Определение № 201 от 25.05.2022, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 201 гр. Силистра, 25.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Добринка С. Стоева

Кремена Ив. Краева като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20223400500105 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 274 - 279, вр. чл. 413, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

„Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК 831094393, обжалва частично Разпореждане 164/28.02.2022г. по ч.гр.дело № 20223430100086 на PC Тутракан, с което заповедният съд е отхвърлил частично заявлението на банката за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, против солидарните длъжници Н. Н. М. и Д.В. И. за следните суми, дължими по договор № 097OD-R-001331/14.02.2017 за банков кредит, а именно 2486.25 лева възнаградителна лихва за периода от 08.05.2019г. до 15.09.2021г.; 679.02 лева обезщетение за забава за просрочени плащания за периода от 14.05.2020г. до 15.09.2021г. и 240 лева разходи във връзка с неизпълнено задължение по договора.

За да постанови отказа, районният съд след като се е аргументирал, че предсрочната изискуемост е настъпила не на обявената от банката дата 16.09.2021г., а на 06.03.2021г. и след като е посочил, че в заповедното производство не могат да бъдат установени точните размери на задълженията по пера възнаградителна и наказателна лихва, е отхвърлил искането за присъждането им.

От доводите в жалбата въззивният съд прави извод, че жалбоподателят е съгласен с решаващите изводи на съда по въпросите за момента на настъпване предсрочната изискуемост на процесния кредит и невъзможността / като последица от приетото по този въпрос/ в заповедното производство да се определи точния размер на задълженията на длъжника, както и че той не съответства на заявеното от кредитора.

Излага, че задълженията на длъжника във връзка с аргумента на заповедният съд, че предсрочната изискуемост е настъпила не на обявената от банката дата 16.09.2021г., а на 06.03.2021г. са: 2069.60 лева възнаградителна лихва за периода 08.05.2019г-19.03.2021г. включително; 362.48 лева обезщетение за забава за просрочени плащания за периода 14.05.2020г- 19.03.2021г. включително и 839.60лв. законната лихва върху просрочената главница за периода от 20.03.2021г. до 15.09.2021г. включително. Сочи, че с оглед на така заявената аргументация на Заповедния съд, законната лихва върху просрочената главница следва да бъде допълнена за периода от 06.03.2021г. /приетата дата за настъпила предсрочна изискуемост/ - до 15.09.2021г. /отхвърлената от съда дата на предсрочна изискуемост 1 посочена от Банката/, тъй като заповедния съд е уважил искането за законна лихва върху главницата от 16.09.2021г. до 21.02.2022г. /датата на подаване на заявлението по чл.418 ГПК./, която е в размер на 839.60 лева. Изрично заявява, че не оспорва Разпореждането в частта за отхвърляне на искането му по отношение на 240.00 лева разходи във връзка с неизпълнение на задълженията по договора.

Моли за частична отмяна на обжалваното разпореждане и за постановяване на определение, с което да се разпореди издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците за следните суми: 2069.60 лева възнаградителна лихва за периода 08.05.2019г-19.03.2021г. включително; 362.48 лева обезщетение за забава за просрочени плащания за периода 14.05.2020г- 19.03.2021г. включително и 839.60лв. законната лихва върху просрочената главница за периода от 20.03.2021г. до 15.09.2021г. включително Въззивният съдебен състав счита жалбата за допустима, но неоснователна.

Въззивният съд споделя разбирането, че при заявено и упражнено право на предсрочна изискуемост, самият заявител твърди, че счита срокът по погасителния план за неприложим занапред, което изключва претенция за лихви, начислени за заявените от жалбоподателя периоди, в какъвто смисъл са и мотивите на заповедния съд, към които препраща по реда на чл. 272 от ГПК.

Във връзка с отправеното в жалбата искане съдът има предвид следното:

Банката - частен жалбоподател е поискала със заявление по чл. 418, ал. 1 от ГПК, да й бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като е представила извлечение от счетоводните й книги, по които се води задължение на длъжника по сключен между страните договор за кредит, съответно на твърдяното в заявлението. Заповедният съд се е произнесъл според искането обективирано от самия кредитор в подаденото от него заявление, като при преценката си е съобразил обстоятелствата по данните посочени от заявителя и доказателствата, представени със заявлението пред първата инстанция. В частната си жалба проц. представител на кредитора излага нова позиция относно датата на настъпилата предсрочна изискуемост и представя Допълнително извлечение от счетоводните книги на Първа инвестиционна банка АД, в частта лихви за съответните периоди, което не може да бъде съобразявано. Предмет на въззивна проверка в настоящото производство е правилността на преценката на заповедния съд по отношение на дадените разрешения по първоначално въведеното със заявлението вземане и представените със заявлението документи и тази преценка е правилна.

Предвид горните съображения, частната жалба се явява неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането на районния съд - потвърдено.

Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част Разпореждане 164/28.02.2022г. по ч.гр.дело № 20223430100087 на PC Тутракан.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3