Решение № 254 от 16.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Пловдив, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Захариев при участието на секретаря Мая Крушева като разгледа докладваното от Симеон Захариев Търговско дело № 20245300900376 по описа за 2024 година

“БАНКА ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, община „Оборище”, ул. “Московска” 19, чрез старши юрисконсулт А. Т., съдебен адрес: ******, твърди, че на 11.02.2014 г. между “БАНКА ДСК” АД, в качеството на кредитор и кредитополучателя М. Т.

(М.Т.), е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти (Договора), по силата на който Банката се е задължила и е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 78 233.20 лева /седемдесет и осем хиляди двеста тридесет и три лева и двадесет стотинки/ за заплащане на такси за обучение.

За предоставения кредит Кредитополучателят поел ангажимент да заплаща на кредитора фиксирана лихва в размер на 7 % годишно. Съгласно т.

10.2 от Общите условия, лихвата се начислявала върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годищно.

Съгласно чл. 5 от Договора кредитът се погасява чрез разплащателна сметка на Кредитополучателя с равни месечни вноски съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на Кредитополучателя след изтичане на гратисния период.

Съгласно чл. 6 от Договора падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период е 28-во число на месеца.

Съгласно представеното от кредитополучателя Уверение по чл. 10, ал. 3 от ЗКСД крайният срок за полагане на последния държавен изпит по специалност “**”, в която ответникът се е обучавал, е 30.09.2019 г.

Ето защо, счита че гратисният период по чл. 3 от Договора е до 1

30.09.2020 г., съответно първата падежна дата е 28.10.2020 г. като кредитът е следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 1 224.09 лева. Съгласно чл. 17.1. от Общите условия към договора за кредит при допусната забава за плащане на вноска на падежна дата, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта.

Ищецът твърди, че към датата на образуване на настоящото дело е налице неизпълнение в размер на 44 броя месечни вноски на обща стойност 52 635,87 лв. Поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски е допусната забава в плащанията над 90 дни, като на основание т. 17.2 от Общите условия във връзка с чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, поради наличие на неизпълнение на договорните задължения от страна на кредитополучателя, с предявяване на исковата молба “Банка ДСК“ АД заявява, че обявява кредита за предсрочно изискуем в размер на пълния му неизплатен остатък. Към датата на депозиране на настоящата искова молба, счита че непогасените вземания на Банка ДСК АД, произтичащи от процесния договор за кредит, че са: 105 426.64 лв. - главница по договора за кредит;

734.50 лв. - договорна лихва, начислена за периода от 28.04.2024 г. - 27.05.2024 г. вкл. 4 812.94 лв. - лихва за забава, начислена за периода от 28.10.2020 г. 27.05.2024 г. вкл.

Претендира ответникът да бъде осъден да заплати: сумата 105.426,64 лв.– главница, от която:

78 233.20 лв. – усвоена от ответника сума по процесния договор за кредит в равностойност от 40 000 евро. И

27193.44 лв. лихва, дължима за периода 11.02.2014 – 28.09.2020 г., ведно със законна лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното издължаване на задължението, както и

734.50 лв. - договорна лихва, начислена за периода от 28.04.2024 г. 27.05.2024 г. вкл.

4 812.94 лв. - лихва за забава, начислена за периода от 28.10.2020 г. 27.05.2024 г. вкл.

Претендира да се присъдят направените в настоящото производство разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП във връзка с чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

В отговор на исковата молба, подаден от адв. И. Т. от АК П., сл. ******, определена за особен представител на М. Т., ЛНЧ: ******, гражданин на ***, роден на *****, счита че исковете са неоснователни и недоказани. Поддържа, че е допуснато нарушение на изискванията на чл. 17, ал. 4 от ЗКСД, както и на чл. 18, ал. 3 от ЗКСД, доколкото при сключването на процесния договор за кредит на кредитополучателя не е предоставена пълна, точна и максимално ясна информация относно условията на договора, включващи плащанията, които следва да извърши и оскъпяването на кредита. Счита, че с исковата молба се претендира и заплащане на лихва за забава, която обаче не е 2 уговорена в договора, а е предвидена единствено в т. 17. 2 от представените от Банката Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит.

Съгласно т. 17.2, при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавката за забава в размер на 10 процентни пункта. Тази лихва твърди, че не е посочена в договора и за нея няма разписани ясни правила, няма постигнато съгласие, материализирано в документ, който да е подписан двустранно между страните. Следователно, според ответника, и т. 17. 2 от Общите условия противоречи на правилата на чл. 17, ал. 4 и чл. 18, ал. 3 от ЗКСД, които са императивни и имат за цел защита на кредитополучателя. Оспорва също, че представения погасителен план, неразделна част от договора, не е подписан от ответника. С оглед описаните по-горе нарушения на чл. 17, ал. 4 и чл. 18, ал. 3 от ЗКСД и на основание чл. 17, ал. 6 от ЗКСД, счита процесния договор за потребителски кредит за финансиране на студент за недействителен.

В допълнителна искова молба, ищецът оспорва възраженията на ответника. Оспорва по същество и всеки от доводите на ответника – за липса на предоставена конкретна информация по договора, относно начина на определяне и размера на лихвения процент и др.

В допълнителен отговор на исковата молба, адв. М. Б.-Щ., преупълномощена от адв. Т., поддържа възраженията си и оспорва твърденията на ищеца.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Така предявените искове са основание чл. 430 от ТЗ.

В тази разпоредба на ТЗ е казано, че с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Предвидено е, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката и че договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.

Това сочи, че основателността на процесните искове е обусловена от наличието на сключен между ищеца и ответника договор за банков кредит, респективно от наличието на доказателства за неизпълнение на задълженията по същия от страна на кредитополучателя, а с оглед на това, че се търси връщане на предоставения кредит в пълния му размер и от наличието на предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост.

В случая следва да се има предвид, че банката твърди този договор да е за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти.

В тази връзка следва да се посочи, че в чл. 1 от ЗКСД е предвидено, че с него се уреждат условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа.

3

В чл. 6, ал. 1 е казано, че кредитите по този закон се предоставят от банки, сключили с министъра на образованието и науката типов договор, уреждащ правата и задълженията на държавата и на банките във връзка с участието в системата за кредитиране на студентите и докторантите с държавна финансова подкрепа.

За самия типов договор между държавата и съответната банка в чл. 7 е посочено, че се утвърждава от министъра на образованието и науката и министъра на финансите след съгласуване с Националния съвет за кредитиране на студентите и докторантите и се обнародва в „Държавен вестник“ и с него се определят:

1. правилата и необходимите документи за отпускане, обслужване, предоговаряне и погасяване на кредитите по този закон;

2. задължителните реквизити на договора между банката и студента или докторанта;

3. реда за гарантиране на кредитите;

4. реда за погасяване от държавата на задължения на кредитополучателите към банката;

5. размера на премията за добро управление, правилата и сроковете за изплащането й от държавата;

6. отговорността на страните в случай на неизпълнение на типовия договор.

Въпросите, касаещи условията по отпускане, усвояване, погасяване, съдържанието и действителността на договорите за кредит, сключени на основание ЗКСД между банка и студент или докторант, са уредени в глава 4 от ЗКСД-чл.16-чл. 27. Със същите следва да са съобразени и определените с типовия договор условия и документи за отпускане на кредита и реквизитите на самия индивидуален договор.

От тях става ясно, че при сключване на договора банката няма право да изисква обезпечение от кредитополучателя или трети лица, да начислява такси, комисионни или други разходи във връзка с отпускането и управлението на кредита - чл. 19.

Размерът на дължимата на банката от кредитополучателя лихва пък не може да е по- голям от 7 % - чл. 20, ал.1.

Начините, по които се определят максималните размери на кредитите за заплащане на такси за обучение, респ. за издръжка, начина на усвояване на същите и т.н. са посочени в чл. 21 и 22 от ЗКСД и като цяло се равняват на сбора от дължимите семестриални такси или издръжки за срока на обучение.

4

Относно таксите е казано, че те с изключение на първата се превеждат по банковите сметки на висшето училище в срок не по- късен от от последната дата за заплащане на таксата за съответния семестър.

Относно размера на издръжката е казано, че семестриалната такава е равна на минималната работна заплата умножена по броя на месеците и същата се превежда по сметка на кредитополучателя в началото на всеки семестър.

От страна на законодателя е предвидено и че плащане на главница и лихва не се дължи за времето от сключване на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа /гратисен период/. Подчертано е, че през същия върху кредита се начислява лихва и че е възможно извършване на доброволно плащане от страна на длъжника. По тази причина банките кредитори са задължени изрично от законодателя да приемат същите.

С оглед описаните до тук особени характеристики на кредити от процесния тип в чл. 24, ал.1 от ЗКСД е посочено, че общият размер на задължението по кредита се формира след изтичането на гратисния период.

Подчертано е че той включва: главницата в размер равняващ се отпуснатите средства за такси и/или издръжки и лихвите дължими за срока на кредита.

Според чл. 24, ал. 2 и 3 изплащане на задължението започва 1 месец след изтичане на гратисния период съгласно погасителен план, уговорен между страните, и се извършва на равни месечни вноски за срок от 10 години, считано от края на гратисния период.

В чл. 25 е предвидена възможност за предсрочно изпълнение на задълженията по договора. Подчертано е, че във връзка със същото не се дължат такси, комисионни и лихви, както и че предварителното погасяване води до намаляване лихвата и разходите по кредита, съответстващи на остатъка от погасителния период.

Тук следва да се спомене, че според чл. 16 от ЗКСД договор за кредитиране на студенти и докторанти може да се сключва само с банка, сключила типов договор с държавата. При сключен такъв в нарушение на това изискване кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита без 5 лихви, такси или други разходи.

Начинът, по който се стига до сключване на договор, е посочен в чл. 18, където се говори за отправено от кандидата искане до банката и са изброени документите, които следва да се приложат към същото. Срокът за сключване /отказ/ е определен от законодателя на 1 седмица като в чл. 18, ал. 3 е въведено изискване, че преди сключването на договора банката е длъжна да уведоми длъжника за всички условия по същия.