Решение № 20899 от 19.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20899 гр. С, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20241110155142 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 29223/17.09.2024 г., с която „Д” АД, ЕИК ** е предявило срещу ЗК „Л” АД, ЕИК **, положителен установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, както следва: 1/ иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за сумата от 258,62 лева, представляваща незаплатена част от регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на 21.12.2023 г., в гр. Л, по вина на водача на лек автомобил „Ф“, с рег. № **, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при което са причинени щети по лек автомобил „Д”, с рег. № ***, застрахован по имуществена застраховка при заявителя, ведно със законната лихва върху сумата считано от 18.07.2024 г. до окончателното й изплащане на вземането, за която сума на 25.07.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 44100/2024 г.

Със заявление вх. № 236766/19.07.2024 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ЗК „Л” АД, ЕИК ** за сумата от 258,62 лева, представляваща незаплатена част от регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на 21.12.2023 г., в гр. Л, по вина на водача на лек автомобил „Ф“, с рег. № **, чиято гражданска отговорност е била застрахована при 1 ответника, при което са причинени щети по лек автомобил „Д”, с рег. № ***, застрахован по имуществена застраховка при заявителя, ведно със законната лихва върху сумата считано от 18.07.2024 г. до окончателното й изплащане на вземането.

На 25.07.2024 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения срок. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 21.08.2024 г.

Исковата молба е подадена на 17.09.2024 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско”, а именно на 21.12.2023 г., в гр. Л, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при него автомобил - лек автомобил „Д”, с рег. № ***. Поддържа, че след настъпване на застрахователното събитие в „Д” АД, ЕИК ** е подадено искане за оценка на нанесените вреди на собственика на застрахования автомобил, тъй като към момента на реализиране на процесното ПТП увреденото при последното МПС – лек автомобил „Д”, с рег. № *** е било застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ – застрахователна полица № 0320230410001563 /19.01.2023 г., със срок на застрахователно покритие от 01.02.2023 г. до 31.01.2024 г. Поддържа, че при ищцовото дружество била образувана преписка по щета № 211646241, като увреденият автомобил бил прегледан от експерти, описани били щети по същия, нанесени в резултат на процесното ПТП. Сочи, че за отстраняване на щетите по увреденото в резултат на процесното ПТП, застраховано при ищеца, последният е заплатил сумата от 243,62 лева. Поддържа, че вредите по МПС – лек автомобил „Д”, с рег. № ***, застрахован при ищцовото дружество, са причинени от водача на лек автомобил „Ф“, с рег. № **, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество. Поддържа, че ответното дружество е поканено да заплати дължимата сума в общ размер от 258,62 лева, включваща заплатеното застрахователно обезщетение в размер на 243,62 лева и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, както и че от страна на ответника не е извършено никакво погасяване по заявената претенция.

Моли, за уважаване на предявения иск и за признаване за установено, че ЗК „Л” АД, ЕИК ** дължи в полза на „Д” АД, ЕИК ** сумата от 258,62 лева, представляваща незаплатена част от регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на 21.12.2023 г., в гр. Л, по вина на водача на лек автомобил „Ф“, с рег. № **, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при което са причинени щети по лек автомобил „Д”, с рег. № ***, застрахован по 2 имуществена застраховка при заявителя, ведно със законната лихва върху сумата считано от 18.07.2024 г. до окончателното й изплащане на вземането, за която сума на 25.07.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 44100/2024 г.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника ЗК „Л” АД, ЕИК ** е депозиран отговор на исковата молба, с който се излага становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва се приложения към исковата молба двустранен констативен протокол за ПТП относно обстоятелствата обективирани в него, както и относно противоправното поведение на водача на лек автомобил „Ф“, с рег. № ** за настъпване на ПТП.

Поддържа се, че ищецът не представя надлежни доказателства за вината и осъществяване на противоправното поведение на застрахованото в ЗК „Л” АД, ЕИК ** лице.

Оспорва се механизмът на ПТП, описан от ищеца в исковата му молба. В тази връзка се поддържа, че от ДКП не става ясно къде точно е настъпило процесното ПТП и каква точно е била причината за настъпване на същото.

Оспорва се процесното застрахователно събитие да е реализирано по вина на водача на лек автомобил „Ф“, с рег. № **, като се твърди, че доказателства в тази връзка не са ангажирани по делото.

Предявеният иск за главница се оспорва и по размер по подробно изложени в отговора на исковата молба съображения.

Моли, за отхвърляне в цялост на предявения иск. Претендират се разноски.

Прави се възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

С оглед становищата на страните и изложеното в отговора на исковата молба и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството, следните обстоятелства: че на 21.12.2023 г., в гр. Л, е настъпило събитие – ПТП между лек автомобил „Ф“, с рег.

№ **, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ЗК „Л” АД, ЕИК ** и лек автомобил „Д”, с рег. № ***, застрахован по имуществена застраховка при „Д” АД, ЕИК **, при което са причинени щети на лек автомобил „Д”, с рег. № ***; че към датата на реализиране на процесното ПТП /21.12.2023 г./ за лек автомобил „Д”, с рег. № *** е била сключена застраховка „Каско“ по застрахователна полица № 0320230410001563 /19.01.2023 г., със срок на застрахователно покритие от 01.02.2023 г. до 31.01.2024 г.; че към датата на реализиране на процесното ПТП /21.12.2023 г./ гражданската отговорност на водачите на лек автомобил „Ф“, с рег.

3

№ **, е била застрахована при ответното дружество; както и че ищецът е предявил пред ответника регресна претенция, по която последният е поставил отказ от изплащане на обезщетение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл.

411, ал. 1 изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти, включително и възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лек автомобил „Д”, с рег. № ***.

С оглед становищата на страните и изложеното в отговора на исковата молба и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството, следните обстоятелства: че на 21.12.2023 г., в гр. Л, е настъпило събитие – ПТП между лек автомобил „Ф“, с рег.

№ **, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ЗК „Л” АД, ЕИК ** и лек автомобил „Д”, с рег. № ***, застрахован по имуществена застраховка при „Д” АД, ЕИК **, при което са причинени щети на лек автомобил „Д”, с рег. № ***; че към датата на реализиране на процесното ПТП /21.12.2023 г./ за лек автомобил „Д”, с рег. № *** е била сключена застраховка „Каско“ по застрахователна полица 4

№ 0320230410001563/19.01.2023 г., със срок на застрахователно покритие от 01.02.2023 г. до 31.01.2024 г.; че към датата на реализиране на процесното ПТП /21.12.2023 г./ гражданската отговорност на водачите на лек автомобил „Ф“, с рег.

№ **, е била застрахована при ответното дружество; както и че ищецът е предявил пред ответника регресна претенция, по която последният е поставил отказ от изплащане на обезщетение.

Следователно, настоящият съдебен състав намира за установено в производството, че на 21.12.2023 г., в гр. Л, е настъпило събитие – ПТП между лек автомобил „Ф“, с рег. № **, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ЗК „Л” АД, ЕИК ** и лек автомобил „Д”, с рег. № ***, застрахован по имуществена застраховка при „Д” АД, ЕИК **, при което са причинени щети на лек автомобил „Д”, с рег. № ***.

Спорно е по делото, дали водачът на лек автомобил „Ф“, с рег. № ** е виновен за реализирането на процесното ПТП, респективно за настъпване на причинените щети по лек автомобил „Д”, с рег. № ***.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява в производството следния механизъм на реализиране на процесното ПТП: на 21.12.2023 г. около 12:00 часа, лек автомобил „Ф“ с рег.№ ** се движи в гр. Л, при което поради движение с несъобразена с пътната обстановка скорост и поради недостатъчна дистанция с движещия се пред него лек автомобил „Д“, с рег.№ --, застига и реализира ПТП с посочения по-горе, движещ се пред него, лек автомобил „Д“, с рег.№ --, при което върху последното са причинени имуществени щети.

Описаният по-горе механизъм се установява от събраните в производството доказателства, които са еднопосочни и безпротиворечиви. В показанията си пред съда свидетелят И. Н. И. същият изрично заяви, че през декември 2023 г. управлявал лек автомобил „Д“, с рег.№ --, както и че по същото време е участвал в едно ПТП като водач на този автомобил, а именно процесното. Свидетелят изрично посочи, че автомобилът е служебен, че той го управлява, както и че с него е участвал в общо две ПТП-та, като през 2023 г. е участвал само в едно, за което и дава показанията си пред съда. В тази връзка изложи, че както управлявал автомобила и се движил по прав пътен участък, попаднал зад колона от автомобили, които изчаквали на път без предимство, като бил спрял и в един момент бил застигнат от друго МПС, при което и настъпил удар между управлявания от него автомобил и автомобила намиращ се зад него. В тази връзка заяви, че ударът между двете МПС-та настъпил докато лек автомобил „Д“, с рег.№ -- бил в покой.

5

Показанията на свидетеля И. са ясни, конкретни, безпротиворечиви и разкриват лични възприятия и впечатления на свидетеля относно факти и обстоятелства, свързани с механизма на реализиране на процесното ПТП.