Решение № 1543 от 15.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1543 гр. София, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20221000502002 по описа за 2022 година

С решение № 260302 от 24.01.2022 г. по гр. д. № 2816/2017 г., СГС, І-7 с-в, осъжда Л. М. Р. да заплати на В. Л. П.а на основание чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило родителско отчуждение между бащата В.

П. и дъщерята А. П.а и неизпълнение на режима на лични отношения по между им, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.03.2017 г. - датата на предявяване на иска до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 5000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лева, като неоснователен.

Срещу решението в осъдителната му част е депозирана въззивна жалба от ответницата Л. М. Р.. Изтъква се, че са нарушени съдопроизводствените правила относно приемането на експертиза, която не е депозирана в 7-дневен срок преди заседанието, което на свой ред не дало възможност на жалбоподателката да се запознае с нея. Счита свидетелските показания, които съдът е кредитирал за заинтересовани. Намира, че между детето и баща му не е била формирана изобщо емоционална връзка, че жалбоподателката не е целяла да създава отчуждение в отношенията им, че такова е настъпило 1 поради самото поведение на бащата – завеждане на множество дела срещу майката, несъобразяване с потребностите на детето, предпочитания на ищеца към второ негово дете от друга връзка, неосъществяване на нормален контакт с дъщеря му А., влошени отношения между родителите, което рефлектира върху детето. Подчертава, че няма данни Р. да е възпрепятствала изпълнение на съдебно решение, както и че според вещото лице няма нейно поведение, което да ограничава правата на бащата. Счита, че не е налице причинна връзка между поведение на Р. и настъпили вреди при ищеца. Прилага съдебни решения, експертно заключение, постановление от прокуратурата, съдебни протоколи и пр. Моли да се отмени решенето в обжалваната му част.

В писмен отговор ответникът по жалбата В. Л. П. оспорва същата и моли да се отхвърли.

На свой ред ищецът В. Л. П. подава насрещна въззивна жалба, с която моли да се отмени решението на съда, в частта, в която искът му е отхвърлен.

Счита, че неправилно е приложен принципа на чл. 52 ЗЗД и съдът, зачитайки факта, че Р. полага грижи за детето, не е съобразил, че това е в нарушение на решение, което предоставя родителските права на П.. Изтъква, че на определени дати за предаване на детето, то е отказало да общува с баща си, което според П. е резултат от доминиращото влияние на майката. Намира, че за нарушената връзка между баща и дъщеря роля играе поведението на майката. Като подчертава, че поради многогодишните проблеми в отношенията с детето, той е развил адаптационно разстройство, счита, че следва искът му да бъде уважен в пълен размер от 30 000 лв., като претендира за постановяване на решение, което да му присъди разликата над 5000 лв., с лихва от исковата молба и разноски.

Въззивната жалба е подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Ищецът В. Л. П. твърди, че заедно с ответницата Л. М. Р. имат дъщеря – А. В. П. След раздялата между родителите, със съдебно решение бил установен режим на родителски контакти, но ищецът твърди, че след м. юли 2013 г. ответницата системно нарушавала същия, за което той подал 2 множество сигнали и образувал множество производство. Твърди, че с тези свои действия ответницата му причинила неимуществени вреди – той силно страдал от това, че не се осъществявали срещите с детето, че А. се отчуждавала от него, поради манипулативното поведение на майка си, че се възпрепятствали желанията му да бъде пълноценна част от живота на детето, не можел да участва във вземане на решения за неговото развитие, избор на училище и пр. Ищецът твърди, че изпитвал тъга, притеснения, изпаднал в депресия, чувствал се непълноценен, снижила се професионалната му успеваемост, не можел да спи. Претендира тези му морални щети да бъдат обезщетени от ответницата, която да му заплати сумата от 30 000 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба и разноски.

Ответницата Л. М. Р. оспорва иска. Твърди, че самото дете е изразило неодобрение по отношение на провежданите с бащата контакти. Подчертава, че влошените между страните лични отношения се отразили на връзката му с детето, то реагирало на обидите, които самият ищец отправял към майката.

Сочи, че спазвала режима за осъществяване на лични контакти между бащата и детето. Поддържа, че образуваните множество дела и свързаното с тях напрежение и принудително изпълнение на срещите, в присъствието на различни служебни лица - съдебни изпълнители, психолози, експерти от Агенция за закрила на детето, създавало отрицателни емоции за детето и му се отразявало негативно. Ответницата поддържа, че именно поведението на ищеца води до родителско отчуждение, доколкото той не се съобразява с нуждите на детето и неговите желания. Подчертава, че са налице случаи, в които вместо да общува с детето в определените му дни той го оставял на баба му и дядо му, което провокирало в А. нежелание да остава с баща си.

Изтъква допълнително, че детето отказва интензивно общуване, тъй като се чувства пренебрегнато, доколкото ищецът имал друга връзка и друго дете.

Оспорва наличие на виновно поведение, вреда и причинна връзка.

Претендира разноски.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор, че детето А. П.а е родено през 2006 г. от връзката между ищеца В. П. и ответницата Л. Р., които по настоящем не съжителстват 3 съвместно, всеки от тях има нова връзка, а П. – и второ дете. Няма спор, че страните са постигнали спогодба относно родителските права по отношение на детето (променен с последващо решение), като същите са предоставени за упражняване на майката и е определен режим на лични отношения с бащата – л. 10 и сл. Няма спор също, че ищецът многократно е подавал жалби и образувал производства във връзка с твърденията му, че режимът на лични контакти с детето е нарушаван, а с А. са работили специалисти-психолози с цел подобряване на комуникацията й с баща й. Установява се, че за осъществяване на режим на контакт с детето е използвана процедура, провеждана от ЧСИ, като е било осигурявано и присъствие на социален работник, който да разговаря с детето във връзка с отказа му да отиде при баща си – л. 47, л. 49, л. 51, л. 55 и пр. На срещите е присъствала и ответницата. Социалните доклади за детето дават становище, че то е привързано към майка си и вторият й съпруг, отношението към бащата е резервирано и негативно, а връзката - нарушена.

По делото са представени нотариални покани – л. 29, 33, 38, изпращани от ищеца до ответницата, в които същият е отправял искане за среща и уточняване на възможността да прекара с детето А. част от ваканциите (лятна и зимна) в съответствие с разпределения режим за лични контакти. Поканите са били залепяни на адреса на Р., като в указания срок не са получавани от лицето в нотариалните кантори, а в указания час за среща тя не се е явявала при нотариус (видно от приложени към поканите констативни протоколи от 27.06.2014 г. и 27.01.2015 г.).

По делото е налично удостоверение изх. № 015887 от 20.03.2018 г. издадено от ЧСИ с рег. № ***, в което е отразено, че на 5 срещи предаване на детето не е осъществено, както и че Р. не е имала воля за такова предаване и нито един ден то не е било подготвено с необходимия багаж да тръгне с бащата. (л. 182 - л. 183 от делото).

Св. Г. Г. разказва, че А. не се виждала с баща си. На среща, на която свидетелят присъствал, детето отказвало да изпълни всяко предложение на ищеца и очаквало от майка си одобрение. Твърди, че на друга среща детето не било адекватно подготвено и облечено за предаване на баща му и не тръгнало с него. Сочи, че поради проблемите, свързани с дъщеря му, В. се променил, вече не бил ведър и комуникативен, станал затворен, споделял, че се чувства 4 непълноценен, притеснявал се, че детето ще се отчужди и че ще загубят връзката баща - дъщеря.

Свидетелката Г. К., социален работник, разказва, че комуникирала с детето по време на опитите да се осъществи режима на личен контакт, като забелязала, че детето е враждебно и отхвърля баща си, било с неспокойно поведение, а бащата също бил стресиран. Сочи, че оказвала подкрепа само на бащата и му давала кураж, а ответницата Р. била пускала срещу нея жалби, по които свидетелката давала обяснения.

Приетата първоначална СПсЕ е дала становище, че между баща и дете има отчуждение, като изначално между тях не е имало формирана силна емоционална връзка, а привързаност е установена спрямо майката.

Установява негативно отношение на А. спрямо ищеца, тъй като тя не усеща подкрепата му в никоя сфера. Посочено е, че майката дава заявка, че не цели тенденциозно отчуждаване на бащата от детето и многократно се е опитвала да съдейства за сближаването им. Системния психически тормоз упражняван от бащата върху майката и въвличането й заедно с детето в десетки дела, е акумулирало в нея неприязън спрямо него. По мнение на експерта детето не възприема майка си като фактор за отчуждаване от бащата, привързало се е към втория съпруг на майка си, а негативното отношение на бащата към майката настройва А. срещу самия баща. Ако отношенията между ищцата и ответницата се подобрят, това ще създаде благоприятна възможност за лични контакти с детето. Като цяло ищецът е определен като стабилен в психоемоционално отношение, няма индикации за повишена тревожност или депресивни състояния, освен ситуативна, когато говори по темата за невъзможността си да общува с дъщеря си. Посочено е, че ответницата Р. също е поставена в стресова ситуация. Това непряко рефлектира и върху детето, тъй като то възприема индиректно биологичния си баща като агресор спрямо майка си и така автоматично се отчуждава от него.

Назначената и приета двучленна СПсЕ е дала становище, че въз основа на споделеното от ищеца се предполага като резултат на преживяното по време на многогодишните проблеми с дъщеря му той да е преживял адаптационно разстройство, причинено от стрес F- 43.2 от МКБ. Пояснено е, че адаптационното разстройство е невротично, характеризира се с тревожност, безпокойство, с чувство за невъзможност за справяне със 5 ситуацията, за планиране на бъдещето, нарушава извършването на рутинни ежедневни дейности и съня. Вещите лица считат, че появилото се невротично разстройство при ищеца, има пряка връзка с непрекъснатите стресови преживявания в периода 2013 г. до днес, доколкото преди това той не е имала такива оплаквания. Индивидуалната предразположеност и ранимост на личността имат значение като рисков фактор за появата и оформянето на симптомите на разстройството, но все пак то не би възникнало без наличието на стресогенни фактори. То не е същинско психично заболяване, а невротично разстройство. При ищеца няма информация да проявява тревожност и депресия в техния клиничен смисъл, но има видими прояви на стрес. Въпреки, че периода на боледуване според МКБ е около половин година, то може да продължи и с години ако се хронифицира. Тъй като П. не е вземал мерки, не е пиел лекарства, не се е обръщал към лекари, а продължава да се тревожи, да се лута в търсене на правилния подход към дъщеря си, за да може да възстанови връзките с детето си по същество той продължава да пребивава в стресова ситуация. Докато детето е при него той полагал усилия да възстанови емоционалната връзка с дъщеря си и по негови данни успява, след което вложените от него усилия се срутвали след като дъщеря му се връща отново при майка си и той нямал връзка с нея.