Решение № 511 от 24.07.2019, Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е гр. К., 24.07.2019 година

В И М Е Т

О Н А Н А

Р О Д А

Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 23.07.2019 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ при секретаря Детелина

Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1335 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл. 127, ал.2 от СК вр. чл.

143, ал. 2 и чл. 127а, ал. 2 от СК.

В исковата молба ищцата сочи, че с ответника живеели на семейни начала, от което имали едно родено дете – Х. Ю.Я..

Твърди, че ответникът ги изоставил през 2010 г. и от тогава заживяла на семейни начала с Ж.

Желев Ж.в в град К., имали и родено дете през 2012 г.

По-късно сключила граждански брак с него.

Твърди, че нямали контакт с ответника, не получавала издръжка за дъщеря си, не ги търсил.

Сочи, че съпругът й Ж. си намерил постоянна работа в Г. и решили семейството да замине там.

Моли съда да постанови решение, с което: да предостави на нея упражняването на родителските права по отношение на Х. Ю.Я., ЕГН **********; да постанови местоживеенето на Х.

Ю.Я., ЕГН ********** да е при нея; да определи на ответника режим на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца без преспиване от 10,00 до 17,00 часа в събота и от 10,00 ч. до 17,00 часа в неделя; да бъде дадено разрешение заместващо съгласие на бащата Ю.Я.А., ЕГН ********** за пътуване на детето Х. Ю.Я., ЕГН ********** извън територията на РБ, придружавано от нея – неговата майка или упълномощено от нея лице за времето до навършване на пълнолетие; да бъде дадено разрешение заместващо съгласие на бащата Ю.Я.А., ЕГН ********** за издаване на детето Х. Ю.Я., ЕГН ********** на лична карта и международен паспорт по реда на ЗБЛД на основание чл. 127 а от СК вр. чл. 45 ЗБЛД.

Претендира за разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Сочи, че искът е допустим. Оспорва твърденията в исковата молба. Твърди, че живеел с ищцата до 2010 г., когато тя го напуснала заедно с детето. Сочи, че през 2006 г. се разболял тежко и бил с 80 % трайно намалена работоспособност. Твърди, че ищцата не му давала да вижда детето си.

Не оспорва иска относно предоставянето на родителските права на майката. Оспорва иска за заместващо съгласие като неоснователен. Относно режима на лични контакти с детето, моли да бъде определен по следния начин: всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 часа в събота до 19.00 часа в неделя, с преспиване.

Моли съда да отхвърли исковата претенция, като претендира и за разноски.

Ищцата, редовно призована за откритото съдебно заседание, се явява лично и чрез процесуалния си представител, поддържа исковата си претенция.

За ответника се явява адв. Д.Г., АК-Х., който поддържа отговора на исковата молба.

Заинтересована страна - АСП,

Дирекция „Социално подпомагане”, гр. К. редовно призовани, депозират социален доклад по делото.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено следното:

Детето Х. Ю.Я.,

ЕГН ********** е родено на *** г. в гр. Х. от майка С.М. Ш., ЕГН ********** и баща Ю.Я.А., ЕГН **********, видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № *******2008 г. от Община Х.. Родителите не са сключвали граждански брак и не живеят в едно домакинство.

По делото е представено Удостоверение № 805/07.05.2019 г. на СУ „***********“, гр. К., от което е видно, че Х. Я. е записана като ученичка за учебната 2018/2019 г. в 4 „б“ клас в същото учебно заведение.

Видно от удостоверение за сключен граждански брак, издаден въз основа на акт № *********.2016 г., ищцата С.М. Ш. е сключила брак с Ж. Желев Ж.в, от който имат родено дете – Д. Ж.Ж. /удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № *******.2012 г. на Община С..

Ответникът по делото е представил с отговора на исковата молба Експертно решение № 1864 от 154/09.10.18 г., от което е видно, че е с 80 % трайно намалена трудоспособност.

По делото се събраха гласни доказателства.

Свидетелят А.Д.Ш., без родство със страните, заявява, че познава ищцата от както е била малко момиче. Сочи, че съпруг й се казвал Ж. и имала дете от друг мъж - Х.. Заявява,че никога не била виждала бащата на Х., не го чувала, не го познавала и той никога не бил търсил дъщеря си. Съпругът на ищцата работел в чужбина в областта на строителството.

Свидетелят А.Я.А., брат на ответника заявява, че Х. е дъщеря на ответника. Когато детето било на 2 години, майката си тръгнала заедно с него. Заявява, че роднините на майката не давали да виждат детето.

Изслушана, в присъствието на социален работник, малолетната Х. Ю.Я. заявява, че живее гр. в К. „с мама тате, брат ми и сестра ми. Майка ми се казва С.. Баща ми е Ж. Желев Ж.в. С баща ми живея от 9 години. Не знам, че имам друг баща. Никой не ме е търсил.

Уча в училище „*****I“ в гр. К.. За мен се грижат мама и татко. Добре се чувствам. В Г. работи баща ми – строи къщи. Искам да отидем там, много. Говорили сме, че в Г., ще уча, но незнам още къде“.

Изслушан, в открито съдебно заседание, социалният работник, заяви, че в предварителния разговор с детето се установило, че то не познавало биологичния си баща, наложило се да обясняват за неговото съществуване. Заявява, че през годините прекъснатата връзка не била пречка детето да пътува в чужбина и да живее в семейството в К. и пътуването не било пречка бащата да осъществява контакт с детето.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 127,ал. 2 СК вр. чл. 143 от СК:

Разпоредбата на чл. 127 ал. 1 от СК предвижда, че когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

Алинея две на същия член гласи, че ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК.

Законът не съдържа обстоятелствата, които са от значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права. Определянето на мерките по отношение на родителските права, следва да става съобразно обстоятелствата на конкретния случай. Това означава, че са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество. По-съществени от тях са: възпитателски качества на родителите; моралният облик на родителя; грижи и отношение на родителите към децата; желанието на родителите; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови и други материални условия на живот, както изисква ППВС № 1/1974г..

Съдът следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца, поради което той е длъжен служебно да събере относимите доказателства за правнорелевантните факти, като осъществява тази си функция в защита на публичния интерес.

По делото се установи, че детето Х. Ю.Я. е на навършени единадесет години.

От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че бащата трайно се е дезинтересирал от родителските си задължения спрямо своята дъщеря, като грижите по отглеждането, възпитанието и издръжката на малолетната са поети изцяло от ищцата. Ответникът се е самоосвободил от грижите по отглеждането и възпитанието на Х. без основателна причина. От събраните гласни показания се установи, че ответникът от 9 години не е търсил дъщеря си, не я е виждал, не я е чувал и по телефона. Още повече – от изслушването на детето в съдебно заседание и от изявлението на социалния работник, се установи, се че Х. не познавала баща си, не е знаела за неговото съществуване. Съдът не кредитира показанията на водения от страна на ответника свидетел, тъй като настоящият състав не може да се съгласи, че 9 години не е давана възможност поне веднъж ответникът да вижда и контактува с дъщеря си Х., което води до извода, че ответникът се е дезинтересирал по категоричен начин.

При тези данни и по данни на свидетелите и на социалния доклад, според настоящия съдебен състав, майката е доказала възможността си да отглежда детето си още от самото му раждане по подходящ за него начин и при добри условия. Съдът дава вяра на показанията на свидетелката А.Д.Ш., която не е заинтересована страна и нейните показания са последователни и логични и кореспондират с останалите доказателства по делото.

По тези съображения съдът счита, че следва да уважи ищцовата претенция и предостави на майката упражняването на родителските права спрямо малолетната Х. Ю.Я., като определи местоживеенето й при майката С.М.Ж..

Законът овластява родителите да се грижат за децата си, да ги отглеждат, възпитават и представляват. Всеки родител има правото и задължението да вижда детето си, да контактува с него, да го възпитава, да му отделя нужното внимание и да засвидетелства своите чувства към него. Тези контакти се отразяват благоприятно на психическото развитие на детето и оказват влияние върху оформянето на характера и възприятията му към обкръжаващия свят. От друга страна, правата и задълженията на родителите принадлежат и на двамата родители, като всеки от тях е носител на тези права и задължения в пълния им обем. Детето чувства естествена потребност да общува с всеки от тях, да търси подкрепата им, както и да изгради своя модел на поведение. Родителят не би могъл да осъществява това си право само ако интересите на детето налагат това.

Тъй като режимът на контакти между бащата и детето се налага от нуждата да не се прекъсва емоционалната връзка между тях, на ответника следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения. Контактите с бащата са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето. Ето защо следва да бъде определен режим на лични отношения, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, без преспиване от 10,00 часа до 17,00 часа в събота и от 10,00 часа до 17,00 часа в неделя. При определяне на този режим за контакти, съдът се съобразява най-вече с факта, че малолетното дете не познава биологичния си баща, не е контактувало с него и няма изградена емоционална връзка с него.

ОТНОСНО

ИЗДРЪЖКАТА:

Съгласно чл.

143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1 СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от същия, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. С Постановление № 320 от 20.12.2018 г. на Министерски съвет, считано от 01.01.2019 г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на 560,00 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на издръжката не може да е под 140,00 лева. Право на издръжка имат лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл. 139 СК).

По делото не се спори и се установи от представеното удостоверение за раждане, че ответникът е баща на малолетната Х..

С оглед възрастта си, малолетното дете е дефинитивно неработоспособно, като няма данни да разполага със собствено имущество /което не се и твърди/, поради което и има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл.

140, ал. 1, т. 2 СК) поради липса на лица от първи ред.

Нуждите на малолетната Х., се установяват от самия факт на биологичното й съществуване и не е необходимо да се обосновават специално.