доброто му представяне, благодарение на което детето завършило първа и втори клас с отличен успех. Теодор има изградена емоционална среда в училище и приятели сред децата, живеещи в близост до дома му; той също така намира общи занимания с по - малкото си братче, към което се е привързал и в грижите за което се включва, помагайки на родителите му.

Към момента на раждането на Теодор ищецът е военнослужещ във военно формирование в гр. Шумен и взема участие в задгранични мисии в Ирак и Афганистан, но след развода заминава за Германия, като впоследствие се завръща е се установява в с.

Върбак, където закупува и недвижим имот, представляващ двуетажна тухлена къща с дворно място. Ремонтира втория етаж на къщата, където обособява и самостоятелна детска стая, като към настоящия момеят жилището задоволява пълноценно битовите нужди на семейството му и се поддържа в добро хигиенно състояние. Поради желанието на Теодор да има домашен любимец, в имота се отглеждат куче, котка и папагали, като самото дете помага в грижата за животните и си играе е тях. Ищецът упражнява трудова дейност по трудов договор с нормални работно време и получава допълнителни средства по граждански договор за възлагане/представен пред СОС/, като извън служебните си ангажименти той продължава своето образование, обучавайки се задочни по специалност „социални дейности“ в Шуменския университет. Съжителката му Веселка Илиева разполага със собствен имот в с.

Белокопитово, общ. Шумен, поради което семейството пребивава равностойно и на двете места, а в рамките на режима на лични отношения Теодор гостува често в дома й.

Съобразявайки доказателствата по делото, правилно СРС е приел, че отношенията между двамата родители са силно обтегнати, поради което те не са в състояние да общуват спокойно и добронамерено при разрешаване на въпросите, касаещи общото им дете, и всъщност изобщо не могат да разрешат общо тези въпроси, поради което всеки от тях взема самостоятелни решения за детето без участието на другия му родител. Освен това, правилно е отбелязал, че е налице нездрав стремеж на отглеждащия родител да вмести цялата връзка между него и другия родител в рамките на режима на лични отношения, така сякаш извън този режим общуването помежду им е незаконно и вредно за психическото и емоционално състояние на детето. Довод за това са и множеството молби от всеки от тях против поведението на другия, отправяни до различни органи и институции.

На база събраните доказателства във връзка с изложените факти пред СРС, правилно съдът е преценил ответницата като по конфликтната и некомпромисна страна в спорните родителски отношения, чието утвърдено отрицателно мнение за бащата възпира способността й да комуникира по нормален начин с него и не й позволява да прояви разбиране към желанието и потребността му да общува пълноценно с детето, въпреки че самата тя като родител изпитва също толкова силна привързаност към сина си и стремеж да съхрани и надгради връзката си с него. В подкрепа на горното е и мълчаливият й отказ да позволи на детето среща с неговия чичо по бащина линия, въпреки предварителното си съгласие в тази насока и въпреки кратката продължителност на престоя му в България, още повече в гр.

Силистра, където той пристига заедно с брат си, именно за да се срещне със своя племенник. От показанията на св. Генчев става ясно, че срещата в крайна сметка не се осъществява, без да стават ясни конкретните причини, поради което майката не е съдейства за нейното осъществяване; същевременно липсата на съдействие все пак разкрива нейната несговорчивост и нежелание за сътрудничество, дори да се приеме, че решението й е било субективно обосновано. Правилно СРС е коментирал като израз на недобронамереността на ответницата към бившия й съпруг становището й, че той не разполага с родителски капацитет, тъй като боледува от шизофрения, което се оказа изградено единствено върху факта, че от такова заболяване страда неговата майка, но не и върху реално проявени симптоми на подобна болест от самия ищец. Назначената по делото съдебно-психологическа експертиза представя ищеца като уравновесена личност с ниво на интелигентност над средното, без склонност към агресивно поведение и без установени данни за нарушения на дейността на централната нервна система.

Настоящата инстанция се солидаризира и с извода на съда, че ответникът също не търси компромис и разбирателство, не се стреми към предотвратяване или преодоляване на честите спорове и скандали, вместо което взема равностойно участие в тях, борейки се за надмощие на възприетата от него позиция. Чрез показанията на св.

Тончев и Диана Г., баща и респективно сестра на ответницата, се установяват ситуации, при които той е отправял заплахи за саморазправа към бившата си съпруга, с което надхвърлил всяка провокация от нейна страна и задълбочил взаимната им неприязън и непоносимост. Правилно съдът е отбелязал, че не се установяват по делото опити от негова страна да компрометира пряко личността на майката в очите на общия им син, обиждайки я и унижавайки я, но въпреки това става ясно, че той не пропуска да вмени в нейна отговорност разочарованието на детето от неизпълнени негови желания (видно от представени от ответницата звукозаписи), както и да я упреква пред него за неправилните й решения и действия, с което накърнява родителския й авторитет и поставя под съмнение въведения от нея модел на възпитание.

Отглеждането и възпитанието на детето се осъществява поотделно от двамата родители, като всеки от тях действа според собствените си възможности и вменени му от режима за упражняването на родителските права отговорности, без съгласуване на действията, допитване до мнението на другия родител и съвместно разрешаване на въпросите, касаещи неговия интерес и потребности. Установява се пред първата инстанция, че ответницата не е съобщила на другия родител, че синът им има необясними прояви на агресия, които с времето са зачестили и наложили провеждане на консултации с психолог, и не го е уведомила за необходимостта от поставяне на ортодонтски апарат, като от тези примери става ясно, че тя изобщо не счита за потребно да потърси, а още по малко да зачете мнението на бащата по въпросите, свързани с отглеждането на техния син. Ищецът от своя страна също не се допитва до майката във връзка със здравословните оплаквания на детето и не зачита досегашния й опит в неговото отглеждане, вместо което я упреква, че тя не полага адекватни грижи за неговото здраве и поради това се опитва самостоятелно, посещавайки медицински специалисти, да установи на какво се дължат проявените от него симптоми. Крайна проявена форма на стремежа за откъсване на ищеца от грижите и отговорността за сина му е несъобщаването през продължителен период от време на адреса, на който живее детето, и принуждаването на бащата да го взема от обществено място, за да осъществи личните си контакти с него, която практика била преустановена едва след постановяване на последните промени в режима за лични отношения между двамата, т.е. през м. септември 2016 г.