Определение № 1699 от 19.05.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1699 гр. Варна , 19.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла В. Пенева

Невин Р. Шакирова мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20213100501226 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Прокуратурата на Република България срещу Решение № 146 от 24.03.2021г. по гр.д. № 11096/2020г. по описа на ВРС, XXХIII-ти състав, с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД въззивната прокуратура е осъдена да заплати на С. С. В. с ЕГН ********** сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени, изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт – преживян стрес, безпокойство и негативни емоции в пряка причинно следствена връзка с водено ДП № 245/2011г. по описа на ОД на МВР – Варна и преписка № 11497/2011г. по описа на ВРП срещу ищеца за престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК, приключило с прекратяване, обективирано в Постановление от 22.06.2015г. на прокурор при ВРП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 09.09.2020г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 1826.67 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за времето 09.09.2017г. до 08.09.2020г.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, както и за необоснованост. Изложени са доводи, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е необосновано завишено и прекомерно високо. При определянето му съдът не е съобразил, че Прокуратурата на РБ следва да носи отговорност за продължителността на наказателното производство не от датата на образуване на същото /водено срещу неизвестен извършител/, а от датата на привличането на ищеца – 08.10.2013г. до постановяване на окончателния акт на наблюдаващия прокурор – 09.09.2015г. След постановяване на окончателния прокурорски акт по инициатива на ищеца, същото е било 1 обжалвано пред ВРС и пред ВОС. В този смисъл от датата на постановяване на акта до окончателното произнасяне на въззивната инстанция, ищецът не е търпял вреди. Съдът не е отчел факта, че ищецът е бил привлечен задочно към наказателна отговорност и не са били извършени процесуално следствени действия с негово участие, както и не е посочил по какъв критерий е отграничил причинените и понесени от ищеца страдания по ДП № 245/2011г. по описа на ОД на МВР /ПП № 11497/2011г. по описа на ВРП/ и паралелно воденото друго наказателно производство срещу ищеца, по което е бил осъден. За последното липсват мотиви в решението. Отправила искане поради изложеното за отмяна на обжалваното решение, а евентуално за определяне на друг размер на обезщетението, съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

В отговор на жалбата, С. С. В. оспорва доводите в нея и поддържа други, с които обосновава правилност, законосъобразност и обоснованост на решението. Изложил съображения, че Прокуратурата на РБ носи отговорност за причинените вреди от момента на образуване на наказателното производство Въпреки наличните по делото доказателства, че същият не е извършител на деянието се извършва разследване и се удължава многократно срока от редица прокурори без да вникнат в същността на разследването.

Същите прокурори са продължавали формално срока на разследването. Неоснователен е доводът за нетърпени вреди от окончателния прокурорски акт до произнасянето на въззивната инстанция, доколкото прокурорският акт не е бил окончателен и въззиваемият не е имал правна сигурност преди влизането му в сила. Абсурдна е тезата за нетърпени вреди при задочно привличане на обвиняем, както за смесване на две наказателни производства.

По едното действително ищецът е санкциониран от закона, но понесените вреди от процесното ДП не са компенсирани. Претендираното обезщетение за същите е в многократно по-малки размери от размера на действително понесените вреди. Отправил искане поради всичко изложено, обжалваното решение да се потвърди като справедливо.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.06.2021г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

2

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3