Решение № 6105 от 31.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6105 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20231110113581 по описа за 2023 година

Предявен е иск по чл. 181, ал.1, във връзка с чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР.

Ищецът Н. А. М. твърди, че е работил в органите на МВР в продължение на 13 години- от 27.07.2009 г. до 15.09.2022 г. Заявява, че до 01.02.2017 г. редовно с месечното трудово възнаграждение е изплащана и на основание чл.181, ал.1 ЗМВР левовата равностойност на полагащата му се храна в размер на 120 лева, определена ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи. Поддържа, че със Заповед № 8121 К1480/03.02.2017 г. е назначен на длъжност- началник сектор „База за отдих Секвоя- Долна баня“, към отдел„Почивно дело“, при ответника, като в месечната заплата не е била включена левовата равностойност на храната, която е следвало да бъде осигурявана на основание §69, ал.6 от ПЗР към ЗМВР и чл.181, ал.1 ЗМВР и е следвало да бъде изплащана на всички служители, съобразно чл.142, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗМВР, като за период от 15.09.2019 г. до 15.09.2022 г. не му е изплащана левовата равностойност на полагащата и се храна. Ищецът в съдебното заседание на 28.02.2024 г. е направил отказ от предявения иск за сумата от 720 лева, като съдебният състав с Протоколно определение от 28.02.2024 г. е допуснал изменение на предявения иск, като същия се счита предявен за сумата от 3600 лева и за периода от 15.03.2020 г. до 15.09.2022 г.(30 месеца), като е прекратено производството по делото за сумата от 720 лева. Претендира сумата от 3600 лева, съобразно допуснатото изменение на иска с Протоколно определение от 28.02.2024 г., представляваща левовата равностойност на полагащата му се храна за период от 30 месеца, считано от 15.03.2020 г. до 15.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 15.03.2023 г. до окончателното изплащане и разноските.

1

Ответникът Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че разпоредбата на чл.181, ал.1 ЗМВР не е приложим за всички служители на МВР, като в изпълнение на тази промяна и на основание чл.9 ЗДСл министърът на вътрешните работи е издал Заповед № 8121 К-1480/03.02.2017 г., чрез която ищеца е преназначен на длъжност началник сектор „База за отдих Секвоя-Долна баня“, към отдел„Почивно дело“, при Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“. Твърди, че за част от служителите по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР, с приемането на §69, ал.1 от ПЗР към ЗМВРВР, правоотношенията за тази част от служителите (сред които и ищеца) са променени, т.е. преобразувани са като такива по ЗДСл. Поддържа, че с преминаването под регулацията на ЗДСл са отпаднали част от правомощията и привилегиите по ЗМВР, с изключение на посочените в закона(сред които не попада правото на храна или левовата равностойност по чл.181, ал.1 ЗМВР). Заявява, че съгласно ал.6 на §69 индивидуалната основна заплата включва заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл.181, ал.1 ЗМВР, като в тази връзка с преназначаването на ищеца на споменатата длъжност, считано от 01.02.2017 г., възнаграждението за прослужено време и левовата равностойност на храната не се начисляват отделно, а представляват компонент от получаваното от ищеца основно възнаграждение. Твърди, че със ЗИДЗМВР са извършени промени за ясно разграничение, между полицейските служители и служителите, заемащи т.нар.„административни длъжности“ (какъвто е и ищеца), като на последните (тези по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР) са им отнети привилегии, сред които и правото на безплатна храна. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С доклада, обективиран в Протоколно определение № 5902/06.02.2024 г. е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищеца работи при ответника по служебно правоотношение, длъжността „началник сектор“ на „База за отдих Секвоя-Долна баня“, към отдел „Почивно дело“, при Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“МВР.

Според разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ЗМВР, служителите на МВР са държавни служители-полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението /т.

1/; държавни служители /т. 2/ и лица, работещи на трудово правоотношение /т. 3/. Съгласно чл. 142, ал. 4 ЗМВР, статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител и с чл. 56; чл. 151, ал. 1 и ал.7; чл. 156, ал. 4; чл. 181, ал. 3; чл. 182; чл.

185, ал. 1; чл. 186а; чл. 189, ал. 1, т. 7; чл. 190, ал. 2; чл. 191; чл. 233; чл. 238, ал. 1 - 3 и ал.5; чл.239, ал.1, т.1 и ал.2; чл. 245а; чл. 247, ал. 1 и ал.4 и чл.247а, ал.1, ал. 3 и ал.4 от този закон.

Съдът приема, че правния статут на служителите на чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР в т. ч. и ищецът се урежда, както от общия ЗДСл, така и от специалния ЗМВР. Горният извод следва от изричния текст на специалния закон, който в чл. 1 ЗМВР, има характер на обща разпоредба, определяща предметния обхват на закона, и гласи, че ЗМВР урежда принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на МВР и статута на служителите в 2 него.

Ето защо, разпоредбата на чл.142, ал.4 ЗМВР, която предвижда, че статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДСл също следва да е тълкува във връзка с чл. 1 от ЗМВР. Следователно общите разпоредби относно статута на държавния служител ще се прилагат по отношение на служители по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР само и единствено при липсата на изрично специално правило в ЗМВР, което би дерогирало общия закон. Изключването изцяло на статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР от приложното му поле би противоречало на основните принципи на управление на държавната служба в МВР, посочени в чл. 141 ЗМВР.

Разпоредбата на чл. 181 ЗМВР предвижда на служителите на МВР да се осигурява храна или левовата равностойност - т. е. на всички служители на МВР. С оглед на правния извод, че ЗМВР се прилага и по отношение на специалните права на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, какъвто е и ищецът, следва, че по отношение и на него се прилага специалната разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Тя предвижда, че на всички служители на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност. В този смисъл са и разпоредбите на и специалната Наредба № 8121з-773 от 1.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на Министерството на вътрешните работи. В чл. 1 от същата е посочено, че с нея се определят условията и редът за осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 ЗМВР и по § 86 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на ЗМВР. Законът обаче не делегира на Министерството на вътрешните работи да определя кои лица следва да получават храна или парична равностойност, а единствено възлага с подзаконов нормативен акт(със заповед на Министъра на вътрешните работи-чл.181, ал.4 ЗМВР) да се определят условията и редът за предоставяне на сумите по чл. 181, ал. 1-3 ЗМВР. В този смисъл за определяне кои лица имат право на безплатна храна или левова равностойност съдът следва да изходи единствено и само от ЗМВР.

Според § 69 ПЗР на ЗМВР (в сила от 01.02.2017 г. ) служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 ЗИД на ЗМВР, и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше образоване, с изключение на тези от Медицинския институт на МВР и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл., считано от датата на влизане на този закон в сила. Следователно, на служителите, чиито правоотношения по силата на закона се преобразуват в служебни такива по ЗДСл., също се дължи левова равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, или - изрично ЗМВР урежда, че в хипотези на преобразуване по силата на закона на правоотношенията със служителите в такива по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се дължи левова равностойност за неосигурена храна.

Такова следва да бъде разрешението и при сключването на служебно правоотношение по чл.

142, ал. 1, т.2 ЗМВР, предвид разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР и с оглед справедливото и равно третиране на работниците и служителите в системата на МВР. В посочения смисъл са Решение № 5474/27.08.2025 г. по въззивно гражданско дело № 1754/2024 г. на СГС; Решение № 5629/11.09.2025 г. по въззивно гражданско дело № 2572/2024 г.; Решение № 4726/17.07.2025 г. по въззивно гражданско дело № 14947/2024 г. на СГС; Решение № 3707/13.06.2025 г. по въззивно гражданско дело № 12552/2022 г. на СГС; Решение № 6314/07.12.2023 г. по въззивно гражданско дело № 2937/2023 г. на СГС.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 1/27.11.2024 г. по тълкувателно дело № 1/2024 г., на ОСГК при ВКС, държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чийто статут се урежда със Закона за държавния служител, имат право да им се осигурява безплатна храна или заплащане на левовата равностойност, съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че изричният текст на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, имащ характер на обща разпоредба, определяща предметния обхват на закона, предвижда, че същият урежда принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на МВР и статута на служителите в него, поради което останалите текстове в него следва да се тълкуват с оглед и във взаимовръзка с тази разпоредба. Ето защо и разпоредбата на чл. 142, ал. 4 ЗМВР, която предвижда, че статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДСл., следва да се тълкува във 3 връзка с чл. 1 ЗМВР, чл. 56, чл. 151 ЗМВР и други, като общите разпоредби относно статута на служителите на МВР следва да се прилагат по отношение на служителите по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР. Изключването изцяло на статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР от приложното поле на този закон би противоречало на основните принципи на управление на държавната служба в МВР. Обстоятелството, че правният статус на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда и от ЗДСл., а не само в ЗМВР, не означава, че по същността си те са някаква категория служители на държавата извън останалите, които изпълняват държавна служба в МВР. Разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР предоставя правото на безплатна храна на всички служители на МВР. На държавните служители в МВР, чийто статут се урежда и от ЗДСл., не е отречено правото да са със статут на служители на държавна служба в МВР, чието функциониране е свързано с упражняването на държавна власт. Изложени са и съображения, че този извод произтича и от цялостното съдържание на разпоредбите, уреждащи статута на държавните служители в МВР, от които е видно, че законодателя се е стремил да съхрани придобития статут и произтичащите от него права и да уреди последиците от възникването на правоотношенията по ЗДСл. за попадащите в обхвата на измененията държавни служители на МВР, съобразно принципа на материална справедливост като елемент на правовата държава.

Следователно, на служителите, чиито правоотношения по силата на закона се преобразуват в служебни такива по ЗДСл., също се дължи левова равностойност на храната по чл.181, ал.1 ЗМВР, или изрично ЗМВР урежда, че в хипотези на преобразуване по силата на закона на правоотношенията със служителите в такива по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР се дължи левова равностойност за неосигурена храна. Такова следва да бъде разрешението и при възникването на служебно правоотношение по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР, предвид разпоредбата на чл.181, ал.1 ЗМВР и с оглед справедливото и равно третиране на служителите в системата на МВР.