Решение № 122 от 04.04.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. София, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валя Рушанова

Членове:

Христина Михова

Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Момчил Б. Бенчев като разгледа докладваното от Красимир Шекерджиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20228002201027 по описа за 2022 година

Производството пред ВКС е образувано по касационни жалби на защитника на подсъдимата Т. П. и на повереника на частните обвинители К. Г., Р. В., В. В., А. Р., Е. Р., М.

Р., С. Р., Е. Б., Т. М., Й. М., М. Х., Д. Г., Т. Г., Х. Б., Ю. Р., Й. Х. и Х. Х. и от поверениците на частните обвинители Г. и Г. Г. и Д. Г. срещу решение №65 от 21.05.2022 г., постановено по ВНОХД №20224000600033/2022 г. по описа на Апелативен съд- гр. Велико Търново.

С присъда №260008 от 24.09.2021 г., постановена по НОХД №142/2020 г. по описа на Окръжен съд- гр. Ловеч подсъдимата Т. Д. П. е призната за виновна в това, че на 25.11.2016 г. на път ІІІ-307, при км 3+700 между гр. Луковит и село Тодоричене, при управление на МПС- л.а. „***“ модел ****, с ДК№ ******* е нарушила чл.20, ал.1 и чл.16, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта на Й. Х. Д., М. Х. Р. и С. К. И. и на основание чл.343, ал.3, б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1 НК са и наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от пет години, което е следвало да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата подсъдимата П. е осъдена да заплати на процесуалния представител на частните обвинители сумата от 9 000 лева.

1

С въззивното решение първоинстанционната присъда е изменена, като е намален размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ от пет на три години и изпълнението му е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила и е отменена в частта й, с която е определен режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

Присъдата е потвърдена в останалата й част.

В касационната жалба на защитника и допълнението към нея се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК.

Поддържа се, че въззивното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, изразили се в неправилен анализ на доказателствените материали. Твърди се, че и двете предходни инстанции неправилно са кредитирали заключенията на приетите по делото основна и допълнителна петорни експертизи, като са пренебрегнали заключенията на тройните, които в по- голяма степен съответстват на констатираните след произшествието находки.

Като самостоятелно процесуално нарушение се сочи и това, че в постановеното въззивно решение липсват мотиви за извършено нарушение на чл.16, ал.1 ЗДвП, като не е направен анализ на доказателствата, относими към това обвинение.

За обвинението за извършено нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП се прави оплакване за непълен анализ на доказателствата, като се поддържа, че съдът е следвало да изследва обясненията на подсъдимата в частта им, че евентуалната причина за навлизане на управлявания от нея автомобил в насрещната лента за движение е предходно навлизане на автомобила на пострадалите в нейната лента.

Като съществено нарушение на процесуални правила се сочи и това, че въззивният съд неправилно е ценил протокола за оглед на местопроизшествие, като не е съобразил това, че съдържанието му е компрометирано, защото в него има множество дописвания и поправки, които не са подписани, съгласно изискванията на процесуалния закон. Оспорват се и изводите на експертите, които са направени на базата на изготвен към протокола фотоалбум и почиват на информация, която не е отразена в него.

По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК в жалбата не са посочени конкретни оплаквания, като единствено е отразено, че ако е бил приложен стриктно процесуалния закон и бяха изключени негодните доказателствени средства съдът е следвало да признае подсъдимата за невиновна. В заключителната част на жалбата се поддържа и това, че П. е оказала помощ на пострадалите и точната правна квалификация на инкриминираното деяние е била по чл.343а НК.

На тези основания се предлага да бъде отменено въззивното решение и бъде постановен нов съдебен акт, с който П. да бъде призната за невиновна. В случай, че това искане не бъде удовлетворено се предлага въззивното решение да не бъде ревизирано, защото намаленото наказание и отлагането на изпълнението му по реда на чл.66, ал.1 НК е справедливо.

2

В касационната жалба на повереника на част от частните обвинители се сочи касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК.

Поддържа се, че въззивният съд неправилно е ревизирал постановената първоинстанционна присъда в частта за наказанието, като незаконосъобразно го е намалил от пет на три години и е отложил изпълнението му по реда на чл.66, ал.1 НК. Твърди се, че така определеното наказание е явно несправедливо и не може да постигне целите на чл.36 НК. Оспорват се изводите на въззивния съд, че е налице значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като се твърди, че необосновано е отдадено твърде голяма значение на заключението на приетата по делото съдебно- медицинска психологопсихиатрична експертиза. В заключение се твърди, че намаляването на наказанието на подсъдимата не е съобразено с тежестта на извършеното престъпление и причинената смърт на три лица.

На тези основания се предлага атакуваното въззивно решение да бъде отменено в частта за наказанието, като бъдат дадени задължителни указания при новото разглеждане на делото наказанието на подсъдимата П. да бъде увеличено по размер.

В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимата П. поддържа касационната си жалба и подробно възпроизвежда оплакванията в нея. Твърди, че неправилно са кредитирани заключенията на приетите по делото авто- технически експертизи, тъй като те са изготвени на базата на информация, съдържаща се в негодни доказателствени средства. Оспорва се жалбата на повереника на частните обвинители, като се твърди, че правилно наказанието на подсъдимата е намалено, като вярно въззивният съд е отчел тежкото й семейно положение, чистото й съдебно минало, липсата на осъществени предходни нарушения на правилата за движение и важното обстоятелство, че след инкриминираното деяние П. е развила няколко заболявания, между които и психическо, които са наложили продължаващо лечение. Поддържа, че приложението на чл.66, ал.1 НК е обосновано с оглед данните за личността на подсъдимата.

Предлага въззивното решение да бъде отменено поради недоказаност на обвинението, а ако това искане не бъде уважено то да бъде потвърдено.

Повереникът на частните обвинители, които са и касационни жалбоподатели поддържа жалбата, като възпроизвежда отразените в нея оплаквания.

Предлага оплакванията, отразени в жалбата на защитника да не бъдат уважавани.

Поддържа, че въззивният съд законосъобразно е преценил, че протокола за оглед на местопроизшествие е годен и правилно го е кредитирал. Вярно са били ценени и изготвените при съставянето му снимки, които са представени в електронен вариант и законосъобразно са ползвани от експертите. Оспорват се оплакванията за неправилна правна квалификация на деянието, като се твърди, че вярно предходните съдебни състави са приели, че подсъдимата е навлязла в насрещната пътна лента и това и действие не може да бъде преценено като спасителна маневра.

Моли атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а делото върнато с указания 3 за увеличаване на наложеното основно наказание.

Представителят на държавното обвинение предлага атакуваното въззивно решение да бъде потвърдено. Твърди, че не е налице нито едно от касационните основания, като материалния закон е приложен правилно, защото е установено, че подсъдимата П., след като е загубила контрол, е навлязла в насрещната лента за движение и е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.3, б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1 НК.

Поддържа, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като релевантните факти са установени правилно въз основа на наличните годни доказателства и доказателствени средства.

За наказанието поддържа, че същото е справедливо, съобразено с данните за личността на подсъдимата, перфектното й процесуално поведение, липсата на предходни нарушения, чистото й съдебно минало и формата на вината, с която е осъществено престъплението. Твърди, че при преценката за справедливостта му следва да бъде отчетен и изминалия шестгодишен период от извършване на престъплението. Поддържа, че приложението на чл.66, ал.1 НК е законосъобразно, тъй като ефективното изтърпяване на наложеното наказание в конкретния случай няма да допринесе за постигане на целите на чл.36 НК.

Повереникът на частните обвинители К. Г., Г. Г., Р. Х. и Б. И. оспорват касационната жалба на защитника и твърди, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила.

По отношение на касационната жалба на повереника на част от частните обвинители моли да бъде уважена, като поддържа, че справедливото наказание е било това, наложено от първоинстанционния съд.

Предлага въззивното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане за определяне на по- тежко наказание.

Частните обвинители К. Г. и Г. Г. молят да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд.

Повереникът на частните обвинители Д. Г., П. Г., Й. Г., Е. Г. и П. Г. моли да не бъдат приемани доводите на защитата и да бъдат уважени исканията, посочени в подадената от повереника на част от частните обвинители касационна жалба. Твърди, че е недопустимо подсъдимата да получи условна присъда след като е причинила смъртта на трима души. На това основание предлага делото да бъде върнато на въззивния съд с указания за постановяване на по- висока присъда.

Частните обвинители Д. Г. и П. Г. молят за ефективна присъда.

Подсъдимата П. изразява съжаление за случилото се и моли за справедлива присъда.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството 4 и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационните жалби са неоснователни.

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

Основните оплаквания, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК са за погрешно кредитиране на негодни доказателствени средства, необсъждане на обстоятелства, относими към основния факт на доказване и липса на мотиви за извършени от подсъдимата нарушения на правилата за движение по пътищата.

Касационният съд прие, че въззивната инстанция правилно е кредитирала протокола за оглед на местопроизшествие, като законосъобразно е ценила и заключенията на изготвените комплексни авто- технически експертизи, които са ползвали информацията, отразена в това доказателствено средство. Не може да бъде възприета тезата на защитата, че при съставянето на протокола са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.3 НПК. При внимателен преглед на този процесуален документ се установява, че той е съставен на обичайната за тези документи бланка, като същата е допълнена с приложени допълнителни листове, тъй като информацията, отразена в протокола е била твърде голяма. При осъществяването на огледа са били спазени изискванията на чл.156 НПК, като са присъствали поемни лица и специалист- технически помощник, които са подписали протокола. В разпоредбата на чл.129 НПК законодателят е посочил, че протокола следва да бъде подписан, но твърдяното от защитата задължение да бъде подписан на всяка страница не е предвидено в този текст. В разпоредбата на чл.130 НПК законодателят е предвидил задължение да се положи подпис на направени поправки в протокола, но доколкото такива видимо липсват с подписване на документа само в неговия край- на последната му страница не е допуснато процесуално нарушение, което има формален характер и може да е основание протокола да бъде приет за негоден.