Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 5836 от 19.11.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Частно наказателно дело 1074/2025
Вид
Протоколно определение № 5836
Подписан
19.11.2025
В сила
21.11.2025
Състав
Цветан Иванов Колев

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 5836 гр. София, 19.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 37 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Съдебни

Миглена Ив. Колева Кърдалева заседатели: Б. Анг. Тепавичаров при участието на секретаря Силвия С. Миронска и прокурора С. Хр. Х.

Сложи за разглеждане докладваното от Цветан Ив. Колев Частно наказателно дело № 20251100201074 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

За СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА – редовно призована, се явява прокурор С. Х..

МОЛИТЕЛЯТ М. П. М. – редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

СЪДЪТ приема, че е същият е редовно призован по следните съображения:

За датата на днешното съдебно заседание е направен опит за лично връчване на призовка на М. и видно върнатия в цялост отрязък на същата, той не е открит на адреса, който сам е посочил в молбата си. Въпреки това, молителят е призован с обаждане по телефона на 08.10.2025 г., като по този начин е уведомен за датата и часа на днешното съдебно заседание. За предходното съдебно заседание, което е проведено през месец Октомври 2025 г. М. е бил призован по идентичен начин и отново не се е явил, както и много пъти преди това.

СТАНОВИЩЕ НА ПРОКУРОРА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Съдии считам, че с оглед редовното призоваване на молбоподателя и доколкото няма изискване същият в негово отсъствие да бъде представляван от упълномощен или служебен защитник, следва да се даде ход на делото и Съдът да разгледа производството.

1

СЪДЪТ споделя становището на представителя на прокуратурата и също намира, че процесуална пречка за даване хода на делото не е налице, поради което,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ докладва постъпило писмо от Национална агенция за приходите ТД на НАП – София от което е видно, че към дата 27.10.2025 г. когато е изготвена справката в ТД на НАП – София - Дирекция събиране, изпълнителен лист по НОХД № 2901/2018 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 22 състав срещу лицето М. П. М. не е постъпвала, от което и следва извода, че не е образувано изпълнително производство въобще.

СЪДЪТ докладва на представената страна всички събрани до този момент документи.

ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм. Да се приемат. Нямам възражения по приемането.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

Приема като доказателства по делото писмените документи ангажирани до този момент по делото като доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата. Считам делото за изяснено.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Съдии считам, че въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства не може да се приеме, че са налице законоустановените предпоставки предвидени в разпоредбата на чл. 87 от НК за допускане на съдебна реабилитация. Считам че, доколкото в това производство тежестта на доказване тежи на молбоподателя, не са представени доказателства относно наличието на добро поведение, предпоставка изрично постановена в разпоредбата на чл. 87, ал. 1, т. 1 от НК, както и не са представени доказателства, че наложената глоба на лицето по НОХД № 2901/2018 г. на Софийски районен съд е платена, това е изискване на 2 разпоредбата на чл. 87, ал. 3, изречение последно от НК, която изрично сочи, че когато е наложена глоба, същата трябва да е изплатена, за да бъде допусната съдебна реабилитация. С оглед на това аз считам, че доколкото молбоподателят не е изпълнил доказване, което да удоволетворява критериите в цитираната от мен разпоредба в НК, представляваща условия за допускане на съдебна реабилитация, същата следва да бъде отказана от настоящия съдебен състав. С това изчерпих становището си.

Съдът се оттегли на съвещание.

След проведено тайно съвещание СЪДЪТ следното:

Производството е по чл. 433, ал. 1 и следващите от НПК във връзка с чл.

87, ал. 1 и следващите от НК. Образувано е по молба лично подадена от осъденият М. П. М., в която се иска допускане на реабилитация по отношение на негови осъждания.

СЪДЪТ запознавайки се със становищата на страните, доказателствата по делото и закона, намира от фактическа и правна страна следното:

Молбата е процесуално допустима. Подадена е от активно легитимирано лице в изискуемия от закона вид.

По същество състава на Съда изгради следните изводи:

Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от НПК нормативно регламентира кумулативните условия, които следва да са налице, за да бъде допусната съдебна реабилитация. Едни от тях са с абсолютен характер, други са относителни, доколкото законодателят е дал възможност за преценка свободно на Съда с оглед фактите по делото. Абсолютните предпоставки са изпълнение на наказанията, показано от осъденият добро поведение, т.е. гаранции за превъзпитание и поправяне при наложените наказания и изтичане на срок от три години, конкретно посочен в ал. 1 на чл. 87 от НК. Фактите които се установяват от доказателствения материал са следните:

По отношение на М. са наложени наказания по влезли в сила седем присъди:

Първата по НОХД № 8758 на Софийски районен съд, с която му е наложено наказание от 3 години „Лишаване от свобода“ за престъпление грабеж по чл. 198 от НК. Това наказание е изпълнено на 26.02.2005 г.

Следващото му осъждане е по НОХД № 4367 на Софийски градски съд, с него му е наложено наказание от 6 години „Лишаване от свобода“ за престъпление „Квалифициран грабеж“ при условията на опасен рецидив.

Изпълнение на това наказание е настъпило на 04.06.2010 г.

Третата присъда, с която М. е признат за виновен и му е наложено наказание е тази по НОХД № 1229/2011 г. на Софийски районен съд. Осъден е по това дело за престъпление по чл. 196 на шест месеца „Лишаване от 3 свобода“. Изпълнение на това наказание е реализирано на 05.07.2011 г.

Поредното осъждане на молителя е по дело на Софийски градски съд с № 5748/2012 г., където М. е осъден на 5 години „Лишаване от свобода“ за престъпление по чл. 199 от НК.

Със следващата присъда по НОХД № 20984/2015 г. на Софийски районен съд, М. е осъден на четири месеца „Лишаване от свобода“ за престъпление по чл. 129 от НК.

А с присъда постановена по НОХД № 9808/2015 г. също по описа на Софийски районен съд, М. е осъден за престъпление по чл. 313 от НК на „Лишаване от свобода“ отново за четири месеца.

Последните три наказания по влезли самостоятелно отделно присъди са групирани и наказанието от тях определено общо е изпълнено на 06.02.2017 г.

Последното осъждане на молителя, което до голяма степен стана причина за забавяне разглеждане и приключване на производството беше това НОХД № 2901/2018 г. на Софийски районен съд. С него за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК е наложено наказание „Глоба“ в размер на 650 лв., присъдата е влязла в сила 31.05.2018 г. Към настоящият момент липсват данни наказанието „Глоба“ да е изпълнено, т.е. лисват данни М. да е платил същата.

А доколкото СЪДА си спомня при първоначалните заседания когато молителят участваше и сам призна, че глобата не е заплатена от него.

При така установеното по фактите СЪДЪТ изгражда следните изводи:

Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 определя три годишен срок, който се начислява към датата на изпълнение на всяко едно от наказанията, в който смисъл определящо за това дали е настъпило основание за реабилитация е последното осъждан на конкретния молител, в случая М.. Както отбеляза и прокурорът разпоредбата на чл. 87, ал. 3 с последното си изречение лаконично, но категорично отбелязва, че следва глобата да бъде платена, ако е наложена така. В този смисъл, ако съобразяваме разпоредбите на закона, така както са формулирани по отношение на наказанието „Глоба“, реабилитация не би била настъпила. Независимо от това, че с последното осъждане за престъплението по чл. 313 от НК по НОХД № 9808/2015 г. на СРС три годишният срок по чл. 87 е изтекъл на 06.02.2020 г. съставът на СЪДА обаче е обвързан с възприетото в тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г., където в т.3 общото събрание на наказателната колегия е решило, че когато е наложено наказание „Глоба“, което не е изпълнено, ако за събирането и не е образувано изпълнително производство, реабилитация е допустима след последователното изтичане на давността по чл. 82, ал.1, т.5 или по чл. 82, ал.4, вр. ал.1, т.5., според това дали е спирана или прекъсвана давността, като към това се прибавя срока за реабилитация по чл. 87, както в случая. Както се установи от приетото днес удостоверение от ТД на НАП – София, изпълнителен лист за събиране на вземания по цитираното НОХД № 2901/2018 г. не е постъпвало в НАП, респективно не е образувано изпълнително производство. Видно от предходно изискани справки от Камарата на ЧСИ и от държавен съдебен изпълнител към Районен съд – 4

София, няма данни наложената глоба да е изпращана за събиране и към тях.

Това сочи, че са налице едновременно и основанията цитирани в тълкувателно решение № 2 от 2018 г. на общото събрание на наказателната колегия в неговата т.3, както и на разпоредбите на чл. 82, ал.1, т.5 от НК, тъй като липсват данни давността да е била спирана или прекъсвана по някакъв начин.

Изчислявайки този срок достигаме до заключението, че считано от 31.05.2020 г. наложената санкция „Глоба“ по НК вече не е подлежала на принудителното изпълнение. И именно от тази дата следва да се прибави три годишният срок по чл. 87, ал. 1. Този срок е изтекъл на 31.05.2023 г. по отношение на другото възражение на прокурора касаещо липсата на доказателства за това, че молителят е имал добро поведение, СЪДЪТ съобразявайки приложената характеристика от Домоуправител от блока, в който живее М., както и обстоятелството, че липсват данни за негови криминогенни прояви и то за един продължителен период от време, може да се приеме, че са налице достатъчно доказателства за нуждите на производството по реабилитация сочещи за това, че е изпълнено и изискването на чл. 87, ал. 1, т. 1. изискването на чл. 87, ал. 1, т. 2 от НК е относително и изрично законодателят е дал възможност на Съда да реабилитира осъдения при условията на ал. 2 на чл. 87, дори и когато и от умишлено престъпление не са възстановени причинените вреди. За невъзстановяване на причинени вреди няма данни, като до този извод Съда стига анализирайки справките от Камарата на ЧСИ и от държавен съдебен изпълнител. По време на тайното си съвещание състава на Съда трудно постигна съгласие по този резултат, като основно възраженията на някой от участниците в състава бяха свързани с демонстрираното от молителя недобросъвестно към процеса поведение, нежелани е сам да ангажира доказателства необходими му за процедурата, неявяване по делото, все неща, които с станали причина за отлагане на делото многократно. Въпреки това и независимо от соченото, Съдът обвързва с цитираното тълкувателно решение и пак независимо от вътрешното си разбиране за идеята на законодателя по чл.

87, чл. 3, изречение последно, следва да допусне реабилитация.

Воден от горното,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА съдебна реабилитация по отношение на М. П. М., ЕГН:

**********, касателно осъжданията му по влезли в сила присъди както следва:

НОХД № 8758/2002 г. по описа на СРС