Решение № 157 от 23.11.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Велико Търново, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.А

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.А Въззивно търговско дело № 20234001000156 по описа за 2023 година

С решение № 24/22.02.2023 г., постановено по т.д. № 165/2022 г. по описа на съда, Плевенският окръжен съд е обявил за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „СТО КОМ КОМЕРС 1“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК 202897700, взетото на 01.07.2021 г. решение на едноличния собственик на капитала на „СТО КОМ КОМЕРС 1“ ЕООД (в несъстоятелност) за изплащане на дивидент в брутен размер от 86 842,11 лв., а след удържане на окончателен данък при източника, в нетен размер от 82 500 лв., реално получен от собственика и свързано лице И. Н. И. през месец юни 2021 г., с което са увредени кредиторите на дружеството.

Със същото решение Плевенският окръжен съд е осъдил на основание чл. 55 от ЗЗД И. Н. И. с посочени ЕГН и адрес в гр. Червен бряг да заплати на „СТО КОМ КОМЕРС 1“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК 202897700, с.

Чомаковци сумата 82 500 лв., получена от него без правно основание след обявяване относителната недействителност на решение от 01.07.2021 г. на едноличния собственик на капитала на дружеството за разпределение на дивидент от печалбата, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 24.10.2022 г. до 1 окончателното й изплащане.

Със същото решение Плевенският окръжен съд е осъдил на основание чл. 649 ал. 6 от ТЗ „СТО КОМ КОМЕРС 1“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК 202897700, с. Чомаковци, представлявано от управителя Милчо Г. и И. Н. И. с посочени ЕГН и адрес в гр. Червен бряг да заплатят в полза на съда държавна такса върху цената на уважения иск в размер на 3 300лв..

В решението е посочено, че същото е постановено при участието на „НОВАКО СТРОЙ“ ЕООД, гр. Плевен, ЕИК 201892554 като трето лице – помагач на страната на ищеца М. И. Н. – синдик на „СТО КОМ КОМЕРС 1“ЕООД / в несъстоятелност/.

Недоволни от постановеното решение са останали въззивниците „СТО КОМ КОМЕРС 1“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК 202897700, с. Чомаковци, представлявано от управителя Милчо Г. и И. Н. И., които чрез пълномощника си адвокат П. Д. от АК - Враца го обжалват в законния срок, подавайки отделни въззивни жалби. В жалбите, чието съдържание съвпада се твърди, че решението на Плевенския ОС е недопустимо и алтернативно неправилно, незаконосъобразно и необосновано и като се излагат подробни доводи в тази насока. Според въззивниците недопустимо е по реда на чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ да се иска отмяна на решение на едноличния собственик на капитала на дружеството за изплащане на дивидент в полза на същия, тъй като разпоредбата на закона дава правна възможност да се иска обявяване на относителна недействителност само на сделки, каквато процесното решение не е. Според въззивниците единственият ред за атакуване на действителността на решението е по чл. 74 от ТЗ, тъй като ако са налице финансовите предпоставки за разпределение на печалбата на дружеството едноличният собственик на капитала е единственият, който има право да прецени как да бъде разпределена печалбата. Твърди се, че в ТЗ не е предвиден законов ред за атакуване на това решение на ОС на дружеството и същото е влязло в сила, като следва да се има предвид, че същото е взето преди открИ.е на производството по несъстоятелност, а разпоредбата на чл.

647 от ТЗ предвижда тази възможност, ако е взето след този момент.

Поддържа се, че печалбата не е актив, които може да служи за погасяване на задължения към кредиторите в производство по несъстоятелност. Наред с това във въззивните жалби се излагат доводи за нередовност на исковата 2 молба /ИМ/ и допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото поради неяснота относно процесуалната легитимация на страните в производството. Според въззивниците от съдържанието на ИМ не става ясно в какво качество синдикът предявява исковете и дали същите се предявяват от негово име в интерес на кредиторите по несъстоятелността или от името на представляваното от него дружество в несъстоятелност. Твърди се също, че е неяснота и кои са ответниците по предявените искове. Посочва се, че по главният иск по чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ, както и по евентуално предявения иск по чл. 55 от ЗЗД вр. чл. 349 ал. 2 от ТЗ не е изяснен статута на синдика, респ. чии права упражнява и дали се упражняват правата на длъжника, чиито процесуален субституент е синдика или на други лица, респ. дали дружеството - длъжник е ищец или ответник, поради което реално дружеството участва в производството в две качества - както като ищец, така и като ответник, което е недопустимо. Според въззивниците по иска с правно основание чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ дружеството в несъстоятелност, представлявано от управителя си е ответник, а по иска по чл. 55 от ЗЗД, представлявано от синдика същото е ищец и се е достигнало до недопустимо производство, тъй като синдикът участва в него в различни качества – по единия от исковете като процесуален субституент на кредиторите на масата по несъстоятелността, а по втория като процесуален субстиент на длъжника.

Според въззивниците безспорно с оглед разпоредбата на чл. 649 от ТЗ в редакцията на същата след 2013 г. синдикът има правомощия да предявява освен отменителни искове и искове по чл. 135 от ЗЗД, но няма правна възможност да предявява тези искове едновременно като ги съединява помежду им, вкл. при условие на евентуалност. Счита се, че в разпоредбата не е посочено изрично в какво качество се предявяват исковете от синдика и дали може да предявява исковете като процесуален субститент на кредиторите на дружеството в несъстоятелност. Според въззивниците с изменението на разпоредбата не е преодоляна наложилата се до този момент съдебна практика, съгласно която предявяването на иска по чл. 135 от ЗЗД се прави от синдика в качеството на представляващ обявеното в несъстоятелност дружество, т.е. от името на длъжника, а не от името на кредиторите по несъстоятелността. Цитира се практика на ВКС в този смисъл /решение № 62 по т.д. № 39/2009 г. на ВКС, І т.о., определение № 58 по т.д. № 358/2008 г. на ВКС, І т.о., определение № 63 по т.д. № 352/2008 г. на ВКС, І т.о./ Прави се 3 извод, че правото на иск по чл. 135 от ЗЗД вр. чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ синдикът може да упражни в отделно производство. В жалбите се твърди, основайки се на цитирана съдебна практика на ВКС за периода 2009 г. -2011 г., че с уважаването на иска по чл. 646 ал. 1 т. 2 от ТЗ /ред. ДВ бр. 70/1998 г./ настъпват предвидените в чл. 648 от ТЗ правни последици и за несъстоятелният длъжник възниква субективното право да предяви осъдителен иск по чл. 55 ал. 1 т. 1 от ЗЗД за ефективно връщане на даденото от него и попълване на масата на несъстоятелността. Поддържа се, че нищожността на извършеното плащане трябва да бъде установена по исков ред, тъй като има белезите на относителна недействителност, а основателността на исковете на длъжника по чл. 55 ал. 1 т. 1 от ЗЗД е обусловена от успешното провеждане на исковете по чл. 646 и чл. 647 от ТЗ, респ. 135 от ЗЗД, но вземането за връщане на платеното в масата на несъстоятелността възниква едва от момента на влизане в сила на решението по иска по по чл. 646 и чл. 647 от ТЗ. Позовава се на решение № 105/25.11.2009 г. по т.д. № 90/2009 г. на ВКС, І т.о.. При тези доводи се иска от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение на Плевенския окръжен съд като отхвърли предявените искове и присъди в полза на всеки от въззивниците направените по делото деловодни разноски за двете съдебни инстанции. С въззивната жалба, депозирана от „СТО КОМ КОМЕРС 1“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК 202897700, с. Чомаковци, представлявано от управителя Милчо Г. се представя пълномощно от управителя на дружеството в полза на адвокат П.

Д. и договор за правна помощ, отразяващ договарянето и плащането на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.. С въззивната жалба, депозирана от И. Н. И. се представя пълномощно от въззивника в полза на адвокат П. Д. и договор за правна помощ, отразяващ договарянето и плащането на адвокатско възнаграждение в размер на 7 250 лв.. Представена е и разписка за заплащане на дължимата държавна такса по въззивните жалби в размер на 1 658 лв., платена по сметка на ВтАС от въззивника И. Н. И..

В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивните жалби от въззиваемата страна М. И. Н. – синдик на „СТО КОМ КОМЕРС 1“ЕООД / в несъстоятелност/.

В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на 4 въззивните жалби от третото лице – помагач на въззиваемата страна „НОВАКО СТРОЙ“ ЕООД, гр. Плевен, ЕИК 201892554, представлявано от управителя Х. Н. чрез пълномощника му адвокат О. Л. от ПлАК, с който се оспорва основателността на въззивните жалби. Оспорват се възраженията в жалбите относно допустимостта на предявения иск с правно основанио чл.

647 ал. 1 т. 6 от ТЗ с оглед предмета на иска, а именно решението на едноличния собственик на дружество с ограничена отговорност за разпределяне на печалба и изплащане на дивидент и се позовава на практика на ВКС в този смисъл, а именно решение № 50179/25.05.2023 г. по т.д. № 1894/2021 г. на ВКС, II т.отд.. Позовавайки се на цитираното решение на ВКС се прави извод, че са налице и останалите елементи на правната норма на чл.

647 ал. 1 т. 6 от ТЗ, като относно наличието на увреждане се вземе предвид лишил ли се е длъжникът от своето имущество, намалил ли го е или затруднил ли е удовлетворяването на кредиторите. Основавайки се на понятието за сделка, видовете сделки и техните правни последици се извежда правен извод, че решенията на ОС на съдружниците на ООД са многостранни правни сделки, които не съдържат насрещни волеизявления, а еднотипни такива насочени към органите на дружеството, решението на едноличният собственик на капитала на ЕООД по чл. 147 ТЗ е едностранна сделка. Прави се извод, че двата вида решения имат характер на сделки, които пораждат гражданско правно действие, като правата и задълженията породени от тях не са между съответните съдружници, а по отношение на самото дружество и следователно тези многостранни или едностранни, както е в конкретния случай сделки пораждат правоотношения, по които една страна е винаги дружеството, а другата е съдружникът, имащ определени членствени права.

Посочва се, че обикновено тези сделки имат вътрешно дружествени последици и не водят до разместване на блага водещи до намаляване имуществото на дружеството, но очевидно изключение от това са решенията на ОС на съдружниците на ООД по чл. 137 ал. 1 т. 3 ТЗ относно разпределяне на печалбата и нейното изплащане. Посочва се, че тези конкретни решения водят до пораждане на правоотношение между дружеството от една страна и съдружника от друга, което се състои в правото на съдружника, респ. едноличния собственик на капитала на ЕООД да получи полагащата се част от разпределената му печалба и задължението на дружеството да му изплати същата. Основавайки се на пораждането на това правоотношение между 5 дружеството и съдружника и на насрещните права и задължения по същото се извод, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ.

Поддържа се, че в конкретният случай с взимане и изпълнение на решението на едноличния собственик на капитала на въззивното ЕООД на въззивника и ответник по иска И. Н. И. са платени пари за изплащане на дивидент, съставляващи единственият наличен актив на дружеството, което изплащане е станало основна причина въззивното ЕООД да изпадне в неплатежоспособност и впоследствие и да бъде обявено в несъстоятелност, поради което атакуваното решението едноличния собственик на капитала на въззивното ЕООД има увреждащ кредиторите характер. Посочва се, че предявяването на иска по чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ от синдика цели да защити дружествота чрез попълване на масата на несъстоятелността и удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелния търговец. Поддържа се, че по делото са доказани и останалите елементи от фактическия състав на иска. Твърди се, че макар реалното получаване на чистата стойност на гласувания дивидент след приспадане на данък при източника да е извършено на 08.06.2021 г., 09 06.2021 г. и 10.06.2021 г. и решението на собственик на капитала на дружеството И. Н. И. е взето на 01.07.2021 г. в нарушение на чл.