Решение № 323 от 26.11.2019, Административен съд - Кюстендил

Р Е Ш

Е Н И Е № 323 гр.Кюстендил, 26.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА -

СТОИЛОВА

НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА със секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №275/2019г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

Директорът на Басейнова дирекция

„Западнобеломорски район“ - Благоевград, гр.Благоевград, ул.“Св.Димитър Солунски“ №66 обжалва решение на ДРС №233/18.06.2019г., постановено по АНД №1617/2018г., с което е отменено НП №ПО-02-9/13.02.2017г. на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – Благоевград. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Заключението на прокурор Марияна

Сиракова от КОП е за основателност на касационната жалба.

Предмет на касационно оспорване е решение на ДРС №233/18.06.2019г., постановено по АНД №1617/2018г. Със същото е отменено НП №ПО-02-9/13.02.2017г. на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ - Благоевград, с което на ЕТ „Георги Маринов 2005“ с.Блажиево, ЕИК ********** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. на основание чл.200, ал.1, т.31 от ЗВ за нарушение на чл.48, ал.1, т.13 от ЗВ.

ДРС е формирал правен извод за незаконосъобразност на НП, доколкото АУАН и НП не притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН относно дата, място на извършване на нарушението и описание на същото. Изложени са и съображения за материална незаконосъобразност, поради разминаване в адресата на предписанието и санкционирания субект, както и поради липса на определен срок за изпълнение на даденото предписание.

Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС.

Производството пред въззивния съд е започнало по жалба на ЕТ „Георги Маринов 2005“ с.Блажиево срещу НП №ПО-02-9/13.02.2017г. на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ - Благоевград. При извършена проверка на 14.12.2016г., обективирана в протокол №КД-01-1223/14.12.2016г., е установено, че не е изпълнено дадено предписание на контролните органи от 19.10.2016г. с КП №КД-01-1012/19.10.2016г., а именно да се преустанови незабавно заустването на отпадъчните води, формирани от дейността на предприятие за отглеждане на животни и мандра, стопанисвана от ЕТ „Г.М.2.“***. За констатирано нарушение на чл.48, ал.1, т.13 от ЗВ е съставен АУАН №КД-04-3-1/09.01.2017г., а въз основа на него е издадено оспореното НП №ПО-02-9/13.02.2017г.

Касационната инстанция счита, че преценката на въззивния съд за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП, досежно дължимото съдържание е неправилна. Същите съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. И в двата акта нарушението е описано конкретно откъм време на извършване, място на извършване и форма на изпълнително деяние във връзка със санкционната норма на чл.200, ал.1, т.31 от ЗВ. Безспорно е, че нарушението е извършено под формата на бездействие, тъй като се твърди неизпълнение на предписание на контролен орган. Поради това всяка следваща дата след датата, на която е следвало да се изпълни предписанието /19.10.2016г./, се явява дата на извършване на нарушението. След като проверката е извършена на 14.12.2016г. и тогава е констатирано неизпълнението, то тази дата е безспорно и дата на извършване на противоправното деяние. Мястото на извършване на нарушението също е посочено, а именно ферма за отглеждане на животни и предприятие за преработка на мляко и производство на млечни продукти в с.Блажиево, общ.Бобошево, стопанисвана от ЕТ „Г.М.2.“***. Изпълнителното деяние е описано ясно и в пълен обем, като е посочено, че е налице неизпълнение на предписанието на БД „БР“, направено с КП №КД-01-1012/19.10.2016г. – незабавно преустановяване на заустването на отпадъчните води, формирани от дейността на предприятието на ЕТ. По този начин и в АУАН, и в НП са изложени ясно и безпротиворечиво твърдения за релевантните факти, които довеждат до знанието на жалбоподателя фактическата обстановка относно административното нарушение.

Не се споделят и съображенията на районния съд за материална незаконосъобразност на НП в изложения аспект. С процесното НП е ангажирана отговорността на ЕТ „Г.М.2.“***. Безспорно е, че именно търговецът стопанисва предприятие за отглеждане на животни и мандра в с.Блажиево, общ.Бобошево, както и че собственик на фирмата/предприятието е Г.М..

Фактът, че като лице отговорно за даденото предписание, е посочен Г. М., не променя крайния извод за субекта на нарушението – ЕТ, доколкото съгласно нормата на чл.56 от ТЗ като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната.

КАС счита, че и даденото предписание е с определен срок, противно на възприетото на районния съд. Законодателят е предвидил възможността контролните органи да могат да издават предписания с цел предотвратяване на нарушения във връзка с намаляване на замърсяването на водите.

Липсва изрична регламентация относно сроковете на тези предписания, дотолкова доколкото това е предоставено на оперативната самостоятелност на контролните органи – да преценяват във всеки конкретен случай мащаба на нарушението и вредните последици от същото и в зависимост от засегнатите обществени отношения да определят и срока за изпълнение на предписаните мерки. В случая е предписано „незабавно“ преустановяване на заустването на отпадъчни води, като е съобразен вида на нарушението и вредните последици, а именно замърсяване на водите на р.Каменичка и възможността за настъпването на сериозни последици за живота и здравето на хората. В този смисъл КАС намира, че дадения срок „незабавно“ е съобразен с мерките по чл.2, ал.2 от ЗВ, чрез които се постигат целите по ал.1 от същата разпоредба на закона.

Касационният съд приема, че НП е незаконосъобразно по други съображения: Административнонаказателната отговорност на ЕТ е ангажирана за нарушение на чл.48, ал.1, т.13 от ЗВ. Нормата вменява в задължение на водоползвателите – титуляри на разрешителни да изпълняват в срок дадените предписания на контролиращия орган. Анализът на разпоредбата показва, че субекта на задължението, респ. неизпълнението на същото е точно определен - водоползвателите – титуляри на разрешителни за водоползване. Нито в АУАН, нито в НП са изложени фактически констатации за притежаване от ЕТ „Г.М.2.“*** на качеството водоползвател с издадено разрешително по реда на ЗВ. В административната преписка не се съдържат и доказателства в тази насока. Следователно не може да се приеме, че същия е субект на задължението по чл.48, ал.1, т.13 от ЗВ, поради което незаконосъобразно е санкциониран за нарушение на посочената разпоредба.

Вземайки предвид крайния извод на ДРС за незаконосъобразност на НП, макар и по мотиви, които не се споделят от КАС, въззивинят съдебен акт ще бъде оставен в сила, доколкото НП подлежи на отмяна.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №233/18.06.2019г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №1617/2018г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: