Решение № 114 от 28.09.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Пазарджик, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Мария К. Петкова като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20255200900127 по описа за 2025 година

Предявен е иск от „ХОВЕКС“ ЕООД, ЕИК 205233149, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Марин Дринов“ № 13, чрез адв. А П. от АК – П, против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, з а заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева (с равностойност от 15 338.76 евро) за настъпило на 02.05.2025 г. застрахователно събитие – пожар на л. а. Ягуар ХF, рег. № *****, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 25.06.2025 г. до окончателното плащане, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ.

Искът се основава на следните фактически твърдения:

По отношение на собствения на ищеца л. а. Ягуар Х F, рег. № *****, е сключена с ответника застраховка „Каско+“ на застрахователна стойност от 30 000 лева със срок на действие от 20.12.2024 г. до 19.12.2025 г. Твърди, че на 02.05.2025 г. в 01:30 часа по пътя от гр. П към гр. Пловдив, на отбивката за с.

Добровница, настъпило застрахователно събитие пожар. Твърди, че водачът на автомобила П К У усетил дим през парното, спрял автомобила и при отварянето на капака видял, че същият гори. Веднага се обадил на телефон 112 и на собственика на автомобила. На мястото на инцидента пристигнал полицейски патрул и пожарен автомобил. Застрахователят също бил своевременно уведомен. Била регистрирана щета, а автомобилът огледан, за което бил съставен протокол. Ответникът отказал изплащане на обезщетение, позовавайки се на т. 9.1.9 от Общите условия към договора – щети не се покриват, когато застрахованият или негов представител декларира обстоятелства, различни от случилите се. Поддържа, че отказът е незаконосъобразен, а отговорът необоснован и лаконичен. Сочи, че е налице 1 тотална щета на автомобила, тъй като разходите за необходимия ремонт надвишават 70 % от действителната му стойност. На това основание претендира обезщетение в размер на пълното застрахователно покритие от 30 000 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 25.06.2025 г. до окончателното плащане.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, чрез адв. А. Б. от С., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. От представените към исковата молба писмени доказателства не ставало ясно къде е настъпило събитието – в землището на с.

Добровница, съгласно удостоверение от ГД „ПБЗН“ или на републикански път І-8 в участъка Пазарджик – Пловдив, при отбивката за с. Добровница. Ето защо се оспорва твърдяното застрахователно събитие по време, място и начин на настъпване. Твърди се, че събитието не представлява покрит застрахователен риск, тъй като при огледа от експерти на ответника било установено, че е налице противоречие между заявеното в уведомлението за щета № ***** и констатираните стопилки и фактическо съС.ие на агрегатите в изгорялото МПС. Дори да се приеме, че пожарът е възникнал по описания в исковата молба начин, то се поддържа, че са налице предпоставки, предвидени в ОУ към договора, обосноваващи извод отново за изключен застрахователен риск, с оглед експлоатацията на технически неизправно МПС. Твърди се, че е налице и още едно основание за отказ от изплащане на обезщетение предвид проявената от водача и/или собственика на вещта груба небрежност, доколкото не са положили достатъчна грижа за поддръжката на същата в изправно съС.ие. Като акцесорна претенция, неоснователността на главния иск води до неоснователност и на иска за лихви. Моли за отхвърляне на иска с присъждане на разноски.

Постъпила е в срок допълнителна искова молба, с която се отговаря на възраженията на ответника, представя се и доказателство за правото на собственост върху автомобила.

В срок е подаден и допълнителен отговор на ДИМ, с който се поддържа заявеното в отговора на ИМ.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за сключен с ответника застрахователен договор и настъпил покрит застрахователен риск, от който за застрахованото лице са настъпили имуществени вреди.

Съдът приема от фактическа страна следното:

Ищецът „ХОВЕКС“ ЕООД е вписан в търговския регистър с едноличен собственик на капитала и управител Б. С. К..

Не се спори, че автомобилът е собственост на ищеца, за удостоверяване на което обстоятелство е представен и регистрационен талон – л. 44 от делото.

С писмо изх. № 0-92-6734/29.05.2025 г. ответникът е уведомил ищеца, 2 че от заключение на назначена от самия него пожаротехническа експертиза било установено, че декларираните от ищеца обстоятелства не отговарят на описаното от него събитие, поР. което и на основание т. 9.1.9 от раздел І от Общите условия (ОУ) за автомобилна застраховка „Каско+“ е счетено, че не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение, когато застрахованият или негов представител декларира обстоятелства, различни от действително случилите се.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т . 4 от ГПК, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ответник и ищец е сключена автомобилна застраховка „Каско+“, валидна към датата на събитието – 02.05.2025 г., за л. а. Ягуар ХF, рег. № *****, по застрахователна полица № *** от 19.12.2024 г., за застрахователна сума от 30 000 лева и покрит риск „Клауза Пълно Каско“. Съдът е приел Общи условия за автомобилна застраховка „Каско+“, получени от застраховащия и приети от него, съгласно изискването на чл. 348, ал. 1, изр. 2 от КЗ (л. 139 – 146 от делото).

Съгласно р. ІІ, т. 2.3 от Общите условия за автомобилна застраховка „Каско+“ се установява, че по „Клауза Пълно Каско“ застрахователят покрива всички рискове, причинени от застрахователни събития, покрити по клаузи „Супер“ и „Кражба и грабеж на цяло МПС“, които могат да доведат до пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, включително: т. 2.3.1 – умишлен палеж или взривяване на МПС и т. 2.3.2 – кражба чрез взлом на стационарно оборудване в МПС.

Съгласно р. ІІ, т. 2.1.2 от клауза „Супер“, застрахователят покрива щети от застрахователни събития: пожар и/или експлозия вследствие на техническа неизправност, възникнали по време на покой (при работещ или неработещ двигател) и по време на движение на МПС.

Дефиницията на понятието „пожар“ е дадена в р. І, т. 14, като: поява на огън, възникнал на несъобразено за целта огнище или излязъл от него и в съС.ие да се разпространява чрез собствена енергия.

Доводите на ответника в отговора на исковата молба, обосноваващи направения отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, се покриват с посочените в р. І, т. 9 от ОУ общи изключения, при които застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, а именно настъпили в резултат на: т. 9.1.9 – действия на застрахования, които представляват опит за измама или измама на застрахователя, в това число деклариране на обстоятелства от застрахования или негов представител, различни от действително случилото се и/или представи документи с невярно съдържание; т. 9.1.20 – експлоатация и управление на технически неизправно МПС (вкл. без валиден талон за технически преглед), незаредено с необходимите смазочни материали, охладителна течност, подходящо гориво и други, от некачествени такива, или от замръзването им, или експлоатация на МПС с износени или неподходящи за сезона гуми. Наведеното последно основание за недължимост на 3 обезщетение се свързва с договорното неизпълнение на застрахования по р. ІІ, т. 10.1 – да пази и ползва МПС с грижата на добър стопанин, да го поддържа в добро техническо съС.ие и да спазва техническите правила за неговата експлоатация.

От събраните по делото гласни доказателства се установи следното:

Свидетелят П К У дава показания, че е водачът на процесния лек автомобил. Излага, че на 01.05.2025 г. взел автомобила от Б. – собственик на автомобила (едноличният собственик на ищцовото дружество) по лични причини и на 02.05.2025 г. пътувал за с. Добровница по пътя за гр. Пловдив.

Докато управлявал МПС по този път в един момент усетил, че от самото парно излизала странна миризма и дим. Спрял автомобила и отворил предния капак. В момента, в който отворил капака, пушекът започнал да става посилен и забелязал, че във вътрешната част на автомобила от страната на двигателя към таблото имало тлеещ огън. Потърсил пожарогасител в багажника, но не намерил такъв, тъй като било тъмно през нощта и имало и други неща в багажника. Огънят откъм двигателя междувременно станал още по-голям и свидетелят, след като разбрал че не може да го угаси, решил да звънне на телефон 112. Дошли два полицейски автомобила и малко след това и една пожарна. Изгасили пожара. Едва тогава свидетелят позвънил на Б..

Дошли от СБА и вдигнали автомобила. Не знае къде е паркиран след това.

Твърди, че в деня, когато е взел автомобила – 01.05.2025 г. го управлявал в гр.

Пазарджик и не е имало прроблеми. Не е пускал парно или климатик по време на движение. Твърди, че не е служител при ищцовото дружество.

Свидетелят А. Л. А. дава показания, че е изготвил пожаротехническата експертиза за сметка на ответника. Аргументира, че от направения анализ на настъпилия пожар може да се обоснове извод, че същият е умишлено предизвикан. Твърденията на свидетеля в частта „За да предизвика пожара, водачът е използвал….“ съдът не кредитира, тъй като представляват субективното отношение на свидетеля, който не е присъствал на мястото на събитието.

Свидетелят К. Г. И. дава показания, че с неговия екип за отишли на място, за да гасят пожар на л. а. Ягуар. Спомня си, че автомобилът е бил силно обгорен, с множество изкуствени материали. Предполага, че водачът или късно се е обадил или автомобилът се е запалил в движение и въздушната струя подпалва много бързо. Излага хронологично събитията, нямащи отношение към спора.

От изслушаните по делото две заключения по допуснатите съдебнопожаротехнически и оценителни експертизи, изготвени от вещите лица инж. Н. П. и инж. П. К. (по първата) и доц. д-р инж. Р. Г. и инж. В. Ф. (по втората) се установява следното:

Относно пожаротехническата част и двете заключения категорично приемат, че процесният пожар на лекия автомобил Ягуар не е настъпил вследствие на късо съединение, а в резултат на заливане на няколко места на 4 автомобила с лесно запалими течности, т. е. умишлено причинен.

Първата експертиза определя сумата от 14 938 лева (или 7 637.68 евро) като справедлива пазарна цена към датата на събитието – 02.05.2025 г., респ. стойността, на която се изкупува метал от автомоблни купета (тъй като е прието, че запазени части по автомобила липсват; остава единствената опция за предаване за скрап) е сумата от 566.80 лева (или 289.80 евро).

Втората експертиза определя сумата от 15 950.20 лева (или 8 155.21 евро) като справедлива пазарна цена към датата на събитието – 02.05.2025 г., респ. сочи, че няма запазени части, които да могат да се оценят.

И двете експертизи правят извод, че няма данни автомобилът да е бил в техническо неизправно съС.ие.

Правни изводи:

Предявен е иск по чл. 405, ал. 1 от КЗ.

Съгласно тази правна норма, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

В производството по иск с правно основание по чл. 405 от КЗ върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи: правото си на собственост върху увреденото имущество; валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ с ответника; настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, т. е. че представлява покрит застрахователен риск, както и имуществена вреда.

Страните не спорят относно наличието на валидно застрахователно правоотношение между тях. Не спорят и че процесният автомобил Ягуар е собственост на ищцовото дружество. Не спорят и че автомобилът е бил управляван към датата на инцидента от трето за застрахователното правоотношение лице.