Определение № 25589 от 20.07.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25589 гр. София, 20.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110115855 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК:

С Решение № 10347 от 16.06.2023 г. съдът е признал за установено на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че П. П. И., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от: 270,07 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода от 17.01.2020 г. до 30.04.2021 г. в имот с аб. № 178112 и адрес: гр. София, бул. Васил Левски № 39, ет. 1, апартамент /надпартерен/, както и сумата от 14,70 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение в периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 17.01.2023 г. до погасяване на задълженията, като е отхвърлил иска за установяване на вземане за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 16.01.2020 г. и за горницата до пълния предявен размер от 621,86 лева; иска за установяване вземането за възнаграждение за предоставена услуга дялово разпределение за горницата до пълния предявен размер от 29,40 лева, както и исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата от 91,17 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 16.12.2022 г. и за сумата от 5,84 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от 10.04.2020 г. до 16.12.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 23.01.2023 г. по ч. гр. дело № 2406/2023 г. по описа на СРС, 33 състав.

С решението съдът е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

Ястребец 23Б да заплати на П. П. И., ЕГН: ********** сумата от 247,93 лева разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство и сумата от 123,97 лева разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

В срока за обжалване на решението по делото е постъпила молба за изменение на постановеното решение в частта за разноските от „Топлофикация София” ЕАД.

Молбата касае искане за изменение на решението в частта за разноските в заповедното производство. Изложени са съображения, че съдът не следва да се съобразява с предвидения минимален размер на разноски, като е направено искане да определи размер под минималния.

1

От насрещната страна е постъпил отговор на молбата за изменение на решението в частта за разноските, с който се ангажира становище за неоснователност на искането.

Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на страните, намира следното:

Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице и в срока по чл. 248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Ответната страна е сторила разноски в заповедното производство по ч. гр. дело № 2406/2023 г. по описа на СРС за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, за което е представено доказателство с депозираното възражение по чл. 414 ГПК.

В мотивната част от Решение № 10347 от 16.06.2023 г., касаеща разноските, съдът е посочил, че в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски, пропорционално на отхвърлената част от исковете и съобразно представеното доказателство за извършено плащане, в размер на сумата от 123,97 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в заповедното производство. Съдът не е съобразил доказателство за реално извършен разход от 400 лева, нито се е ръководил от минималния размер по реда на чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдС, като е изходил от минимално дължимия размер съобразно чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдС, уреждаща минималното възнаграждение за писмена консултация, което е в размер на 200 лв. Присъдена е сума, пропорционално на отхвърлената част от предявените искове, като е съобразено и направеното от ищеца възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение.

Действително заповедното производство по дефиниция се характеризира с изключително ниска правна и фактическа сложност, затова направените разходи за заплащане на адвокат следва да са в минимален размер. Осъществяването на процесуално представителство не е безплатно (чл.36, ал. 1 ЗАдв.), освен в изрично предвидените в специалния ЗАдв. хипотези, каквато настоящата не е. Това възнаграждение се уговоря при проявление принципа на свобода на договарянето – чл.

36, ал. 2 ЗАдв. предвижда размерът на възнаграждението да се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер обаче трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Няма пречка да е по-висок, но в този случай страната, съгласила се да ползва услугите на избрания адвокат срещу съответното възнаграждение, макар да е получила произнасяне изцяло в своя полза, носи риска тези разноски да не бъдат репарирани в пълен размер, ако насрещната страна възрази по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК /в този смисъл е напр.

Определение № 4436/06.04.2023 г. по в. ч. гр. дело № 3997/2023 г. по описа на СГС/.

Съдът, като взе предвид горното, както и становищата на страните, не намира основание да определи възнаграждение под предвидения в чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдС минимален размер за заповедното производство. Молбата за изменение следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК с вх. № 193627/06.07.2023 г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД за изменение в частта на разноските на Решение № 10347 от 16.06.2023 г. по гр. дело № 15855/2023 г. по описа на СРС.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните и на третото лице – помагач.

2

На осн. чл. 248, ал. 3 ГПК определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3