Разпореждане № 3741 от 20.05.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3741 гр. Кюстендил, 20.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело № 20261520100521 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от К. П. Д., с която са предявени искове по чл. 439, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД следните суми (1/5 от посочените в молба от 06.04.2026 г. суми): 56,29 евро – главница за ползване на услугата доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 05.12.2019 г. до 10.06.2021 г. за недвижим имот, находящ се в гр. *** 5; 18,15 евро – законна лихва за забава върху главницата за периода от 10.02.2020 г. до 17.11.2023 г.; 120,15 евро – главница за ползване на услугата доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води в същия имот за периода от 28.04.2016 г. до 31.10.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 02.07.2024 г. до окончателното изплащане; 21,98 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 08.07.2016 г. до 05.02.2020 г.; 21,66 евро – разноски за държавна такса; 49,09 евро – разноски за адвокатско възнаграждение, за които вземания е издаден Изпълнителен лист № *** от 28.10.2024 г. по ч. гр. д. № *** г. на Районен съд – Перник, въз основа на който е образувано изп. д. № *** г. на ЧСИ ***, с рег. № *** на КЧСИ.

С молба от 05.03.2026 г. ищецът е уточнил, че посоченият изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена на 02.07.2024 г. по ч. гр. д. № *** г. на Районен съд – Перник.

Освен това ищецът е посочил, че се позовава на обстоятелството, че към момента на издаване на заповедта е била изтекла погасителната давност за всички вземания по нея.

С Разпореждане № 1692 от 11.03.2026 г. съдът е дал указания на ищеца да внесе държавна такса в размер на 102,28 евро, както и допълнително 4% върху сумата, претендирана като разноски.

1

Пълномощникът на ищеца е поискал удължаване на срока поради финансови затруднения на ищеца. С разпореждане № 2767 от 17.04.2026 г. съдът е продължил срока за изпълнение на указанията, дадени с разпореждането от 11.03.2026 г., с един месец, считано от изтичане на предходния срок. Разпореждането подлежи на незабавно изпълнение, тъй като е окончателно. Страната сама следва да следи за продължаването на срока.

Вж. Определение № 193/11.04.2011 г. по ч. гр. д. № 103/2011 г. на ВКС, III г. о., Определение № 4508/10.10.2024 г. по ч. гр. д. № 2936/2024 г. на ВКС, III г.о., и др.

Разпореждането от 11.03.2026 г. е връчено на пълномощника на ищеца на 27.03.2026 г. Срокът е изтекъл на 04.04.2026 г. Продълженият срок е изтекъл на 05.05.2026 г. Предвид невнасянето на дължимата държавна такса, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба следва да бъде върната, а делото – прекратено.

Отделно от изложеното съдът намира, че предявените искове са недопустими и поради това делото подлежи на прекратяване на основание чл.

130 ГПК. Аргументите за това са следните:

Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищецът се позовава на изтекла преди издаване на заповедта погасителна давност. Налице е приключило заповедно производства с изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за писмено възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 414, ал. 1 ГПК, след което тя е влязла в сила (чл. 416 ГПК). Когато ищецът се позовава на факти, които са му били известни и който той е могъл да посочи в срока за възражение по чл. 414 ГПК, включително изтекла погасителна давност, искът по чл. 439, ал. 1 ГПК е недопустим. В този смисъл са Решение № 781/25.05.2011 г. по гр.д. № 12/2010 г. на ВКС, III г.о., Определение № 635/30.11.2015 г. по ч.т.д. № 2032/2015 г. на ВКС, I т.о., Решение № 6/21.01.2016 г. по т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т.о., Решение № 22/10.03.2022 г. по гр.д. № 1112/2021 г. на ВКС, III г.о., Определение № 1920/15.04.2025 г. по гр.д. № 156/2025 г. на ВКС, IV г.о., и др.

Мотивиран от изложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА исковата молба, подадена от К. П. Д., с която са предявени искове по чл. 439, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД суми, за които е издаден Изпълнителен лист № *** от 28.10.2024 г. по ч. гр. д. № *** г. на Районен съд – Перник, въз основа на който е образувано изп. д. № *** г. на ЧСИ ***, с рег.

№ *** на КЧСИ.

2

ПРЕКРАТЯВА гр. д. № 521/2026 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на препис.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 3