Решение № 2675 от 23.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 151/2026
- Вид
- Решение № 2675
- Подписан
- 23.04.2026
- Състав
- Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Мила Гочева Димова
Цитирани разпоредби
- чл. 225 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 226 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 226, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 2675 гр. София, 23.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Д.
Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Д. Въззивно гражданско дело № 20261100500151 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на М. М. М. срещу решение № 19285/27.10.2025 г. по гр.д. № 57390/2022 г. по описа на СРС, 63 състав, в частта, с която е допусната делба на следния недвижим имот: двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД18- 74/20.10.2009 г. на изп. директор на АГКК, находяща се в гр. София, район „Овча купел“, кв. „Горна баня“, ул. ****, с площ 60 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, състояща се от стая, хол, кухня, антре, баня с тоалетна и тераса на първи етаж и от две стаи и хол на втория етаж, разположена в поземлен имот с идентификатор: ***, и 1/2 ид.ч от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-1874/20.10.2009 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в гр. София, район „Овча купел“, кв. „Горна баня“, ул. ****, целият с площ по кадастрална карта: 347 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***, между съделителите - Ю. В. Г., ЕГН **********, М. В. Г., ЕГН **********, Л. Т. Г., ЕГН 1
**********, М. Т. Х., ЕГН **********, М. М. Г., ЕГН ********** и К. С. Ц., ЕГН **********, при следните квоти: за Ю. В. Г. – 54/216 идеални части; за М. В. Г. – 54/216 идеални части; за Л. Т. Г. – 27/216 идеални части; за М. Т. Х. – 27/216 идеални части; за М. М. Г. – 52/216 идеални части; за К. С. Ц. – 2/216 идеални части.
Жалбоподателят – М. М. М., твърди, че решението в частта, с която са определени квотите в съсобствеността по отношение на процесния имот, е неправилно. Счита, че съдът не е съобразил извършеното прехвърляне на част от имотите в хода на процеса с договор от 17.04.2024 г., по силата на който М. В. Г. е прехвърлил притежаваните от него 54/216 идеални части в полза на съделителя М. М.
М.. Ето защо, моли решението в частта, касаеща квотите в съсобствеността, да бъде отменено, като М. Г. бъде заличен като съделител на процесните имоти, намиращи се в гр. София, ул. ****, съответно – на въззивника М. М. бъдат определени 106/2016 идеални части от имотите.
Ответникът по жалбата - Ю. В. Г., оспорва жалбата, като счита, че решението на СРС в обжалваната част е правилно. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата - М. Т. Х. (представлявана от особен представител), оспорва жалбата, като счита, че решението в обжалваната част е правилно.
Ответниците по жалбата - М. В. Г., Л. Т. Г., К. С. Ц., не подават отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове за делба, предявени от Ю. В.
Г..
Същите са уважени, като с решение № 19285/27.10.2025 г. по гр.д. № 57390/2022 г. по описа на СРС, 63 състав, е допусната делба между съделителите - Ю. В. Г., ЕГН **********, М. В. Г., ЕГН **********, Л. Т. Г., ЕГН **********, М. Т. Х., ЕГН
**********, М. М. Г., ЕГН ********** и К. С. Ц., ЕГН **********, при следните квоти: за Ю. В. Г. – 54/216 идеални части; за М. В. Г. – 54/216 идеални части; за Л. Т. Г.
– 27/216 идеални части; за М. Т. Х. – 27/216 идеални части; за М. М. Г. – 52/216 идеални части; за К. С. Ц. – 2/216 идеални части, по отношение на имотите, както следва: двуетажна жилищна сграда с идентификатор № *** и 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор № ***, в който е построена сградата; поземлен имот с идентификатор № ***; поземлен имот с идентификатор № ***.
Исковете за делба са отхвърлени спрямо ответниците Г. И. М., П. И. М., Г. И.
М., В. И. М., М. И. М., М. И. М., Т. С. Ц., М. С. Ц.. Освен това, с решението е 2 отхвърлен иск, предявен от К. С. Ц. срещу М. М. М., за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 26.11.2009 г., по силата на което Г. В. Г. е завещала цялото свое движимо и недвижимо имущество в полза на М. М. Г.. Също така, с решението по делото е намалено с 1/27 част посоченото завещание по иск на К. С. Ц. срещу М. М. Г..
Исканията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на Ю. В. Г. срещу М.
В. Г. и Л. Т. Г. са отхвърлени.
Решението в първата фаза на делбеното производство е обжалвано от М. М. Г. само в частта, касаеща определените квоти в съсобствеността на двуетажната жилищна сграда с идентификатор № *** и 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор № ***, в който е построена сградата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО в обжалваната част.
Във връзка с аргументите за неправилност на обжалваното решение, релевирани от въззивника, съдът намира следното:
За да се допусне делба на процесния недвижим имот, следва да се установи: дали същият е съсобствен, между кой лица и при какви квоти в съсобствеността.
Няма спор във въззивното производство относно факта, че процесният имот двуетажна жилищна сграда с идентификатор № *** и 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор № ***, в който е построена сградата, е съсобствен между страните - Ю. В. Г., М. В. Г., Л. Т. Г., М. Т. Х., М. М. Г. и К. С. Ц., при следните квоти в съсобствеността - за Ю. В. Г. – 54/216 идеални части; за М. В. Г.
– 54/216 идеални части; за Л. Т. Г. – 27/216 идеални части; за М. Т. Х. – 27/216 идеални части; за М. М. Г. – 52/216 идеални части; за К. С. Ц. – 2/216 идеални части.
Въззивникът М. М. Г. сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил извършеното прехвърляне на част от двуетажната къща и поземления имот, в който е построена, с договор, по силата на който М. В. Г. е прехвърлил притежаваните от него 54/216 идеални части (1/4 идеална част) в полза на съделителя М. М. М., което променя квотите в съсобствеността и следва да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Действително, видно от нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 197/18.04.2024 г. по н.д. № 361/2024 г. по описа на нотариус С.Т., съделителят М. В. Г. е прехвърлил на съделителя М. М. Г. притежаваната от него 1/4 идеална част от двуетажна жилищна сграда с идентификатор № *** и 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор № ***, които имоти са предмет и на делото за делба.
Прехвърлителят М. В. Г. си е запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване 3 по отношение на имотите.
Доколкото прехвърлянето на част от имотите, предмет на делото за делба, е извършено в хода на процеса след вписване на исковата молба за делба на имота, намира приложение нормата на чл. 226 ГПК, която се явява специална спрямо общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК, предвиждащо, че съдът при постановяване на решението взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. На основани чл. 226, ал. 1 ГПК, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по т.д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, имащо характер на задължителна съдебна практика, при извършено разпореждане със спорното право от съсобственик (съделител) в полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата, се прилагат разпоредбите на чл. 226 ГПК (чл. 121 ГПК (отм.).
Лице, придобило права по силата на разпоредителна сделка по време на първата фаза на делбения процес след предявяване на иска за делба, може да замести своя праводател само със съгласието на всички съделители. След влизане в сила на решението по допускане на делбата във фазата по извършването приобретателят участва чрез своя процесуален субституент (прехвърлителя), ако не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна. Приобретателят може да участва като главна страна, ако встъпи в делбеното производство по реда на чл. 225 ГПК (чл.181 ГПК (отм.). Приобретателят ще бъде обвързан от решението по извършване на делбата независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в производството чрез своя процесуален субституент. Съсобствеността ще се счита прекратена и по отношение на него, независимо в чий дял ще се падне имотът.
Ето защо и във връзка с цитираната задължителна съдебна практика на ВКС следва извод, че правилно делбата на процесния имот е допусната при участието и на съделителя М. В. Г., въпреки че същият се е разпоредил с притежавания от него дял от имота в полза на съделителя М. М. Г.. Това е така, тъй като разпореждането е извършено в хода на процеса след вписване на исковата молба за делба и не е налице съгласие от страна на останалите съделителите делото да продължи само с участието на приобретателя на частта от имота, която е била собственост на М. В. Г.. Нито в закона, нито в задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по т.д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, е направено разграничение при приложението на чл. 226, ал. 1 ГПК, когато спорното право е прехвърлено в полза на един от съделителите (както е в процесния случай) или когато е прехвърлено в полза на трето за съсобствеността лице, от което следва, че посочената разпоредба на процесуалния закон се прилага при всяко разпореждане със спорното право, предмет на делото за делба.
4
Във връзка с изложеното въззивната инстанция намира, че правилно делбата на процесния имот на основание чл. 226, ал. 1 ГПК е допусната при участието на прехвърлителя-съделител М. В. Г. с оглед притежаваната от него 1/4 идеална част (54/216 идеални части) преди разпореждането, тъй като последното е извършено в хода на делбения процес и не е налице съгласие от останалите страни в производството прехвърлителят да бъде заменен от приобретателя-съделител М. М.
М.. Още повече, видно от договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, в полза на М. В. Г. е запазено пожизнено право на ползване по отношение на имота, от което следва, че не е налице разпореждане с пълния обем на правото на собственост, притежавано от М. В. Г.. Посоченото обстоятелство се явява допълнителен аргумент във връзка с формирания извод, че М.
В. Г. следва да участва в делбата на имота като процесуален субституент на проибретателя на частта от имота, прехвърлена от М. В. в хода на процеса, независимо че приобретателят на имота се явява съсобствевник-съделител.
Не са налице други твърдения за неправилност на решението, като при служебна проверка не се установява при постановяването му да е нарушена императивна правна норма, обуславяща решаващите изводи на съда.
Ето защо, решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора ответникът по жалбата Ю. В. Г. има право на разноски.
Същата претендира присъждането на такива за адвокатско възнаграждение, но по делото пред въззивната инстанция не са представени доказателства за реалното извършване на разноски, поради което не се следва да се ангажира отговорността на въззивника по чл. 78, ал. 3 ГПК.
С оглед изхода от обжалването въззивникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19285/27.10.2025 г. по гр.д. № 57390/2022 г. по описа на СРС, 63 състав, в частта, с която е допусната делба на следния недвижим имот: двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр.
София, одобрени със Заповед № РД-18- 74/20.10.2009 г. на изп. директор на АГКК, находяща се в гр. София, район „Овча купел“, кв. „Горна баня“, ул. ****, с площ 60 5 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, състояща се от стая, хол, кухня, антре, баня с тоалетна и тераса на първи етаж и от две стаи и хол на втория етаж, разположена в поземлен имот с идентификатор: ***, и 1/2 ид.ч от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в гр.