Определение № 29156 от 08.07.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29156 гр. София, 08.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20241110166190 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е въз основа на Молба, вх. № 209915/16.06.2025г. на СРС, подадена от адв. М. М. – процесуален представител по делото на ищцата П. Т.. Иска се да бъде изменено постановеното по делото Решение № 10276/02.06.2025г., като в полза на ищцата и нейния процесуален представител бъдат присъдени разноски по делото, като подробно се обосновава основателността на искането и неприложимостта на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Ответникът „Макроадванс“ АД чрез юрк. Татяна Величкова е подал Отговор, вх. № 234868/04.07.2025г. на СРС, в който подробно обосновава неоснователност на претенциите на ищцата и процесуалния ú представител за разноски, като иска настоящото дело да бъде спряно на основание чл. 631 ГПК до приключване на дело С-744/2023г. на СЕС.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената молба, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното.

Искането е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и при наличие на списък по чл. 80 ГПК, поради което е допустимо.

Разгледано по същество то е неоснователно.

Разноските по делото са правилно разпределени съобразно фактическата, правната, процесуалната и професионалната сложност на спора и естеството на делото, както и процесуалното и извънпроцесуалното поведение на страните по него. Формулираният в постановеното по делото решение извод в съответната насока не се разколебава от доводите, изложени в подадената молба по чл. 248 ГПК. Допълнително следва да се има предвид, че за съда не е налице нито задължение, нито основание, да присъжда сума за данък върху добавената стойност върху посочената сума. Съгласно чл. 2 ЗДДС с данък върху добавената стойност се облагат всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга, всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация, всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната, всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по ЗДДС, както и вносът на стоки. Видно от законовата уредба, безвъзмездните доставки на стоки и услуги не се облагат с данък добавена стойност.

Правната помощ, която адвокат или адвокат от Европейския съюз може да оказва по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е безплатна и по смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8 ЗДДС представлява безвъзмездна доставка на услуга, а по аргумент от чл. 2, т. 1 ЗДДС и чл. 2, § 1, б. „в“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност. Тази услуга не може да се счете за възмездна на основание чл. 38, ал. 2 ЗА по съображения, че възмездяването става впоследствие - с акта на съда, с който насрещната страна, при наличие на предвидените в нормата предпоставки, бива осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат. Това е така, тъй като, съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена. Последващи този момент действия не могат да имат значение за възникване на данъчно задължение.

Постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или 1 услуга по смисъла на ЗДДС. Правоотношението, по което безплатната правна помощ е оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква право да получи възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът има само права, но не и задължения. Съдържанието на създаденото със съдебния акт правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Нито ЗДДС, нито ЗАдв, въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност. Не следва нещо различно и от разпоредбата на § 2а НВАР. Разпоредбата няма отношение към дължимия данък върху добавената стойност при осъществяване на безвъзмездна доставка на услуга, каквато е безплатната правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Тя урежда начисляването на ДДС върху възнагражденията на регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ. Такова съдържание разпоредбата не би и могла да има, защото няма законова делегация, която да овластява Висшия адвокатски съвет да регламентира данъчни правоотношения. Това становище се възприема изрично и в практиката на Върховния касационен съд – опр.917/02.05.2023г.-ч.гр.д.1323/2023г.-ВКС, IVг.о.

Доколкото по настоящото дело не е отправяно преюдициално запитване, то не е налице основание по чл. 631, ал. 1 ГПК за спиране на производството .

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба, вх. № 209915/16.06.2025г. на СРС, за изменение на постановеното по делото Решение № 10276/02.06.2025г. в частта за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на производството по делото.

Определението в частта си, с която е оставена без уважение подадената молба по чл.

248 ГПК, подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението. В останалата си част определението не подлежи на обжалване.

Определението, на основание чл. 7, ал. 2 и чл. 248, ал. 3 ГПК, да се съобщи на страните.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2