Решение № 73 от 20.03.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Смолян, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20255400500106 по описа за 2025 година

Производството е по чл.435,ал.2 т.7 ГПК .

Постъпила е жалба с вх.№01000/27.01.2025г от длъжника Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД, ЕИК **** гр.С. чрез юриск.

Б.Д. срещу разпореждане №24/07.01.2025г

,/връчено на жалбоподателя на 09.01.2025г / по изп.д. №354/2024г по описа на частен съдебен изпълнител П. М. , с рег №881 , с район на действие окръжен съд – Смолян ,с което е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение за представителство по изпълнителното дело над сумата 12,50 лева до 1843,64 лв. и определения по изпълнителното дело, размер на таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.Поради това моли съда да отмени като незаконосъобразни действията на частен съдебен изпълнител П.М. ,с които е потвърдил разноските за адвокатско възнаграждение по горепосоченото изпълнително дело за горницата над 12,50 лева до начислените такива в размер на сумата от 1843,64 лева, поради прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа сложност на защитата и оттам преизчисляване и на размера на таксата по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ да бъде съответно намалена при отчитане на законово определените размери.Моли в този смисъл Смолянският окръжен съд да се произнесе.

В законният срок са постъпили мотиви от частен съдебен изпълнител П. М., който установява ,че с покана за доброволно изпълнение, изх. № 8853/10.12.2024 г. по описа на частен съдебен изпълнител П. М., вх. № 1001 2483/12.12.2024 г. по описа на ЗАД „А.“, същото е поканено да заплати по горепосоченото изпълнително дело, образувано на основание молба, с приложен изпълнителен лист по т.д. 15/2022г по описа на окръжен съд – Смолян 24 000,00 лева - главница, лихви върху нея от 02.11.2021 г., 234,24 лв. - разноски по изпълнителното дело , такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ в размер на 2 779,46 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 1843,64 лева.Твърди ,че с възражение от 18.12.2024 г. длъжникът ЗАД „А.“ е направило възражение срещу размера на разноските за адвокатски хонорар на взискателя като прекомерно завишен за горницата над 12,50 лева до приетите в размер на 1843,64 лева. Във възражението е посочено, че по горепосоченото изпълнително дело не са оправдани разноски, които длъжникът следва да плати, свеждащи се само до написването на молба за образуване на изпълнителното производство.С възражението се правят доводи ,че този размер освен, че противоречи на изискванията на чл.10 , т. 1 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждения (нищожна поради противоречие на чл.101 ДФЕС), е неоправдан и от гледна точна на реално извършените изпълнителни действия от страна на адвокатската защита на взискателя.

Искането за намаляване размера на адв. възнаграждение като прекомерно се отнася до липсата на фактическа и правна сложност на конкретното изпълнително дело, което не може да обоснове поискания размер на възнаграждение. ЗАД „А.“ е дружество с публично оповестени банкови сметки, поради което изпълнителните действия за събиране на суми от сигурен платец не представляват правна сложност, което обосновава извода, че присъдените разноски по изпълнителното дело, в частта им за адвокатското възнаграждение са прекомерни с оглед развилото се изпълнително производство.

Като отделно основание за прекомерност е посочена и липсата на правна регламентация за присъждане на подобни суми. Цитираната по-горе Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е нищожна поради противоречие с чл.101 ДФЕС. При липсата на подзаконова правна уредба относно размера на дължимите възнаграждения за адвокат, и в контекста на забраната за рефериране към наредбата поради непазарните цени на услуги, съдържащи се в нея (съгласно на диспозитива на решение на СЕС по дело С-438/22), дължимото възнаграждение следва да се определи съобразно фактическата и правна сложност на извършената от адвоката услуга.При средна пазарна цена на час от 50.00 лв., справедливото и дължимо възнаграждение следва да се фиксира на 12.50 лв. без включен ДДС.

Пълномощникът на взискателя единствено е подал молбата за образуване на изпълнителното производство. Във възражението е посочен довод ,че не са извършвани действия с цел удовлетворяване на парични вземания по смисъла на НМРАВ. Не е налице "водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания"като по горепосоченото изпълнително дело, правната помощ на адвоката на взискателя се е свела единствено до подаване на молбата за образуване на изпълнително дело. Сочи ,че в т.3 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г., постановено по 2

Тълкувателно дело № 6 на Върховния касационен съд, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия, е прието следното решение: „При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер". При систематично тълкуване, разпоредбата на чл. 79 ГПК следва тази на чл. 78 и се явява специална хипотеза, особени разноски по изпълнителното производство спрямо разноските, извършвани в съдебното производство. Намаляването на адвокатското възнаграждение по този ред е израз на основното начало в гражданското производство, включително изпълнителното производство, за социална справедливост и достъп до правосъдие.Сочи ,че ЗАД „А.“ АД е дружество с публично оповестени банкови сметки, поради което изпълнителните действия за събиране на суми от сигурен платец от една страна не представляват правна сложност, което обосновава извода, че присъдените разноски по изпълнителното дело, в частта им за адвокатското възнаграждение, са прекомерни с оглед развилото се изпълнително производство, а целта на настоящото изпълнително дело е начисляване на допълнителен адвокатски хонорар, в прекомерен размер.Счита ,че са налице предпоставките по чл. 78, ал. 5 от ГПК - изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив, то е елементарно и от фактическа, и от правна страна, поради което адвокатския хонорар се явява прекомерен и разноските за адвокатско възнаграждение, които длъжникът следва да заплати възлизат на 12,50 лева. Неправилно частният съдебен изпълнител е отказал да намали съответно и таксата по т. 26 отТТР към ЗЧСИ. В случай, че настоящата жалба бъде уважена и в частта досежно размера на адвокатското възнаграждение, моля размерът на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ да бъде съответно намален.

Като отделно основание за незаконосъобразност посочва и липсата на правно основание за присъждане на подобни суми. Цитираната по-горе Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е нищожна поради противоречие с чл.101 ДФЕС. При липсата на подзаконова правна уредба относно размера на дължимите възнаграждения за адвокат, и в контекста на забраната за рефериране към наредбата поради непазарните цени на услуги, съдържащи се в нея (съгласно на диспозитива на решение на СЕС по дело С-438/22), дължимото възнаграждение следва да се определи съобразно фактическата и правна сложност на извършената от адвоката услуга.Намира ,че депозираната жалба е процесуално допустима , но разгледана по същество е неоснователна , тъй като счита ,че размера на приетите от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение съответства напълно на минималния размер, определен в Наредба № 1/09.07/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Съобразно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата дължимото адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на взискателя в изпълнителното производство следва да бъде определено от ЧСИ в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07/2004 г. за минималните размери на адвокатските 3 възнаграждения. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие в изпълнително производство, съгласно Наредба № 1/09.07/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се определя кумулативно от разпоредбите на чл. 10, т. 1 и (в зависимост от предмета на изпълнителното дело) - чл. 10, т. 2, чл. 10, т. 3 или чл. 10, т. 4. Предметът на настоящото изпълнително дело е принудително събиране на парично вземане, а материалният интерес възлиза на 32965.97 лв.; следователно - минималният размер на адвокатското възнаграждение се определя кумулативно от разпоредбите на чл. 10, т. 1 и чл.

10, т. 2 и представлява алгебричния резултат от следното уравнение, а именно:

200 лв. + 1/2(2650 лв.+8/100{7965.97}) = 200 лв. + 1643.64 лв. = 1843.64 лв.

Минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие в настоящото изпълнително производство, определен съгласно Наредба № 1/09.07/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза общо на 1843.6483лева ,колкото и частния съдебен изпълнител го е определил.Поради това моли съда да остави без уважение изцяло депозираната молба от длъжника ,като неоснователна,тъй като е определен минимален размер на адв. възнаграждение за адв.В.Р. ,пълномощник на взискателя и таксите по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ счита ,че са коректно изчислени.

Смолянският окръжен съд намира ,че жалбата е процесуално допустима. Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител на длъжника , в законния срок , с внесена държавна такса срещу акт на ЧСИ ,който подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Изпълнително дело №354/2024г е образувано, със страни – взискател-А. Е. Д. с ЕГН ********** от с. Смилян ,общ.Смолян и длъжник-ЗАД А. АД с ЕИК **** и адрес гр. С. Р-Н С., УЛ. С.К. № 2 , с предмет- принудително изпълнение на парични вземания.Изпълнителното дело е образувано във връзка с постъпила молба от взискателя на основание на издаден на 04.12.2024г Изпълнителен лист от окръжен съд –Смолян по търг.д. №15/2022г ,по което ЗАД А. АД е осъден да заплати в полза на взисактеля А. Е. Д. следните суми: 24 000.00 лв. - главница;законна лихва върху главницата от

24 000.00 лв., считано от 02.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземанията, която към 10.12.2024 г. възлиза общо на 8 965.97 лв и към датата на образуване на изпълнителното дело паричните вземания са в общ размер на 32 965.26 лева. Частният съдебен изпълнител е наложил запори до размера на посочените суми върху банковите сметки на длъжника, след извършената справка, в „ЦКБ“ АД,Т.Б. и Ю.Б. АД като е изпратил запорни съобщения.

В изпълнителното дело на стр.4 е приложен екземпляр от Договор за правна защита и съдействие, Серия СМ, № 0000041956/09.12.2024 г., сключен между взискателя А. Е. Д. и адв.В.Р., съгласно който при подписването му е договорено, че адвокатското възнаграждение се дължи при условията на чл.

4

38, ал. 2 ЗА е определен адвокатски хонорар за адв.В.Р. за образуване на изпълнителното производство и процесуално представителство в общ размер на 1 843.64 лева

На стр.37 от изпълнителното дело е приложено възражение с вх. № 11995/19.12.2024 г. от длъжника ЗАД А. АД чрез процесуалния си представител юриск.Б.Д. , е депозирано възражение срещу размера на приетите и начислени такси и разноски в изпълнителното производство, като изрично прави възражение за прекомерност - с оглед фактическата и правна сложност на делото, на определените от ЧСИ разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение на пълномощника на другата страна адв.В.Р. -в размер на 1843.64 лв. и иска намаляването им до размера на сумата от 12.50 лева .