Определение № 20 от 13.01.2025, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20 гр. В., 13.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно частно гражданско дело № 20251300500002 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 - 279, във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№14731/11.12.2024г./по регистратурата на РС-В./ на УХФ дружество вписано в регистър на юридическите лица на Р. Л., с регистрационен № 305576227, със седалище и адрес на управление: Л., град В., ул. Г*** чрез адвокат ГД с ЕГН **********, от САК, със заявен съдебен адрес: гр.С*** срещу разпореждането № 2379/08.12.2024г., постановено по ч.гр.д. № 2737/2024г. по описа на PC- В., с което е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника М. Л. М. с ЕГН ********** от гр. В., ул.

А*** за сумата от 41088.00 евро - главница, договорна лихва в размер на 2952.31 евро за периода от 25.02.2024г. до 25.08.2024г. и сумата от 647.23 евро - лихва за забава за периода от 25.03.2024г. до 25.08.2024г. и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане по Договор за заем № BG0001319 от 07.07.2023г. с нотариална заверка на подписите.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Излага се становище за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното разпореждане поради нарушения на производствените правила. Жалбоподателят изразява несъгласие с изводите на първоинстанционният съд, като сочи, че от приложения по делото в оригинал Договор за заем № ВС0001319 от 07.07.2023г., с нотариална заверка на подписите било установено, че дружеството-заявител е предоставило на длъжника заем в размер на 41356 евро, като последният се задължил да върне заетата сума в срок от дванадесет месеца, като заплаща на заявителя договорна лихва в размер на 13.21 % на годишна база, както и лихва за забава в размер на 0.2% за всеки ден забава върху неизплатеното задължение.

Излага, че на основание т. 2 от Договор за заем № ВС0001319 от 07.07.2023г. длъжникът и заемополучател М. Л. М. е приела част от заема в размер на 4100 евро да бъде получена от УАБ ХФ като такса за сключване на договора за заем.

1

В изпълнение на Договор за заем № BG0001319/ 07.07.2023г. дружеството на 31.07.2023г. е превело по банков път на М. Л. М. сума в размер на 37256 евро, което се установявало от приложения към жалбата платежен документ от 31.07.2023г., издаден от Рауsera LD UAB.

Срокът за връщане на заетата сума от заемополучателя М. Л. М. по договора е изтекъл на 08.07.2024г., което задължение не изпълнила в уговорения срок по договора.

Излага, че РС-В. направил неправилен извод, че със заявлението не са представени документи, удостоверяващи реалното предаване и получаване на заемната сума. В тази насока твърди, че претендираните и подлежащи на изпълнение вземания срещу длъжника били установени от процесния договор за заем.

Сочи, че Договорът за заем № ВС0001319 от 07.07.2023г. е с нотариална заверка на подписите и бил сключен на 07.07.2023г., като уговореният в т. 5 от договора дванадесет месечен срок е изтекъл на 08.07.2024г. Дружеството УАБ ХФ предоставило на М. Л. М., действаща в качеството на регистриран земеделски производител, заем в размер на 41356 евро, като длъжникът се задължил да върне заетата сума за срок от 12/дванадесет/ месеца, като заплаща на заявителя договорна лихва в размер на 13.21% на годишна база, както и лихва за забава в размер на 0.2% за всеки ден забава върху неизплатеното задължение. В случая размерът на договорената между страните възнаградителна лихва и лихва за забава при неизпълнение по договора за заем били изрично посочени самия договор. В заявлението изрично били посочени размерите и периодите, за които се претендирала възнаградителната лихва и лихва за забава за неизпълнение по договор за заем.

Посочва, че на основание т. 7 от Договор за заем № ВС0001319 от 07.07.2023г. длъжникът М. Л. М. е следвала да заплати на заявителя сума в размер на 5463.13 евро /41356 евро х 13.21%/, представляваща задължение за договорна възнаградителна лихва, като със заявлението е претендирана част от договорната възнаградителна лихва в размер на 2952.31 Евро.

Излага, че на основание т. 8 от Договор за заем № ВС0001319 от 07.07.2023г. длъжникът М. Л. М. следвала да заплати на заявителя и лихва за забава в размер на 0.2% за всеки ден забава върху неизплатеното задължение от 41088 евро,след изтичане на срока по т.

5 от договора. Сочи, че към 25.08.2024г. лихвата за забава възлизала в размер на 3944.45 евро, като със заявлението се претендирала част от дължимата лихва за забава в размер на 647.23 евро.

Твърди, че в случая не е налице несъответствие в качеството на длъжника в подаденото заявление и в Договор за заем № ВG0001319 от 07.07.2023г.

Сочи, че с регистрирането си като земеделски производител физическото лице не придобива правосубектност, различна от тази, която притежава като физическо лице.

Земеделският производител- физическо лице не е отделен правен субект. Като физическо лице и като земеделски производител той е единствен носител на права и задължения и отговаря с цялото си имущество.

Посочва, че в т. 14 от заявлението било уточнено, че при сключването на договора за заем М. Л. М. е действала във връзка с извършваната от нея търговска и професионална дейност, като регистриран земеделски производител.

Счита, че в производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по заявлението, с което е представен документ по чл. 417, т. 3 ГПК съдът не решавал въпроси, свързани с уговорена между страните арбитражна клауза или за възлагане на делото на чуждестранен съд. Сочи, че в случая компетентността на РС- В. следвала директно от чл. 411, ал. 1 ГПК; чл. 2, пар. 1 РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 44/2001 НА СЪВЕТА и чл.

4, нар. 1 и чл. 26, пар. 1 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1215/2012 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА.

2

Искането е за отмяна на атакуваното Разпореждане като неправилно, като вместо него да бъде постановено издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните от заявителя суми.

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира същата за неоснователна, като мотивите за този извод са следните:

Заповедното производство е инициирано от УАБ ХФ - дружество, вписано в регистър на юридическите лица на Р. Л., с регистрационен № 305576227 с адрес на управление: Р. Л., град В., ул. Г*** представлявано от ЛН - директор, чрез адвокат ГД И.. Предмет на заявлението е парично вземане за следните суми: сумата от 41088.00 евро - главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата; договорна лихва в размер на 2952.31 евро за периода от 25.02.2024г. до 25.08.2024г. и сумата от 647.23 евро - лихва за забава за периода от 25.03.2024г. до 25.08.2024г. по договор за заем № BG0001319 от 07.07.2023г. с нотариална заверка на подписите. Посочено е, че между УАБ ХФ, в качеството си на заемодател и М. Л. М., действаща в качеството си на регистриран земеделски производител, и заемополучател бил сключен Договор за заем № BG0001319 от 07.07.2023г. с нотариална заверка на подписите, като размерът на главницата по заема е 41356 евро, а срокът за изплащане на заема бил определен на 12 месеца, при заплащане на уговорена договорна лихва в размер на 13.21% на годишна база, както и лихва за забава в размер на 0.2% за всеки ден забава върху неизплатеното задължение. М. Л. М. не изпълнила в срок задълженията си по договора за заем, като задълженията й към датата на подаване на заявлението били в заявените размери със заявлението.

От представения със заявлението на основание чл. 417, т. 3 от ГПК договор за заем № BG0001319 от 07.07.2023г. специални условия, е видно, че допълнение към договора за заем е сключен между „ХФ“ УАБ, дружество, вписано в регистър на юридическите лица на Р. Л., с регистрационен № 305576227 с адрес на управление: Р. Л., град В. - като оператор на платформата за масово финансиране и ЗП М. Л. М., в качеството си на регистриран земеделски производител с БУЛСТАТ 177991479 – заемополучател. Договорът е с нотариална заверка на подписите на страните, като подписа на ЗП М. Л. М.-заемополучател по договора е заверен нотариално на 10.07.2023г. от нотариус Б.Т. с рег.№161от НК, а подписа на НБМ- пълномощника на „ХФ“ УАБ е заверен нотариално на 24.09.2024г. от помощник-нотариус В€Я. при нотариус ВЯ с рег.№265 от НК.

В т.2 от договора е посочено, че заемополучателят е събрал 41 356 евро от инвеститорите/заемодателите/ чрез платформата за масово финансиране, администрирана от оператора. За сключване на договора за заем таксата е 4100 евро, платима на оператора.

Окончателната сума, платима на заемополучателя е 37 256 евро по посочената банкова сметка. В т.5 е посочено, че срокът на заема е 12 месеца, а минималния срок на заема е 4 месеца. Посочено е в т.7, че минималната фиксирана лихва е 13.21 % годишно, а лихвата за забава е 0.2% от просрочената сума, съгласно т.8. В т. 10 Падеж/Дата от договора е посочено, че погасителните вноски, включващи главница и лихва ще бъдат изплащани съгласно погасителен план.

Видно от т.14 Други разпоредби, страните по договора са се съгласили, че правото на Р. Л. ще бъде приложимо към настоящия Договор за заем и всеки спор относно материалното право да бъде тълкуван, разглеждан и решаван съгласно литовското законодателство. Страните са се съгласили законодателството на Р. България да бъде приложимо само по отношение на клаузите, касаещи регистрирането на Договора за особен залог и учредяването на ипотека, както и действията по принудително изпълнение или продажба на заложеното имущество от страна на оператора.

3

Пак в същата т.14 страните са се съгласили, и са уговорили подсъдността по възникналите между тях спорове, като изрично е посочено, че по споразумението и всяка претенция, жалба или иск възникнали във връзка с него или поради него, или с предмет настоящото споразумение /включително извън договорни претенции и искове ще бъдат решавани от съдилищата на Р. Л., като се взема предви клаузата за приложимото материално право, посочена в договора. Изпълнителните дела ще бъдат от компетентността на българските частни съдебни изпълнители.

Районен съд-В. е отхвърлил изцяло заявлението на УХБ за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, като е приел, че от заявителя не са представени доказателства за съществуване на вземането, съгласно с чл.418, ал. 3 от ГПК, доколкото договорът за заем е реален договор и същият се счита сключен от момента на предаване на заемната сума, което обстоятелство не се установявало от процесния договор.

Също така ВРС е приел, че от представения договор за заем не се установява началният момент на срока на договора за заем, за да се прецени изискуемостта на вземането, като е уговорено още, че падежа/ датата на погасяване на заема е по погасителен план, но такъв не е представен по делото. Заявителят не е изяснил как е изчислена претендираната договорна лихва и лихвата за забава, като не е представена справка с направените изчисления по падежи.

ВРС е приел, че е налице несъответствие в качеството на длъжника в подаденото заявление по чл. 417 от ГПК и в договора, доколкото в заявлението длъжникът е с данни като физическо лице, а в договора длъжникът е посочен като земеделски производител с БУЛСТАТ.

ВРС е приел, че българският съд не е компетентен да се произнася по подаденото заявление предвид уговореното между страните в договор за заем, че законодателството на Р. България да бъде приложимо само по отношение на клаузите, касаещи регистрирането на Договора за особен залог и учредяването на ипотека, както и действията по принудително изпълнение или продажба на заложеното имущество от страна на оператора.