Решение № 1889 от 27.07.2026, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 1889

Добрич, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - IV състав, в съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЛЮБОМИР ГЕНОВ

При секретар СТОЙКА КОЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИР ГЕНОВ административно дело № 20267100700341 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба на И. И. С. с [ЕГН] от [населено място], общ. Балчик, [улица], представляван от процесуалния представител адвокат Г. Д. с адрес за призоваване [населено място], [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-2161064/10.05.2026 г. на командира на отделение във II РУ – Добрич при ОД на МВР – Добрич К. К. М., с която на основание на чл.171 т.1 буква б) от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установена с медицинско и химико – токсикологично лабораторно изследване или с тест, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Оспорва се компетентността на издалия процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка. В жалбата се излагат подробни доводи за нейната незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон, неспазване на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Посочва се, че реалната фактическа обстановка не отговаря на изложената в заповедта. Жалбоподателят е дал биологични проби от кръв и урина за установяване на точното наличие на наркотични вещества или техни аналози, резултатът от която все още не е готов. Резултатите от тази проба са определящи, поради което административният орган неправилно е приложил принудителна административна мярка. Настоява за нейната отмяна и за присъждането на сторените по делото разноски.

В законния срок не е постъпил писмен отговор от административния орган.

В съдебното заседание И. И. С. чрез своя пълномощник е заявил, че според представената справка по делото от ВМА-МБАЛ-Варна все още не са изготвени резултатите от химико-токсикологичното изследване от постъпилите проби; обжалваната заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия орган извод за наличието на основание за прилагането на ПАМ по чл.171 т.1 буква б) от Закона за движението по пътищата; преди постановяването на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, включително не е съобразено, че водачът е дал биологична проба от кръв и урина за изследване, а именно резултатът от химико-токсикологичното лабораторно изследване съгласно чл.171 т.1 буква б) от Закона за движението по пътищата и чл.6 ал.10 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. е определящ за съществуването на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ; правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171 т.1 буква б) от Закона за движението по пътищата, е осигуряването на безопасността на движението по пътищата и преустановяването на нарушение; от друга страна обаче разпоредбата на чл.6 ал.1 и ал.5 от АПК регламентира, че като проявление на принципа на съразмерността административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъразмерими с последващата цел; това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел, без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга страна прилагането на ограничителните мерки се основава изключително на личностното поведение на лицето; в случая освен че прилагането на обжалваната ПАМ е необосновано и недоказано от гледна точка на наличието на материалноправната предпоставка на чл.171 т.1 буква б) от Закона за движението по пътищата, същата не се основава и на необходимостта от налагането на ограничението за постигането на предвидената в закона цел предвид липсата на доказано противоправно поведение; жалбоподателят работи в строителството; всеки ден пътува с колата си до работа и в момента е ограничен поради налагането на процесната ПАМ; моли за отмяна на процесната заповед за налагане на ПАМ.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице - адресат на оспорената заповед, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

От данните по административната преписка се установява, че на 10.05.2026 г. от К. К. М. – командир на отделение във II РУ – Добрич при ОД на МВР – Добрич - е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA, №4349868 на И. И. С. за това, че на 10.05.2026 г. около 17.30 часа при движението си в [населено място] по [улица]преди изхода на селото в посока към [населено място] управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф Плюс“ с рег. №[рег. номер] след употребата на наркотични вещества или техни аналози, като проверката е извършена с техническо средство „Drug Test 5000“ с инвентарен номер ARME-0036; резултатът от проверката отчита наличието на метамфетамин. На водача е издаден талон за медицинско изследване №296097; същият се е явил веднага и е дал кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване на наркотици или техни аналози. Акт за установяване на административно нарушение серия GA, №4349868 е предявен и връчен на водача, което е надлежно удостоверено с подписа му и този на още един свидетел. Той е съставен на базата на извършена проверка от актосъставителя в присъствието на свидетеля Д. Б. А.. Въз основа на съставения АУАН е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-2161064/10.05.2026 г. на командира на отделение във II РУ – Добрич при ОД на МВР – Добрич К. К. М., с която на основание на чл.171 т.1 буква б) от Закона за движението по пътищата е наложена принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установена с медицинско и химико – токсикологично лабораторно изследване или с тест, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Деянието на водача е квалифицирано като нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.2-ро от Закона за движението по пътищата. Според т.1.13. от представената Заповед №357з – 2522/02.09.2025 г., издадена на основание на чл.172 ал.1 от Закона за движението по пътищата и чл.43 ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, директорът на ОД на МВР – Добрич е оправомощил служителите по патрулно – постовата дейност и териториалното обслужване на населението от „Охранителна полиция“ в съответните РУ при ОД на МВР – Добрич с правомощия на територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР – Добрич, да прилагат с мотивирани заповеди принудителните административни мерки по чл.171 т.1, т.2, т.2а), т.2б), т.4, т.5 буква а), т.6 и т.7 от Закона за движението по пътищата.

В намиращото се на лист 31 от делото постановление е посочено, че назначената на жалбоподателя химико – токсикологична експертиза за установяването на наличието на наркотични вещества в кръвта му е възложена на ВМА – МБАЛ – Варна. Съгласно полученото уведомление от лабораторията по химико – токсикологични изследвания при ВМА – МБАЛ – Варна експертизата поради драстичното претоварване на лабораторията не е изготвена.

Обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентно длъжностно лице, в кръга на предоставените му правомощия съгласно приложената по делото оправомощаваща заповед на директора на ОД на МВР – Добрич, в установената от закона форма и съдържание съгласно чл.59 ал.2 т.4 от АПК във връзка с чл.172 ал.1 от Закона за движението по пътищата. В заповедта е посочена процесната законова разпоредба, регламентираща условията за налагане на обжалваната принудителна административна мярка - чл.171 т.1 буква б) от Закона за движението по пътищата. Изложени са и фактическите основания, които са мотивирали административния орган да я издаде, включително чрез препращане към съдържанието на съставения срещу жалбоподателя АУАН, който е част от административната преписка.

В производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но не са спазени материалноправните разпоредби на закона.

Чл.171 от Закона за движението по пътищата предвижда за осигуряване на безопасността на движението и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат принудителни административни мерки, една от които (чл.171 т.1 буква б) от същия закон) е временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174 ал.4 от Закона за движението по пътищата установените стойности са определящи. Следователно необходимата предпоставка за прилагането на мярката по този текст е лицето да е управлявало моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по един от посочените в закона начини, което в случая не е налице. Редът за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС е определен в Наредба №1/19.07.2017 г., приета на основание на чл.174 ал.4 от Закона за движението по пътищата; там са изброени способите за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и условията, при които се признават резултатите от приложението им. В чл.6 ал.10 от същата наредба е предвидено, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В настоящия случай И. И. С. е дал кръвна проба за лабораторно изследване, след като не се е съгласил с показанията на теста, като единствено установените с кръвната проба стойности са определящи съгласно чл.174 ал.4 от Закона за движението по пътищата и чл.6 ал.10 от Наредба №1/19.07.2017 г. Затова преди излизането на резултата от кръвната проба административният орган не е имал възможност да се позове на резултата от техническото средство („Drug Test 5000“), за да се приеме, че е налице употреба на метамфетамин.

Административната принуда е крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. Безспорно предназначението и целта на принудителната административна мярка изисква бързи фактически действия по нейното налагане, но това не трябва да става в нарушение на принципите по чл.4, чл.6 и чл.7 от АПК като гаранции за спазване на правата на засегнатите лица и за разкриване на обективната истина. Законодателят е посочил в кои случаи са налице обективни пречки за ползване на показанията на полевия тест за установяване на употребата на наркотични вещества. Като не се е съобразил с това, административният орган е наложил принудителната административна мярка при липсата на безспорна доказаност на нарушението.

По изложените съображения обжалваната заповед е неправилна и противоречи на материалния закон, поради което са налице основания за нейната отмяна по смисъла на чл.146 т.4 от АПК и жалбата следва да бъде уважена.