Решение № 258 от 18.09.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Враца, 18.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20221420200363 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.Образувано е по жалба на В. А. Д. против НП№ 26-0000048/16.02.2022 г. на Директора на РД”АА”Враца, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.43,т.2, б.”б” от Наредба №Н-32/16.12.11 г. на МТИТС и на основание чл.178, ал.7,т.1 ЗДвП е наложено административно наказание –глоба в размер на 1500.00 лв. В жалбата поддържана и в с.з., се релевират подробни оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното постановление поради допуснати множество нарушения на материалния и процесуален закон, с искане за отмяната му на това основание.

Ответната страна по жалбата, редовно призована, не е ангажирала становище по жалбата и представител в с.з.

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира от фактическа страна следното:

На 07.02.2022 г. в гр. Враца, била извършена тематична проверка на пункт за ГТП, притежаващ валидно разрешение за тази дейност №1466. В хода на проверката инспектори при РД „АА”- Враца- св.Т.Г. и св.К.К. извършили преглед на видеозаписи от 2 бр.камери, с които е оборудван 1 пункта и въз основа на които съставили процесния АУАН№315097/07.02.22 г. срещу жалбоподателя за това, че „на 20.09.21 г. при извършване на технически преглед на автомобил „Мерцедес” с рег.№***** като председател на комисия В.Д. е допуснал техническият специалист Б. И. да не спазва технологичната карта, която е задължителна за извършване на технически преглед, като техническият специалист не е проверил хлабините на кормилното задвижване, видно от запис от 2 бр. камери…”.Това поведение е квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.43, ал.1,т.1, б.”б” от Наредба №Н-32/16.12.11 г. на МТИТС. Въз основа на горепосочения АУАН и при идентично словесно описание на извършеното деяние спрямо акта, АНО е издал обжалваното НП, с което е преквалифицирал нарушението по чл.43,т.2,б.”б” от Наредба №Н-32/16.12.11 г. и на основание чл.178, ал.7,т.1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1500 лв.

Изложената до тук фактическа обстановка се установява от разпитаните по делото свидетели по акта-актосъставител Т.Г. и св.К.К., от св.показания на техническия специалист Б.И., както и от останалите кореспондиращи им писмени доказателства-констативен протокол за проверка, справки с приложения, видеозаписи от техн.преглед и др.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт и в законово предвидения преклузивен срок за обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна, тъй като в производството по установяване и констатиране на нарушението, съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материален закон, а именно:

Цитираната в АУАН като нарушена разпоредба на чл.43, ал.1,т.1,б.”б” от Наредба №Н-32/16.12.11 г. предвижда задължение за председателят на комисията, който извършва периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС да не започва техническия преглед когато данните в представените документи по чл.30 не съответстват на представеното за периодичен преглед ППС и неговия собственик. Същевременно в обстоятелствената част на акта е описано съвсем различно поведение, а именно-допускане на техническия специалист Б.И. да не спазва технологичната карта за извършване на техническия преглед, като техническия специалист не е проверил хлабините на кормилното задвижване.

С други думи в случая в АУАН изначално е налице съществено разминаване 2 между фактическото и юридическото административно обвинение, при което остава неясно кое от двете е релевантно в конкретния казус.

На следващо място, цитираната в НП за нарушена разпоредба на чл.43,т.2,б.”б” от Наредба Н-32/16.12.11 г. /преквалифицирана от АНО/, на свой ред предвижда задължение за председателите на комисията, която извършва периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС да следи за качественото и пълнообемно провеждане на периодичните прегледи на ППС от страна на техническия специалист като не допуска извършването на техническия преглед в нарушение на изискванията за извършване на прегледите, определени в наредбата.

Същевременно посочената в НП санкционна разпоредба на чл.178а, ал.7,т.1 ЗДвП, предвижда отговорност за председател на комисията, извършващи прегледи или техническия специалист, който допусне извършването на периодичния преглед в нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл.147, ал.1 ЗДвП, или със съоражения и средства за измерване, които не отговарят на изискванията, определени със същата наредба.

Очевидно е, че с това си съдържание, приложените от АНО нормативни разпоредби на закона са бланкетни и препращащи към други конкретни подзаконови такива, очертаващи индивидуалните обективни признаци на конкретно вмененото административно нарушение, съответно и правото на защита на санкционираното лице. В случая обаче, тези конкретно нарушени подзаконови разпоредби не са индивидуализирани и посочени в процесните АУАН и НП.

С така проследеното си текстово и цифрово съдържание, АУАН и НП се явяват издадени в нарушение на императивните изисквания на чл.42, ал.1,т.4 и т.5, съответно на чл.57, ал.1,т.5 и т.6 ЗАНН за минимално необходимо съдържание, определящо рамките на защита на санкционираното лице. От друга страна тези нарушения възпрепятстват и пълноценния съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП откъм разглеждане на спора по същество.

Предвид всичко гореизложено съдът намира въззивната жалба за основателна и като такава същата следва да бъде уважена, а атакуваното НП следва да се отмени, като незаконосъобразно.

3

При този изход на делото, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН на дружеството-жалбоподател се дължи присъждане на направените в хода на делото разноски за адвокатско възнаграждение, които в случая съгласно представения договор за правна помощ се явяват доказани в пълния предявен размер от 400.00 лв. и който размер е под минималния размер от 440.00 /четиристотин и четиридесет/ лева, изчислен по реда на чл.7, ал.2,т.2, вр.чл.18, ал.2 НРМАВ.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0000048/16.02.2022 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация” гр.Враца, с което на В. А. Д. от гр.Враца, ЕГН ********** за нарушение на чл.43, т.2,б.”б” от Наредба №Н-32/16.02.11 г. на МТИТС, на основание чл.178а, ал.7,т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание -глоба в размер на 1500.00 лева.

ОСЪЖДА на основание чл.63,ал.3 ЗАНН ИА„Автомобилна администрация”-София да заплати на В. А. Д. от гр.Враца, ЕГН ********** сумата в размер на 400.00 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 4