Решение № 4558 от 22.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4558 гр. Пловдив, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330107367 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 415 ал. 3, вр. ал.

1, т. 3 от ГПК, вр. чл. 240, чл. 86, чл. 92 и чл. 99 от ЗЗД.

Ищецът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров” № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2, представлявано от члена на СД З. Д., чрез пълномощник юрисконсулт С. П., е предявил против В.

И. Т., ЕГН **********, от гр. К., обл. П., ул. „*********“ № ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 642, 03 лева (шестстотин четиридесет и два лева и три стотинки) непогасена главница по договор за заем № ********/ 18.04.2022 г., сключен с „Креди йес“ ООД, прехвърлен с договор за цесия от 12.01.2024 г., сумата от 88, 22 лева (осемдесет и осем лева и двадесет и две стотинки) - възнаградителна лихва за периода 18.04.2022г. – 18.01.2023г. и сумата от 600, 85 лева (шестстотин лева и осемдесет и пет стотинки)- неустойка по чл. 8 от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по частно гр. дело № 3742/ 2025 г. на ПРС, II-ри бр. с-в, в съда- 27.02.2025 г. до окончателното й погасяване.

В исковата молба е посочено, че с разпореждане по частно гр. дело № 3742/ 2025 г. на ПРС, II-ри бр. с-в, заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. 417 от ГПК въз основа на записа на заповед, издаден за обезпечаване на вземането, било отхвърлено и в тази връзка се предявявал настоящият осъдителен иск. Между ответника и „Креди йес“ ООД се сключил договор за заем № **********/ 18.04.2022г., за сумата от 800 лева, на 9 вноски, всяка по 181 лева, с краен падеж- 18.01.2023 г., при обща сума за връщане от 939, 01 лева. По договора била платена сума в 1 общ размер 362, 10 лева. Вземането по кредита била прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 12.01.2024 г., като били дължими следните суми: 642, 03 лева (шестстотин четиридесет и два лева и три стотинки) - непогасена главница по договор за заем № ********/ 18.04.2022 г., сключен с „Креди йес“ ООД, прехвърлен с договор за цесия от 12.01.2024 г., сумата от 88, 22 лева (осемдесет и осем лева и двадесет и две стотинки) - възнаградителна лихва и сумата от 600, 85 лева (шестстотин лева и осемдесет и пет стотинки)- неустойка. Длъжникът бил уведомен за прехвърленото вземане, като това можело да стане и с връчване на препис от исковата молба. Моли се за осъждане на ответника да заплати търсените по договора суми. Претендират се разноските по делото, както и тези по заповедното производство.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК, на 04.06.2025г., като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е бил редовно призован на същия адрес, отново чрез своята майка, книжата са му редовно връчени на 22.07.2025г.. В изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване на ответника или негов представител в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. Последиците на чл. 238 и сл. от ГПК са били редовно разяснени на страните и с определението за насрочване на делото, препис от което е редовно връчен на ответника.

В първото съдебно заседание по делото, проведено на 13.10.2025 г., на което е даден ход на делото и за което ответникът е бил редовно призован, същият не е изпратил представител, няма взето становище по делото и няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото ищецът, с писмена молба, чрез пълномощника си е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с искова молба писмени доказателства, както и от приложените такива по ч. гр. д. № 3742/25г. на ПРС – договор за заем, погасителен план, общи условия, договор за цесия, приложение към него, запис на заповед, известие за доставяне - неоспорени от ответника, може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се осъди ответника да заплати на ищеца търсените с исковата молба суми, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.02.25г., до окончателното плащане.

С оглед изхода на делото, а именно- уважаване на исковата претенция изцяло, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски. Същите се претендират и са налице доказателства за реалното им извършване - държавна такса по ч. гр. д. № 3742/25г. в размер на 26, 62 лева, довнесена държавна такса в настоящото производство – 123, 38 лева, общо 150 лева (сто и петдесет лева), както и да се определи от съда юрисконсултско 2 възнаграждение за настоящото производство, което съдът намира, че следва да се определи в размер на 200 лева (двеста лева) - юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ (изм. в сила 01.10.25г.), вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК.

Нормата на чл. 13, т. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ е неотносима за случаите на процесуално представителство от юрисконсулт, при определяне на възнаграждение по реда на чл.

78 ал. 8 от ГПК, а за заповедното производство такова не се следва, тъй като там искането е отхвърлено, като ищецът се ползва в настоящото производство единствено от държавната такса и датата, от която насетне тече законната лихва.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. И. Т., ЕГН **********, от гр. К., обл. П., ул. „*******“ № *** да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров” № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2, представлявано от члена на СД З. Д., чрез пълномощник юрисконсулт С. П. следните суми: сумата от 642, 03 лева (шестстотин четиридесет и два лева и три стотинки) - непогасена главница по договор за заем № *****/ 18.04.2022 г., сключен с „Креди йес“ ООД, прехвърлен с договор за цесия от 12.01.2024 г., сумата от 88, 22 лева (осемдесет и осем лева и двадесет и две стотинки) - възнаградителна лихва за периода 18.04.2022г. – 18.01.2023г. и сумата от 600, 85 лева (шестстотин лева и осемдесет и пет стотинки)- неустойка по чл. 8 от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по частно гр. дело № 3742/ 2025 г. на ПРС, II-ри бр. с-в, в съда- 27.02.2025 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

ОСЪЖДА В. И. Т., ЕГН **********, от гр. К., обл. П., ул. „********“ № *** да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров” № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2, представлявано от члена на СД З. Д., чрез пълномощник юрисконсулт С. П. сумата от 150 лева (сто и петдесет лева) – разноски за държавна такса, както и сумата от 200 лева (двеста лева) - юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3