Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 185 от 05.04.2022, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 120/2022
Вид
Определение № 185
Подписан
05.04.2022
В сила
15.07.2022
Състав
Милен Петров Славов, Мария Кръстева Маринова, Петя Иванова Петрова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 185 гр. Варна, 04.04.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20223000500120 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба вх.№6837/21.03.2022г. от В. Н. Н. против определение №827/28.02.2022г., постановено по гр.д.№31/22г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е оставена без уважение подадената от В. Н. Н. молба с пр. осн. чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса в размер на 15лв. по частна жалба вх.№4101/18.02.2022г. против Определение №426/01.02.2022г. по гр.д.№31/22г. по описа на ВОС.В жалбата се твърди, че определението в обжалваната му част е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважи подадената от страната молба с пр.осн. чл.83, ал.2 от ГПК.

Между кориците на настоящото дело е приложена и частна жалба вх.

№4101/18.02.2022г., подадена от В. Н. Н. против определение №426/01.02.2022г., постановено по гр.д.№31/22г. по описа на ВОС, гр.о., която не е предмет на произнасяне по настоящото дело - същата не е изпратена от ВОС на ВАпС за произнасяне съгласно съпровидителното писмо с вх.№2013/28.03.2022г., като и не е администрирана окончателно.

Производството по гр.д.№31/22г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по подадена от В. Н. Н. искова молба.В същата се излага, че ищецът предявява иск против Държавата като работодател и възложител на работата на Специализирана Прокуратура, гр.София за сумата от 100 000лв. обезщетение за причинени му неимуществени вреди от Специализирана Прокуратура, която с издадения акт - Постановление от 19.10.2020г. по прокурорска преписка №2074/20г. по описа на Специализирана Прокуратура, съответно с действията и бездействията си и използвайки служебното си положение, незаконосъобразно прекратява преписка №2074/21г. на осн. чл.24, 1 ал.1, т.1 от НПК, която преписка е образувана против прокурори, които с прокурорски актове са прикрили извършители на престъпление, като не са им повдигнали обвинение за извършено престъпление, като така на ищеца е било нарушено правото на законност и справедлив процес в правова държава.Претендира се Държавата да бъде осъдена да му заплати обезщетение в размер на 100 000лв. за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на причиняване-19.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

С исковата си молба ищецът е искал да бъде освободен от заплащането на такси и разноски в производството на осн. чл.83, ал.2 от ГПК, като е представил декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 06.01.2022г.Производството е било оставено без движение от ВОС за отстраняване нередовности на исковата молба/некасаещи внасяне на държавна такса/, като с определение №426/01.02.2022г., след като е прието, че указанията не са изпълнени в дадения срок, производството по делото е прекратено, като не е извършвано произнасяне по искането с пр.осн. чл.83, ал.2 от ГПК, направено в исковата молба.

В срок против определение №426/01.02.2022г. В.Н. е подал частна жалба вх.№4101/18.02.2022г., в която е отправил искане да бъде освободен от заплащането на дължимата по частната жалба държавна такса, като с обжалваната част от определение №827/28.02.2022г., молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15лв. е оставена без уважение.

Съгласно посочената декларация за материално и гражданско състояние от 06.01.2022г., В.Н. не притежава недвижими имоти и МПС.Семейството му се състои от един член.Получава месечен доход в размер от 326, 39лв., представляващ инвалидна пенсия.Не получава трудови възнаграждения, доходи от свободни професии, от наеми и хонорари.Към декларацията е представено разпореждане от 01.07.2021г. на НОИ, ТП-Варна за осъвременяване, считано от 01.07.2021г., размера на получаваната от В.Н. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на сумата от 326, 39лв.Представена е справка от ТД на НАП за актуално състояние на трудови договори на В.Н., съгласно която последният сключен от него трудов договор е прекратен на 19.08.2013г.Представено е и копие от регистрационна карта на В.Н. в Бюрото по труда, гр.Варна, съгласно която същият е регистриран в БТ, вкл. към 15.12.2021г.

Целта на нормата на чл.83, ал.2 от ГПК е да се даде възможност за защита на лични и имуществени интереси на лица, чието материално положение не позволява поемането на разходите за съдебното производство.Материалното положение на тези лица се преценява с оглед доходи, имущество, трудова заетост, семейно и здравословно състояние, възраст.След установяване на материалното положение същото следва да бъде съпоставено с дължимите за конкретното производство в развитието му такси и разноски.

2

Според формираната трайна задължителна съдебна практика преценката на съда за материалното състояние на страната не може да бъде извършвана въз основа на предположение за възможността на лицето да полага труд и да реализира доходи от това, както и от възможността евентуално в бъдещ момент да реализира доходи от притежаваното от него имущество или да реализира в бъдеще приходи от осъществявана търговска дейност, т.к. преценката следва да бъде извършвана с оглед материалното състояние на лицето към датата на подаване на молбата с пр.осн. чл.83, ал.2 от ГПК.При съвкупния анализ на така установеното материално състояние на страната, съпоставено от една страна с дължимата държавна такса в размер на 15лв. и от друга с вложените от законодателя социални съображения за подпомагане на материално затруднени страни по делата в нормата на чл.83, ал.2 от ГПК, съдът приема, че не са налице предвидените в същата предпоставки за освобождаването на жалбоподателя от заплащането й.Държавната такса е в размер на 15лв., страната получава доход, според декларацията си, в размер на 326, 39лв., към който не е посочена изплащаната към пенсиите и понастоящем т.нар. „добавка за ковид“.Извън изложеното, служебно известно е на съда/от в.ч.гр.д.№121/22г. по описа на ВАпС, гр.о./, че по искова молба, подадена от В.Н. на 06.01.2022г. е образувано гр.д.№29/22г. по описа на ВОС, с предявен от В.Н. против К.М.Д. иск с пр.осн. чл.31, ал.2 от ЗС за осъждането й да му заплати сумата в размер на 40 000лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е лишен вследствие използването от ответницата/като съсобственик/ на собствена на В.Н., придобита по наследяване от неговата майка А.С., ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ жилищна сграда с идентификатор ***, построена в ПИ с идентификатор ***, находящ в с.Кичево, общ. Аксаково, както и 90 кв.м. от дворното място, т.е. по твърдения на В.Н. в посоченото производство същият притежава недвижим имот, за разлика от декларираното в цитираната декларация.Държавната такса в размер на 15лв. не съставлява изключителна тежест, вкл. и при така получавания доход, предвид което и съдът приема, че искането за освобождаване от заплащане на държавна такса в посочения размер се явява неоснователно.

Предвид съвпадане крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, определението на ВОС в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №827/28.02.2022г., постановено по гр.д.

№31/22г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е оставена без уважение подадената от В. Н. Н. молба с пр. осн. чл.83, ал.2 от ГПК за 3 освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса в размер на 15лв. по частна жалба вх.№4101/18.02.2022г. против Определение №426/01.02.2022г. по гр.д.№31/22г. по описа на ВОС.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страната с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4