Решение № 983 от 25.10.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 983 гр. Бургас, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20222120203303 по описа за 2022 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на „*” ООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, *, против Наказателно постановление № 1362F553919/03.09.2020 г., издадено от заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 2019 г.

С жалбата се иска отмяна на НП като незаконосъобразно. Развиват се доводи за „антидатиране“ на НП, доколкото то е било връчено на жалбоподателя две години след издаването му. Счита се, че в НП липсва посочване на дата на извършване на нарушението, както и че дадената правна квалификация е неправилна. Под евентуалност се иска квалифициране на нарушението като маловажно и прилагането на чл. 28 ЗАНН, в подкрепа на което искане се развиват подробни съображения за ниската степен на обществена опасност на извършеното.

В открито съдебно жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. * – БАК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че в НП липсват мотиви защо не е приложена нормата на чл. 28 ЗАНН, както и че степента на обществена опасност на извършеното е много ниска и целите на закона могат да се постигнат и без да се налага санкция на търговеца. Моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.

За административнонаказващия орган

1 се явява юрисконсулт

*, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Посочва, че вменено нарушение е доказано по безспорен начин, като са спазени процедурите и сроковете на ЗАНН, поради което и моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски в полза на НАП.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 7 гръб - НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 09.08.2022 г., а жалбата е била депозирана на 10.08.2022 г.) Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по изложените съображения, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

При извършена проверка от страна на св. М. М. – инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас, се установило, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на осигурител, не е подало в срок (до 27.04.2020 г.) декларация Образец 6 за месец Март 2020 г.

Свидетелката констатирала, че въпросната декларация е била подадена на 15.05.2020 г. по електронен път. В тази връзка на 16.06.2020 г. в присъствието на упълномощено лице – * (пълномощно на л. 19), свидетелката съставила АУАН с № F553919, в който посочила, че „*” ООД с ЕИК: *, като осигурител е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, като не е подал в срок данни с декларация Образец 6 в ТД на НАП-Бургас за месец Март 2020 г.

Мястото на подаване на декларация Образец 6 за всяко регистрирано в ТД на НАП-Бургас лице е в сградата на ТД на НАП - Бургас в гр.Бургас, ул. „Александровска” № 26, ет. 1.

Посочено е, че декларация Образец 6 с данни за осигурителните вноски се подава до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, което в случая е 27.04.2020 г.

(25-ти и 26-ти април 2020 г. са неприсъствени дни), а самата декларация е била подадена едва на 15.05.2020 г. с вх. № 02000203205438.

Актът бил предявен за подпис на упълномощеното лице, което го подписало и получило препис от него, без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН писмени възражения също не били депозирани.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, счел фактическите констатации за безспорно установени и издал обжалваното постановление от 03.09.2020 г., с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО и във връзка с чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредбата и на основание чл. 355, ал. 1 от КСО наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните.

Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от оправомощено за това 2 лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ1149/25.08.2020 г., а АУАН съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

В конкретния случай обаче съдът счита, че поведението на жалбоподателя неправилно е било квалифицирано като административно нарушение.

По силата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците - удължават се с един месец от отмяната на извънредното положение сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти. В случая срокът за подаване на декларация образец 6 е изтекъл на 27.04.2020 г. – т.е. по време на обявеното извънредно положение в страната.

Безспорно подаването на декларация от търговското дружество представлява изпълнение на задължение на частноправен субект, поради което и по силата на цитирания закон – срокът е бил удължен ex lege с един месец, считано от отмяната на извънредното положение (13.05.2020 г.) и е изтекъл на 13.06.2020 г. В рамките на тази удължен срок (на 15.05.2020 г.) задълженото лице е изпълнило задължението си и е подало декларация образец 6 за месец март 2020 г., поради което и поведението му неправилно е било възприето като административно нарушение.

С оглед всичко казано по-горе съдът счита, че в конкретния случай дружеството не е допуснало нарушение на чл. 355, ал. 1 КСО, поради което и издадено срещу него НП е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който своевременно е депозирал искане за присъждането им. По делото са налични доказателства за реално заплатен адвокатски хонорар в размер на 200 лева с ДДС (л. 30), като не е направено възражение за прекомерност, поради което и НАП следва да бъде осъдена да ги заплати на жалбоподателя.

Съгласно чл. 19 от Закон за Националната агенция за приходите, агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като преди изменението на чл. 63д от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по 3 реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на наказателни постановления, издадени от органите на НАП, е отговаряла агенцията, а не териториалното й поделение. С оглед горното съдът намира, че следва да осъди именно НАП-гр. София да заплати сторените в настоящото производство разноски.

Така мотивиран Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1362-F553919/03.09.2020 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на „*” ООД с ЕИК: * е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл.

5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 2019 г.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. София да заплати на „*” ООД с ЕИК: * съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4