Решение № 2968 от 20.02.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2968 гр. С, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.Б.В. при участието на секретаря ЦВ.Б.Т. като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110139485 по описа за 2022 година

Предявен е иск за делба на недвижим имот: къща – западен близнак от двуетажна сграда – близнак, находяща се в гр. С, ***, с ид. ******** при заявени квоти – за ищцата:

½ част и по ¼ част за всеки от ответниците. Те от своя страна не оспорват наличието на съсобственост, идентификацията на имота и посочените квоти.

Производството е във фазата по допускане на делбата. Претендираните права произтичат от наличие на дялова съсобственост между страните на посоченото основание. Заявена е и претенция по чл. 344, ал. 2 ГПК от ищцата по отношение на първия етаж от сградата, както и иск за осъждане на ответниците да заплащат на ищцата обезщетение за лишаване от ползване на втория етаж от имота.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от съдебно-спогодителен протокол от 15.10.1998 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 52 състав, съдът е одобрил спогодба в следния смисъл – в дял на ЙО.Д.П. се поставя източният близнак от двуетажна жилищна сграда – близнак, находяща се в гр. С, на *** със застроена площ 65,45 кв.м., състоящ се от приземен етаж – стая, хол, кухня, сервизни помещения и партер – стая, хол, кухня, сервизни помещения, заедно с ½ идеална част от общите части на сградата и ½ идеална част от дворното място, в което е построена жилищната сграда, цялото с площ от 577 кв.м., съставляващо парцел XVII – 398 от кв. 292 по плана на гр. С, комплекс Б шосе – юг, местност Левски, при съседи: улица, А.Л., СТ.Н., И.Н. и Л.Т; в дял на ЦВ Л. В.а и М. Л. М., е поставен западният близнак от 1 двуетажна жилищна сграда – близнак, находяща се в гр. С, на *** със застроена площ 65,45 кв.м., състоящ се от приземен етаж – стая, хол, кухня, сервизни помещения и партер – стая, хол, кухня, сервизни помещения, заедно с ½ идеална част от общите части на сградата и ½ идеална част от дворното място, в което е построена жилищната сграда, цялото с площ от 577 кв.м., съставляващо парцел XVII – 398 от кв. 292 по плана на гр. С, комплекс Б шосе – юг, местност Левски, при съседи: улица, А.Л., СТ.Н., И.Н. и Л.Т. Страните съделители са заявили, че няма да уравняват дялове между Йорданка и Стефан П и Л.ТР.ХР., ЦВ Л. В.а и М. Л. М., като съделителите Л.ТР.ХР., ЦВ Л. В.а и М. Л. М., са уравнили дяловете си с друго имущество, оставено от наследодателя.

Приложена е схема № ********* г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********.1, съгласно която, обектът с адрес гр. С, ***, ет. 1, е еднофамилна жилищна сграда, с площ 65,45 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор ***, брой нива на обекта – 2, прилежащи части – ½ идеална част от общите части на сградата, като собственици са посочени ЦВ Л. В.а и М. Л. Димитрова.

Представена е скица № 15-318652-25.03.2022 г. на поземлен имот с идентификатор ***, с адрес гр. С, ***, с площ 582 кв.м., с посочени собственици ЦВ Л. В.а и М. Л. М., притежаващи по ¼ част.

От приложен нотариален акт от 19.12.1952г. с № 75, том XIII, дело 2422/1952 г. за покупкопродажба на недвижим имот, се установява, че М.Г. продал на СТ.П. и Л.ТР.ХР. от нивите, находящи се в землището на гр. С, част от които и процесното място с площ 577 кв.м., при съседи А.Л., СТ.Н., И.Н. и Л.Т и улица „П.Г.“.

Приложен е архитектурен проект за изграждане на къща на СТ.ИВ.П. и Л.ТР.ХР., в кв. 282, парцел III, местност Левски, С, одобрен 1954 г., с отразен позволителен билет ***, от 11.05.1954 г.

Приложена е също скица на поземления имот, в който е построена сградата, предмет на настоящото производство.

Представен е и нотариален акт № 119, том I, дело № 137/1957 г. за право на собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на регулация. От същия се установява, че Л.ТР.ХР. е признат за собственик върху 1) празно място – ½ идеална част от 78 кв.м., при съседи: улица, Л.Т., СТ.ИВ. и парцел втори, което му се придава към парцел 3, на кв. 282, от мястото на Р Г.а М; 2) празно място – ½ идеална част от 102 кв.м., при съседи СТ.ИВ., Л.Т. и парцели втори и дванадесети, което му се придава към парцела му /трети/ на кв. 282, от мястото на АН.Л.; 3) празно място – ½ идеална част от 18 кв.м., при съседи: Л.Т., СТ.ИВ. и парцел 12, което му се придава към парцел 3 на кв. 282, от мястото на ЙО.СТ.Н..

От представените удостоверения за наследници, се установява, че Л.ТР.ХР. е починал на 17.12.1998 г., като е оставил за свои наследници – М. Л. М. и ЦВ Л. В.а /починала на 02.10.2019г./, която е оставила като свои наследници Л. Г. В. и И. Г. В..

От показанията на свидетеля Станислав Г. Мавродиев /съпруг на ищцата М./ се установява, че при последното му посещение на процесната къща /около седмица преди депозирането на 2 показанията/, видял, че къщата се полза от наематели на втория етаж, които посочва поименно – З. и нейният съпруг. Казва, че от 2015г. първият етаж от къщата не се ползва от никого. Сочи, че е имало теч, къщата била с гредоред, една греда паднала, а около 2006-2007г., паднал таванът. Твърди, че заедно с Л., поставили метална греда, която да укрепва и да спре теча. През 2016 г., свидетелят отново обърнал внимание, че има теч.

Поддържа, че имало жена, която помагала на съпругата му /ищцата/да се грижи за нейния баща, след което въпросната жена останала да живее в имота до 2015 г., но без да плаща наем. Свидетелят твърди, че предоставил ключ на Л. през 2016 г. за първия етаж от къщата, във връзка с втория теч, с цел да бъде спрян, след което ключът трябвало да бъде върнат на свидетеля, като нито течът бил спрян, нито ключът бил върнат. Свидетелят твърди, че между съпругата му и сестра ѝ, имало уговорка как да се ползват етажите – първи етаж и предният двор, следвало да се ползват от ищцата М., а втори етаж и задният двор – от сестра ѝ.

Съгласно показанията на свидетелката З. Д. К. /ползвателка на втория етаж/, се установява, че същата живее там повече от 7 години, никога не е влизала в първия етаж, няма достъп до входа на този етаж. Твърди, че е имало повреда, за отстраняването на която тя се обаждала на ищцата два пъти, тъй като последната имала ключ за имота. Сочи, че ищцата била наясно, че свидетелката живее в имота, че е извършван ремонт през 2020г., като обажданията били преди това. Поддържа, че наемодател е била ЦВ В.а /майка на ответниците/, като наемът, който заплащала бил в размер на 200 лв., като размерът му не е бил променян. Посочва, че към момента, предният двор е неизползваем.

Свидетелката твърди, че ищцата е поискала да сключи договор за наем с нея за принадлежащата ѝ ½ част от втория етаж, но свидетелката отказала, тъй като се намирала в правоотношение с други лица /наследниците на наемодателката ЦВ В.а/.

Като свидетел е изслушана и М.ЦВ. В.а /съпруга на ответника Л. В./, която посочва, че около 2020 г. е поета съвместна инициатива от страните за извършване на ремонт на къщата, като разходите се поемат от всички. Впоследствие възникнали разногласия във връзка с ремонта и ползването на предния двор. Пред къщата имало малък двор, чието поделяне било в основата на разногласията. Свидетелката също посочва, че на втория етаж от къщата живеят наематели, а на първия не живее никой, на свидетелката не ѝ е известно кой ползва малкия двор, в който видяла, че има бурени, при посещение там около седмица преди разпита по настоящото дело, както и не ѝ е известно съпругът ѝ да е имал ключ за първия етаж.

Съдът, като взе предвид установената фактическа обстановка и доводите на страните достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността. Предявеният иск за делба е процесуално допустим - заявен е от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това - ищцата , която твърди, че с ответниците са съсобственици на процесния имот.

3

За да се уважи предявеният иск за делба, е необходимо да се установи, че страните са съсобственици на вещта, предмет на делбата, но не могат да я поделят доброволно /арг. чл.

34 от ЗС/, като обстоятелството, че процесният имот е съсобствен, не е спорен между страните, а и това се установява от приложените доказателства - нотариален акт от 19.12.1952г. с № 75, том XIII, дело 2422/1952 г. за покупко-продажба на недвижим имот, от който се установява, че М.Г. продал на СТ.П. и Л.ТР.ХР. от нивите, находящи се в землището на гр. С, част от които и процесното място с площ 577 кв.м., при съседи А.Л., СТ.Н., И.Н. и Л.Т и улицата „П.Г.“, от архитектурен проект за изграждане на къща на СТ.ИВ.П. и Л.ТР.ХР., в кв. 282, парцел III, местност Левски, С, одобрен 1954 г., с отразен позволителен билет ***, от 11.05.1954 г., нотариален акт № 119, том I, дело № 137/1957 г. за право на собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на регулация, от който документ се установява, че Л.ТР.ХР. е признат за собственик върху 1) празно място – ½ идеална част от 78 кв.м., при съседи: улица, Л.Т., СТ.ИВ. и парцел втори, което му се придава към парцел 3, на кв. 282, от мястото на Р Г.а М; 2) празно място – ½ идеална част от 102 кв.м., при съседи СТ.ИВ., Л.Т. и парцели втори и дванадесети, което му се придава към парцела му /трети/ на кв. 282, от мястото на АН.Л.; 3) празно място – ½ идеална част от 18 кв.м., при съседи: Л.Т., СТ.ИВ. и парцел 12, което му се придава към парцел 3 на кв. 282, от мястото на ЙО.СТ.Н., съдебно-спогодителен протокол от 15.10.1998 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 52 състав, като съдът е одобрил постигната между страните спогодба, видно от която, в дял на ЦВ Л. В.а и М. Л. М., е поставен западният близнак от двуетажна жилищна сграда – близнак, находяща се в гр. С, на *** със застроена площ 65,45 кв.м., състоящ се от приземен етаж – стая, хол, кухня, сервизни помещения и партер – стая, хол, кухня, сервизни помещения, заедно с ½ идеална част от общите части на сградата и ½ идеална част от дворното място, в което е построена жилищната сграда, цялото с площ от 577 кв.м., съставляващо парцел XVII – 398 от кв. 292 по плана на гр. С, комплекс Б шосе – юг, местност Левски, при съседи: улица, А.Л., СТ.Н., И.Н. и Л.Т, както и от приложените удостоверения за наследници.

Съдът приема, че собственици на процесния имот първоначално са били СТ.ИВ.П. и Л.ТР.ХР.., като със съдебно-спогодителен протокол от 15.10.1998 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 52 състав, съдът е одобрил постигната спогодба, съгласно която, ЦВ Л.

В.а /наследена впоследствие от ответниците Л. Г. В. и И. Г. В./ и М. Л. М., се явяват съсобственици на делбения имот.

Предвид изложеното, делбата на сградата следва да се допусне при следните квоти: за ищцата: ½ част и по ¼ част за всеки от ответниците, което обстоятелство също не е спорно между страните.

По претенцията за привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК:

С решението по допускане на делбата или в отделно определение след постановяване на решението, съдът по искане на съделител, който не ползва имота съобразно правата си, извършва временно разпределение на ползването на имота до окончателното извършване на 4 делбата или определя сумата, която съсобствениците, които ползват имота, следва да заплатят на основание чл. 344, ал. 2 ГПК. Става въпрос за привременна мярка в процеса, т. е. за съдебна администрация и съдебният акт, с който тя се постановява, има характер на определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава материалноправен спор между страните. Това е и причината разпределението да се извършва най-рано с решението по допускане на делбата /с което съдът се произнася между кои лица, при какви права и за кои имоти е налице съсобственост/ занапред и може да бъде изменено при промяна на обстоятелствата.

Разпределението по 344, ал. 2 ГПК следва да се извърши по начин, който да позволява на всеки от съсобствениците да ползва реална част от делбеното имущество, съответна на правата му. Допустимо е получаване на парична сума срещу ползването, само ако е невъзможно реалното разпределение, съответно при реално разпределение, при което предоставеното за ползване имущество не съответства на дела в съсобствеността. В разглеждания случай ищцата претендира ползването на първи етаж от сградата, а не получаване на парична сума.