Решение № 7741 от 17.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7741 гр. София, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100510719 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 175074752, чрез пълномощник Е.К., срещу решение №20091562 от 22.05.2023г., постановено по гр.дело №15436/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 164-ти състав, с което е осъден "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 175074752, да заплати на "ТЕМИС КЕПИТЪЛ"ООД, с ЕИК 205870847, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 468.76 лв., представляваща платена без основание сума /сбор от заплатено възнаграждение за пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит №30038141274/17.07.2019г. в размер на сумата от 282.26 лв. и неоснователно удържана такса предсрочно погасяване в размер по-голям от допустимия по закон в размер от 186.50 лв./ от страна на Ж.М.К., с ЕГН **********, от гр.Златоград, на ответника - "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 175074752, в периода от 01.12.2015г. до 26.02.2020г., въз основа на нищожни клаузи по споразумение за допълнителен пакет услуги към договор за потребителски кредит

№30038141274/17.07.2019г., които вземания са цедирани на ищеца - "ТЕМИС КЕПИТЪЛ"ООД, с ЕИК 205870847, съгласно договор за вземания от финансови институции от 26.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.12.2020г. до окончателното плащане; както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 745.00 лв., представляваща съдебни разноски.

Във въззивната жалба са инвокирани доводи за недопустимост на обжалваното решение поради произнасяне на първостепенния съд по непредявени искове, по 1 недопустимо изменение на основанието на иска и по нередовна искова молба, евентуално се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Поддържа се, че по делото липсват доказателства за възникване на вземане в полза на цедента, тъй като не се установява Ж.М.К., с ЕГН **********, да е платила сума в претендирания размер, нито това да е извършено въз основа на договорни клаузи, които са нищожни. Наведени са множество съображения, че неправилно съдът е приел, че клаузите в процесния договор за потребителски кредит (ДПК) и допълнително споразумение към него, уреждащи пакета допълнителни услуги, са нищожни. Поддържат се съображения, че посочените услуги и възнаграждението за тях не противоречат на чл.10а, ал.2 ЗПК и не съставляват такива за усвояване и управление на кредита. Твърди се, че неправилни и напълно несъстоятелни са мотивите на съда, че предоставянето на пакета допълнителни услуги зависи изцяло от преценката на кредитора, защото във връзка с тях е било сключвано допълнително споразумение/анекс или и съставян нов погасителен план. Сочи се, че неправилно първостепенният съд е приел, че клаузата за възнаграждение за пакета допълнителни услуги е неравноправна по смисъла на ЗЗП и че не е ясно в какво се изразява ползвания от потребителя пакет. Излагат се и аргументи в смисъл, че СРС неправилно приема за нищожна клаузата в договора за потребителски кредит, определяща размера на ГЛП. Поддържа се, че възнаградителна лихва е над трикратния размер на лихвата за забава, но не надвишава предвидената в закона максимална стойност на ГПР и не противоречи на закона и на добрите нрави. Наведени са доводи, че неправилно първостепенният съд е обосновал извода, че възнаграждението за пакет допълнителни услуги следва да се включва в ГПР и че с включването на това възнаграждение в размера на ГПР е над максималния предвиден в закона размер. В този смисъл се твърди, че всички платени от Ж.М.К., с ЕГН **********, суми по процесния ДПК и допълнително споразумение към него в полза на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД са на валидно правно основание и като такива не подлежат на връщане. На следващо място се излагат още подробни доводи, че по делото не се доказва валидно прехвърляне на претендираното вземане в полза на ищеца по силата на действителен договор за цесия, който да обвързва ответника. Твърди се, че договорът за цесия е нищожен поради противоречие със закона, липса на съгласие относно вземанията, които се прехвърлят и неясен предмет, както и поради накърняване на добрите нрави по чл.26, ал.1 ЗЗД. Сочи се още, че договорът за цесия е недействителен и поради неравноправни клаузи в него, респ. предвид ненадлежното индивидуализиране на вземанията, предмет на договора, тяхната цена, както и предвид липсата на представителна власт за лицето, сключило договора от името на ищеца.

Поддържа се, че първостепенният съд е бил длъжен да извърши служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора, което не е сторил, поради което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е постановен неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Поддържа се и релевираното пред първоинстанционния съд възражение за погасяване по давност н а заявените от ищеца вземания. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да обезсили първоинстанционното решение и производството по делото да бъде прекратено или върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС, евентуално решението да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

Претендира присъждане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции. В депозирана молба от 05.03.2025г. е обективиран списък по чл.80 ГПК за сторени разноски пред двете съдебни инстанции.

2

Въззиваемата страна - "ТЕМИС КЕПИТЪЛ"ООД, с ЕИК 205870847, чрез процесуален представител адв.А.Д., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че обжалваното решение на СРС е валидно, допустимо и правилно, съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е обосновал правилен извод за основателност на предявения иск. Изложени са подробни съображения в смисъл, че обжалваното решението е допустимо - постановено е по редовна искова молба, като за да е редовно заявена претенция е достатъчно в обстоятелствената част на исковата молба ищецът да посочи сумата, която е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание, каквито твърдения са изложени от ищеца. Оспорват се наведените от въззивника възражения, че произнасянето на първоинстанционния съд по действителността на клаузи от договора за кредит е довело до plus petitum произнасяне, както и възражението за недействителност на договора за цесия. Излагат се доводи, че ответникът не е легитимиран да прави възражения по действителността на цесията, поради което същите не следва да се разглеждат. Поддържа се, че договорът за цесия е валиден и с него е прехвърлено в полза н а "ТЕМИС КЕПИТЪЛ"ООД вземането принадлежало на цедента. Сочи се, че законът не поставя изисквания страните по договора за цесия да описват при какви фактически или правни обстоятелства е възникнало вземането, нито липсата на това описание води до нищожност на договора. От клаузите на сключения договор за цесия се установява, че цедентът прехвърля всяко вземане за неоснователно обогатяване, възникнало в конкретен времеви период, без значение от фактическата и правна обстановка на възникване. Поддържа се, че договорът за цесия е действителен, щом вземането е определяемо, включително по размер. Излагат се съображения, че придобитите от ищеца вземания не представляват такива по кредити или друга форма на финансиране (за главници, лихви или други), т.е. основаващи се на облигационна връзка по договор, представляващ някаква форма на финансиране, а се основават на извъндоговорно основания - неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Предвид това дейността на дружеството не попада в обхвата на ЗКИ и същото няма качеството на банка или финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ. Сочи се, че процесният договор за цесия е самостоятелен вид договор и не представлява договор за продажба на стока или услуга, нито е сред изрично посочените в ЗЗП.

Поддържа се, че дори и да се приеме, че съществуват неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП, те не водят до нищожност на целия договор. Отделно от изложеното се навеждат още и аргументи в смисъл, че първоинстанционният съд е обосновал правилен и законосъобразен извод, че клаузите, уреждащи допълнителните услуги и възнаграждението за тях по процесния ДПК са неравноправни - доколкото тяхното предоставяне зависи изцяло от преценката на кредитора (нарушение на чл.143, ал.2, т.3 и т.15 от ЗЗП) и не са индивидуално уговорени (нарушение на чл.146, ал.1 от ЗЗП). Възнаграждението по т.нар."пакет от допълнителни услуги" е уговорено общо, в нарушение на забраната, съдържаща се в чл.10а, ал.4 ЗПК. Правилно съдът е приел, че предвидените в допълнителното споразумение към процесния ДПК възнаграждения по т.нар."пакет от допълнителни услуги" са необосновано високи и противоречат на правилата за добросъвестност и справедливост - възнагражденията са в по-голям размер от възнаградителната лихва и в размер почти равен на главницата по процесния ДПК. В тази връзка се твърди, че правилно първостепенният съд е стигнал до обоснования извод, че липсва годно правно основание за получаването от страна на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД на платените от Ж.М.К., с ЕГН **********, възнаграждения по т.нар. "пакет от допълнителни услуги", които възлизат на исковата 3 сума, поради което подлежат на връщане и предявеният иск е основателен и доказан и като такъв е уважен. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение на СРС като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. В депозирана молба от 05.03.2025г. е обективиран списък по чл.80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираните от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение.

Предявен е от "ТЕМИС КЕПИТЪЛ"ООД, с ЕИК 205870847, срещу "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 175074752, осъдителен иск с правно основание чл.99, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

С оглед предмета на постъпилата въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.99, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г., ОСГТК на ВКС). В случая при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения осъдителен иск с правно основание чл.99, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло 4 изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявения осъдителен иск с правно основание чл.99, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.