Определение № 473 от 13.08.2024, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 473 гр. Ямбол, 13.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петранка Ст. Жекова

Членове:

Калина Г. Пейчева

Я. В. Ангелова като разгледа докладваното от Я. В. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20242300500259 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. Д. Г. от с. *, община *, подадена чрез процесуален представител- пълномощник адв. Пл. М. от АК- Ямбол, против протоколно определение от 03.07.2024 г., постановено по гр.д. № 119/2024 г. по описа на Тополовградския районен съд, с което на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК производството по делото е спряно до произнасяне и влизане в сила на решението на ТЕЛК при МБАЛ „Свети Пантелеймон- Ямбол“ АД по отношение на обжалваните болнични лист и №№ Е2021 1925310/12.02.2024 г. и Е2021 1925322/11.03.2024 г., издадени на М. Д. Г..

Частният жалбоподател намира обжалваното определение за незаконосъобразно и необосновано, като твърди, че в случая не е налице нито една от предвидените в разпоредбата на чл. 229, ал.1 от ГПК хипотези за спиране на производството по делото, включително и тази по чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК. Поддържа, че не са налице предпоставки за спиране на производството по делото, което е с предмет обжалване на заповед за дисциплинарно уволнение и се развива по правилата на Кодекса на труда. Пропускът на първоинстанционния съд да посочи подлежи ли на обжалване определението, с което се спира производството по делото, пред кой съд и в какъв срок, според изложеното от жалбаподателя води до нищожност на акта. Въззивникът счита, че обжалваното определение подлежи на обжалване, тъй като прегражда по- нататъшното развитие на делото. Настоява се за отмЯ. на обжалваното определение като незаконосъобразно и даване на задължителни указания на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 119/2024 г. по описа на ТРС.

В подадения в срока по чл. 276, ал.1 от ГПК отговор на частната жалба насрещната страна- община *, действаща чрез процесуален представител- пълномощник адв.

Я. Х., изразява становище за недопустимост и неоснователност на частната жалба.

Поддържа се на първо място, че обжалваното определение не прегражда развитието на делото, поради което и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК, а на следващо място, че същото е правилно и законосъобразно, тъй като е налице преюдициалност на административното производство по отношение на съдебното производство, което е спряно и произнасянето на административния орган с влязъл в сила съдебен акт ще даде възможност на районния съд да произнесе правилно и законосъобразно 1 решение. По изложените съображения в отговора, страната настоява частната жалба да бъде оставена без разглеждане, а в случай че се прецени от въззивния съд за допустима, да бъде отхвърлена като неоснователна.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба, становището на насрещната страна и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по гр. д. № 119/2024 г. по описа на ТРС е образувано по искова молба на М. Д. Г. от с. *, община *, с която против община *, представлявана от кмета на общината Б.П.Б., са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване за незаконно и за отмЯ. на уволнение, извършено със Заповед № 269 от 09.04.2024 г. на кмета на община Тополовград, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа.

В проведеното на 26.06.2024 г. открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на ответната община е направила искане за отлагане на съдебно заседание за друга дата, а при условията на евентуалност искане за спиране на производството по делото, които искания са обосновани с неприключило производство по обжалване на издадени на ищцата М. Г. болнични листове и преюдициалност на производството пред ТЕЛК по отношение на производството по гр.д. № 119/2024 г. по описа на ТРС.

По това искане съдът се е произнесъл в проведеното на 03.07.2024 г. о.с.з., като е намерил, че са налице основанията на чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК и с обжалваното определение от същата дата е спрял на това основание производството по гр.д. № 119/2024 г. до произнасянето и влизане в сила на решението на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Пантелеймонгр.Ямбол“ АД по отношение на обжалваните болнични листи с № № Е2021

1925310/12.02.2024 г. и Е2021 1925322/11.03.2024 г., издадени на М. Д. Г.. За да постанови обжалваното определение ТРС е приел, че решението на ТЕЛК има преюдициално отношение към правния спор, предмет на разглеждане по гр.д. №119/2024 г. по описа на ТРС и е от значение за правилното му решаване. След постановяване на определението за спиране на производството по делото, ТРС е разпоредил да се изпрати писмо до ТЕЛК при МБАЛ „Свети Пантелеймон Ямбол“ АД да бъде уведомен състава на съда относно преписката по повод обжалването на процесните болнични листи, движението й, издадено ли е ново експертно решение при положение че са налице данни, че е била насрочена дата за ново освидетелстване на лицето– 28.06.2024 г., и съответно ако има издадено такова- влязло ли е в сила и кога, като ТЕЛК при МБАЛ „Свети Пантелеймон Ямбол“ АД следва да уведоми съда след окончателното приключване на преписката по случая.

При постановяване на определението за спиране на производството по делото, ТРС не е указал на страните подлежи ли на обжалване това определение и в какъв срок.

Частната жалба против определението, с което е спряно производството по гр.д.

№ 119/2024 г. по описа на ТРС, е подадена на 04.07.2024 г.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази следното:

Обжалваното определение е валидно и допустимо, но е неправилно.

Спирането на производството по отнесен до съда за разрешаване правен спор може да бъде осъществено само на изрично предвидените в закона основания. Актът, с който се постановява спиране, забавя развитието на гражданското съдопроизводство, поради което основанията за спиране са изчерпателно предвидени в закона. Спирането на 2 производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК се разглежда в теорията като процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск. В мотивите на Тълкувателно решение № 2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и Тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по т.д. № 8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. От изложеното следва, че връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора. Необходимостта от съдебна преценка за наличие на преюдициална връзка и акт на съда, постановяващ спирането на обусловеното делото, не променя абсолютния характер на пречката и императивността на процесуалното правило. Съдът е длъжен да спре делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на спирането. Поради това, наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 297 - чл. 298, чл. 300, чл. 302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело.

С оглед дадените по- горе пояснения, за да е налице основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е необходимо да се разглежда дело в същия или друг съд, решението по което ще има значение за правилното решаване на спряното дело. В настоящия случай тези предпоставки не са налице, тъй като не е налице /липсва/ обуславящо дело, актът по което да бъде зачетен от съда, разглеждащ обусловения иск. В тази връзка следва да се посочи, че по отношение на експертните решения на ТЕЛК не е предвиден съдебен контрол. Съобразно общия принцип, установен в чл. 148 от АПК, административният акт, съответно отказът за издаването му /изричен или мълчалив/ могат да се оспорят пред съда относно тяхната законосъобразност и без да е изчерпана възможността за оспорването им по административен ред, освен ако в АПК или в специален закон е предвидено друго. Такъв специален закон се явява Закона за здравето, в чл. 112 от който е предвидено задължително обжалване решенията на ТЕЛК пред НЕЛК, като на оспорване пред съда подлежат именно постановените от НЕЛК решения, по повод оспорени актове на ТЕЛК. Законодателят е предвидил задължителен административен контрол на решението на ТЕЛК. Не съществува законова възможност за директно обжалване на решението на ТЕЛК пред съда и произнасяне по същество. По делото не се твърди, а и не са представени доказателства за образувано съдебно производство по реда на АПК пред административен съд във връзка с обжалване на решение на НЕЛК.

Липсата на образувано и висящо към момента съдебно производство в същия или в друг съд изключва приложението на чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК. При това положение, 3 искането за спиране на производството по делото е неоснователно и определението за уважаването му е неправилно. Тъй като е налице твърдЯ.та от жалбоподателя неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, частна жалба следва да бъде уважена, а определението- отменено.

Воден от горното, Ямболският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 03.07.2024 г., постановено по гр.д. № 119/2024 г. по описа на Тополовградския районен съд, с което на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК производството по делото е спряно до произнасянето и влизане в сила на ТЕЛК при МБАЛ „Свети Пантелеймон- Ямбол“ АД по отношение на обжалваните болнични листи №№ Е2021 1925310/12.02.2024 г. и Е2021 1925322/11.03.2024 г., издадени на М. Д. Г..

ВРЪЩА делото на Районен съд- Тополовград за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4