Решение № 121 от 09.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. София, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100510460 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

С Решение №11334 от 29.06.2023 год., постановено по гр.д. №59751/2022 год. по описа на СРС, 36 състав СА УВАЖЕНИ предявените с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл.

415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „Дженерали Застраховане” АД, вписано в Търговския регистър, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ******* № 68, действащ чрез процесуалния си представител – адвокат Д. Х., със съдебен адрес: гр. София, бул. ******* срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„*******, действащ чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт С.С., със съдебен адрес: гр. Стара Загора, бул. „******* и ответникът е ОСЪДЕН да заплати на ищеца сумата от 701,53 лв., представляваща вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 210825023, (с вкл. 15 лева ликвидационни разходи), за причинени имуществени вреди на лек автомобил „БМВ”, модел „750 Л Д Х ДРАЙВ”, с рег. № *******, в резулата на настъпило на 02.04.2021 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от 07.03.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 27,67 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата в периода от 17.10.2021 г. до 07.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12067/2020 г. по описа на СРС, 36 с-в. Ответникът е осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати сума в размер на 735 лева, представляваща направени разноски по делото.

В законоустановения срок по чл. 259, ал.1 ГПК е въззивна жалба подава ответника, с която оспорва решението като неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния закон. В диспозитива на атакуваното решение не е отбелязано, че същото е постановено при участие на трето лице помагач, а в мотивите си първоинстанционния съд не обсъжда и не коментира фактите и обстоятелствата от значение за отношенията между ответника и привлечените на негова страна трети лица помагачи.

Въззивникът твърди, че така е нарушено правото му на защита, тъй като при евентуално неблагоприятно решение по главния иск срещу него, привлечените няма да са обвързани от 1 мотивите на постановеното решение, което възпрепятства упражняване от привличащия на регресните права спрямо привлечените трети лица. Оспорва по делото по безспорен и несъмнен начин да е доказан фактическия състав за ангажиране отговорността на ответника.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като постанови ново, с което да отхвърли претенциите спрямо ответника. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с което я оспорва като неоснователна и необоснована. Въззиваемият също констатира липса в диспозитива на съдебното решение участието на третите лица помагачи, но счита, че доколкото в мотивите на решението съдът е посочил, анализирал и взел предвид становището, представено от тях, то нарушението не е съществено и не се отразява върху същността на изводите на съда. Оспорва твърденията на въззивника, обаче, че съдът има задължение в постановяването на съдебното решение в настоящия спор да коментира отношенията между привличащия и привлечения, доколкото това не отговаря на същността на задължителната сила на мотивите в последващ спор между тях. Въззиваемият твърди, че релевиране на порок необоснованост на съдебното решение е непрецизно и неотносимо към обжалвания съдебен акт, който е постановен изцяло в унисон с действащото законодателство и процесуалните правила, информативен, пълен и в съответствие със събрания доказателствен материал. Оспорва изцяло твърденията на въззивника за недоказаност на фактическия състав на чл.45 ЗЗД, на който ищецът – въззиваем основава претенцията си. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, а първоинстанционното решение да потвърди, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения по чл.259, ал.1 ГПК срок, изхожда от легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Отговорът на въззивната жалба е подаден в предвидения по чл.263, ал.1 ГПК срок, изхожда от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и подлежи на разглеждане по същество.

В рамките на въззивното производство с разпореждане се констатира, че не са представени нови доказателства и не са направени нови доказателствени искания по смисъла на чл.266 ГПК.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивна материалноправна норма.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение на неговата правилност, съдът намира следното:

Първоинстанционният съд обосновано е приел, че за уважаването на иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД е необходимо доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки. Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва следните елементи: 1) надлежно възлагане на определена работа;

2) наличие на виновно и противоправно действие и/или бездействие на изпълнителя на възложената работа, което е осъществено при или по повод изпълнение на възложеното; 3) и което е в пряка причинноследствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени вреди; 4) действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца; 5) по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

След съвкупен и подобрен анализ на събрания доказателствен материал съдът приема, че към момента на настъпване на ПТП между ищеца и собственика на процесния автомобил 2 е съществувало валидно застрахователно правоотношение. За доказването на това обстоятелство по делото е представена застрахователна полица

№0320200855013006/03.07.2020 год. със срок на валидност от 30.08.2020 год. до 29.08.2021 год.

Заключението на вещото лице по приетата съдебно – автотехническа експертиза, която се кредитира от съда като обективна и компетентно, потвърждава причинените на процесния автомобил щети и необходимата за възстановяването им сума. По тези въпроси не е налице оспорване от страна на страните по делото, доколкото ответникът оспорва единствено размера на сумата за възстановяване и основателността на заплащането й.

Следователно доказано е наличието на претърпените щети от конкретния вид и тяхната стойност.

По делото е безспорно, че ищецът „Дженерали Застраховане” АД е заплатил в полза на собственика на процесния лек автомобил застрахователно обезщетение в размер на 686,53 лева. Доказателство за извършеното плащане е представеното по делото платежно нареждане №201В1O02113201ZV от 12.05.2021 год. С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу възложителя за възложената от него работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД-до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ. (Решение № 2013 от 21.04.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 4507/2022 г.).

Спорни по делото остават въпросите между страните относно мястото на настъпване на процесното ПТП, състоянието на пътя, респ. неизпълнение задълженията на ответника по поддържането и стопанисването, както и механизма на настъпване на процесното ПТП.

В представеното заключение по съдебно – автотехническата експертиза, вещото лице подробно и изчерпателно е отговорило на поставените въпроси, работейки с материалите, които са налични по делото. Настоящият състав на въззивния съд стига до извода, че вещото лице е ограничено при приемане на заключението, като съображенията за това са следните.

От една страна, представените по делото писмени доказателства от ищеца в исковата молба не съдържат документи, които са от естество да установят точно или поне достатъчно ясно и безсъмнено мястото на настъпване на процесното ПТП.

От друга страна, формулираните към вещото лице въпроси не предполагат то да извършва преценка или дава заключение относно мястото на настъпване на процесното ПТП, което в конкретния случай е необходимо за да се направи правния извод относно вида на пътя, а именно републикански и общински, а от там и за отговорното за стопанисването, управлението и поддръжката му лице – държавата или общината.

Липсва индивидуализация на мястото на настъпване на процесното ПТП, която да позволи категоризирането на пътя към който и да е от видовете, установени в действащото законодателство.

Действително при ПТП, в което няма пострадали лица не е нужно съставянето на протокол за ПТП, което се обосновава и по аргумент на противното от чл. 125, т. 1 - 8 ЗДвП, в които са предвидени хипотезите на задължително посещение на мястото на ПТП от службите за контрол на МВР. Изводът е, че при ПТП с имуществени вреди и един участник, същият няма задължение да уведомява органите на МВР - КАТ, нито последните са длъжни да посещават мястото на произшествието и да съставят съответен протокол. Единственото изключение в ситуация като настоящата е налице при данни, че в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход; повреди по стъклата на автомобила. Вещото лице отговаря, че при тези щети на процесния автомобил, същият не би могъл да се движи на собствен ход и да достигне до друга крайна дестинация. Последното, обаче, се опровергава от свидетелските показания, в които и двамата разпитани свидетели заявяват, че поради вида и естеството на гумите, автомобилът е бил в състояние и е придвижен до град София, където е откаран в сервиз и ремонтиран. В този смисъл, законовият и подзаконов нормативни актове не съдържат 3 изрично изискване всяко ПТП да бъде посещавано от служител на КАТ, което да е придружено със съставяне на протокол за ПТП, а само ПТП - та, настъпили в конкретни хипотези, различни от настоящата за попадане в необезопасена неравност на пътя. Въпреки липсата на законово задължение за съставяне на протокол от ПТП, не освобождава ищецът от небходимостта да представи други доказателства за мястото на настъпване на ПТП.

Доказателства, в които да са посочени номера на пътя, участъкът, в който е разположен твърдения за място на настъпване на ПТП обходен път, мястото и посоката на отбиване или други правно индивидуализиращи белези, достатъчни за да се определи пътя не са представени.

Предвид изложеното, настоящият състав на въззивния съд не споделя извода на първоинстанционния съд, че ответникът е отговорен за поддръжката на процесния участък от пътната мрежа, в който е реализирано произшествието. Разпоредбите от закона, с които се аргументира съда, действително предвиждат задължение за Агенция "Пътна инфраструктура" да поддържа републиканските пътища в годно състояние за безопасна експлоатация. Което задължение, ответникът, като юридическо лице, може да осъществява по два начина – или чрез своите служители, или чрез други лица, на които е възложил изпълнението. Правна последица от бездействието им по поддържането на процесния пътен участък би довело до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП, вр. с чл. 167 ЗДвП, в която хипотеза Агенцията се явява възложител по смисъла на чл. 49 ЗЗД и отговорно лице, съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 ЗП вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, поради което ще носи отговорността за поправяне на вредите, които са в причинно-следствена връзка с виновното и противоправно бездействие да поддържа пътната мрежа в годно състояние.