Решение № 12587 от 11.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12587 гр. София, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110121303 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

11.11.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 21303/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от Н. П. К. срещу „СС“ ООД, в която се твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение въз основа на Трудов договор № 19/30.09.2021 г. за длъжността „Инженер – автоматизация“. Поддържа, че със Заповед от 28.02.2022 г., трудовото правоотношение било прекратено, считано от 01.03.2022 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Навежда доводи, че по неизвестни причини в трудовия договор и заповедта за прекратяване било посочено ЕИК, което отговаряло на друго юридически лица – „С ЛТД“ ООД. Излага съображения, че ответника му е работодател, като последният бил подал коректна информация в НАП и НОИ за трудовия договор. Твърди, че извършеното уволнение било незаконно, като издадената заповед била незаконосъобразна и 1 немотивирана, тъй като не били посочени нито едно от липсващите качества, съответно в какво се състои липсата на качества за ефективно изпълнение на работата, а също така не били изложени и фактите и обстоятелствата въз основа на които работодателят бил направил подобен извод, като прави обосновка от правна страна за необходимото съдържание на уволнителната заповед. Поддържа, че уволнителната заповед била подписана само от единият от управителите на ответника, а от 14.01.2022 г. били вписани двама управители на дружеството, които го представляващи заедно. Сочи, че предизвестието също било отправено само от единият от управителите. Развива съображения, че притежава всички необходими качества за изпълнение на заеманата длъжност, което аргументира подробно. Твърди, че след уволнението бил останал без работа, а тъй като последното било незаконосъобразно се дължало обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, като сочи, че последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец, преди уволнението бил м.11.2021 г., като БТВ било в размер на 4764,09 лева, като поддържа, че се дължала сумата от 28584,54 лева за периода 01.03.2022 г. до 01.09.2022 г. Иска уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, както и да бъде възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението, а така също и присъждане на претендираното обезщетение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се твърди, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Твърди, че страните са се намирали в трудово правоотношение, което било възникнало въз основа на твърдения трудов договор и за твърдяната длъжност. Поддържа, че трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед от 28.02.2022 г., считано от 01.03.2022 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса на необходимите качества за ефективно изпълнение на работата. Навежда доводи, че за неспазения срок на предизвестието на ищеца било изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. Излага съображения, че ищецът бил изпълнявал работа като проектант във връзка с инвестиционни проекти в частта електрическа, за което съобразно правилата на ЗУТ носел отговорност, но ищецът не бил изпълнявал съответстващите на нормативните изисквания задължения и отговорности за заеманата длъжност. Сочи, какви са изискванията и задълженията на ищеца, съобразно трудовата му характеристика, съответно какви отговорности е носел, като прави извод, че ищецът не е изпълнявал вменените му задължения и отговорности, поради което била налице трайна и пълна липса на качества за изпълнение на възложената му работа. Излага подробни аргументи от фактическа страна във връзка с поети от ответника проекти по които сочи, че ищецът не бил изпълнил задълженията си. Поддържа, че фактите от които се правел извод за липсата на качества можело и да не се съдържат в уволнителната заповед, но за да не се ограничало правото на защита на работника или служителя, същите можело да се съдържат в друг известен на работника или служителя документ, като прави извод, че в случая ищецът е бил наясно с фактическата причина за прекратяване на трудовия договор. Обосновава, че ищецът не притежава необходимите качества за извършване на работата, която му е била възложена.

Навежда доводи, че случая с оглед периода и фактите, можело да се направи извод, че се касаело за трайно състояние от страна на ищеца. Твърди, че управителите на дружеството си били разпределили задълженията, като управителят КД бил упълномощил управителят НБ да го представлява при сключването на трудови договори и издаването на документи от работодателя по смисъла на КТ. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

С протоколно определение от 19.09.2022 г., съдът е допуснал обективно изменение на предявения осъдителен иск, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, като е намален размера на претенцията, която се счита предявена за сумата от 23919,06 лева, като за разликата до пълния първоначално предявен размер, съдът на основание чл. 232 ГПК е прекратил производството. Определението не било обжалвано в прекратителната му част, поради което е влязло в сила на 27.09.2022 г.

2

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СРС, 156-ти състав е бил сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени конститутивни и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Тъй като по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта, т. е. процесуалното задължение за установяване законността на уволнението носи работодателят – в случая е на ответника, който се твърдим, че е работодател (арг. §1, т. 1 ДР КТ), е необходимо да се очертаят всички материални предпоставки, които трябва да бъдат налице при законното прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради обективна липса на качества на ищеца за ефективно изпълнение на работата.

Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото правно основание се обуславя от проявлението на следните обстоятелствата – 1) компетентен орган на работодателя да е издал уволнителната заповед; 2) ищецът да е бил в невъзможност да изпълнява своите трудови задължения поради липса на професионални или личностни качества, като това състояние следва да се дължи на неговото безвиновно поведение, на обективни по своя характер причини, стоящи извън неговата воля и 3) заповедта за уволнение да е мотивирана с очертаване на конкретните качества на служителя, липсата на които препятства изпълнението на трудовите функции.

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл.

225, ал. 1 КТ трябва да се установи, че в обективната действителност са настъпили три юридически факта: 1) да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2) ищецът да е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността да полага труд по трудово правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението и 3) причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.

Представен е Трудов договор № 19/30.09.2021 г., сключен между „С С“ ООД от една страна, в качеството на работодател и Н. П. К. от друга страна, в качеството на служител.

По силата на трудовият договор работодателят възлага, а служителят приема да изпълнява длъжността „Инженер – автоматизация“ с основно трудово възнаграждение в размер на 3747,00 лева. Съгласно клаузата на чл. 4, ал. 1 от трудовия договор, страните са постигнали съгласие за следното:

- основното месечно трудово възнаграждение е в размер на 3747,00 лева, като се уговарят допълнителни трудови възнаграждения;

- сумата от 1500,00 лева – платими еднократно до последния работен ден на годината;

- считано от 01.01.2022 г. на всеки 6 месеца по 3000,00 лева (нетно), като първото плащане ще бъде начислено през м.06.2022 г.;

- в случай на прекратяване на трудовия преди изтичане на срока, съответните допълнителни възнаграждения се изплащат в пропорционална част на отработеното време за периода.

Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните като при 3 липсата на спор и доказателства за неговата неавтентичност, то последният обвързва страните във връзка с обектираните в договора изявления и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК. Тоест, между страните безспорно е установено, че било налице трудово правоотношение.

Приложено е предизвестие № 55/17.02.2022 г., с което „СС“ ООД е уведомило Н. П.

К., че прекратява трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, считано от 19.03.2022 г. – поради липсата на качества за ефективно изпълнение на работата.

Представена е Заповед от 28.02.2022 г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е прекратено трудовото правоотношение на служителят Н. П. К., преди изтичането на срока на предизвестието от 17.02.2022 г., считано от 01.03.2022 г.

Следователно по делото безспорно е установено, че процесното трудово правоотношение е било прекратено, като правният спор по делото се концентрира върху обстоятелството дали прекратяването (уволнението) е било извършено законосъобразно.

По реда на чл. 183 ГПК, съдът е извършил констатация от представена в открито съдебно заседание от 19.09.2022 г., трудова книжка на ищеца, като в последната е налице записване от страна на ответника, че ищецът е работил на длъжността „Инженер автоматизация“, при основно трудово възнаграждение в размер на 3747,00 лева, като трудовото възнаграждение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, считано от 01.03.2022 г. Също така в трудовата книжка е отбелязано, че е налице вписване по реда на чл. 54 КСО от НОИ, както и от „С“ ЕООД, като се установява, че ищецът работи на длъжността „Инженер автоматизация“ с датата на постъпване на работа от 11.07.2022 г. с основно месечно възнаграждение в размер на 2569,00 лева.

Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за факти и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Като такъв вид документ тя има доказателствено значение по смисъла на чл. 179 ГПК за фактите отразени в нея – арг. чл.

347 КТ. Тоест, като официален удостоверителен документ трудовата книжка се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което и съдът е длъжен, при липса на обратно доказване (което по правило е пълно и главно), да приеме отразените обстоятелства в документа за осъществили се в обективната действителност.

Прието и неоспорено е заключението на ССчЕ от което се изяснява, че брутното трудово възнаграждение за пълен отработен месец на ищеца – за м.11.2020 г. е в размер на 4264,09 лева. По отношение формирането на БТВ на ищецът, експертът е представил заключение, според което в първия вариант същото е в размер на 4286,57 лева – формирано като основна заплата в размер на 3747,00 лева и клас прослужено време в размер на 539,57 лева, а във вторият вариант експертът е добавил и допълнително трудово възнаграждение в размер на 500,00 лева – като е направи извод, че размер на БТВ е в размер на 4786,57 лева.

В констативно съобразителната част на заключението си експертът е изразил становище по отношение на това как са формирани сумите за допълнително трудово възнаграждение.

Експертът е установил, че при новият работодател „С“ ЕООД на ищеца БТВ е в размер на 2800,21 лева – формирано като основна работна заплата и клас прослужено време. Посочено е, че за периода от 11.07.2022 г. до 01.09.2022 г. БТВ на ищеца в зависимост от възприетото в първият вариант като разлика е в размер на сумата от 1486,36 лева, а във втория вариант в размер на сумата от 1986,36 лева. Съответно вещото лице е посочило, че размер на дължимото обезщетение за процесния период при възприет първи вариант е в размер на 20919,06 лева, а във втория вариант е в размер на 23919,06 лева.