Протокол № 25 от 24.03.2023, Военен съд - София

ПРОТОКОЛ

№ 25 гр. София, 23.03.2023 г.

ВОЕНЕН СЪД – СОФИЯ в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: полк. МАДЛЕН Г. ДИМИТРОВА

Съдебни ст. серж. И. С. КАТАНСКИ заседатели: ст. серж. МИЛЕНА В.

ВЛАДИСЛАВОВА при участието на секретаря АНЕТА ХР. СИМЕОНОВА

Сложи за разглеждане докладваното от полк. МАДЛЕН Г. ДИМИТРОВА Наказателно дело от общ характер № 20236100200030 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ПРОТОКОЛ

Днес, 23 март 2023 г., 10.00 часа, в град София, Съдебна палата, етаж 4, зала № 18, в открито заседание, Софийският военен съд в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. МАДЛЕН ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1.мл.серж.И. САШОВ КАТАНСКИ

2.ст.серж.МИЛЕНА ВЕНЦИСЛАВОВА ВЛАДИСЛАВОВА при секретар Анета Симеонова и с участието на полковник ПЕТЪР Д И М О В - заместник военноокръжен прокурор на Военноокръжна прокуратура – София, разгледа НОХД № 20236100200030 по описа на Софийски военен съд за 2023 година – разпоредително заседание, докладвано от съдията.

На основание чл.247в от

НПК председателят ОТКРИ разпоредителното заседание.

ЯВЯВА

СЕ подсъдимият ********* Т. С. Н. от *********** от

1

********** в гр. **********, роден на **.**.**** година в гр. ****, българин, български гражданин, ****************, с постоянен и настоящ адрес: град **************, ЕГН **********.

Получил препис от обвинителните книжа, и съобщение за днешното съдебно заседание на 10.03.2023 година година.

Явява се лично и с адвокат И. М. от АК - гр. ***********, редовно упълномощен от досъдебното производство. Получил копие от книжата и съобщение за днешното съдебно заседание на 10.03.2023 година .

Без отводи към състава на съда, прокурора и секретаря.

На основание чл.15, ал. 3 от НПК председателят разясни на подсъдимия процесуалните му права.

СТАНОВИЩА по хода на разпоредителното заседание по делото:

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ.М.: Да се даде ход делото.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на разпоредителното заседание, поради което и на основание чл. 248 от НПК, О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на разпоредителното заседание.

Съдът предостави възможност на прокурора и лицата по чл. 247в, ал. 1 и 2 НПК да изразят становищата си по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК:

1. подсъдно ли е делото на съда;

2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;

3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия;

4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила;

5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация;

6. взетите мерки за процесуална принуда;

7. искания за събиране на нови доказателства;

8. насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него;

2

СТАНОВИЩА:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател, уважаеми съдебни заседатели, по точка 1-ва на чл. 248 от НПК, делото е подсъдно е на военните съдилища. По т. 2-ра на чл.248 от НПК считам, че има основание за спиране на наказателното производство, тъй като подсъдимият Т. Н. е кандидат за депутат от листата на партия „*******“ в район гр. ********, което на основание чл.220, ал.2 във вр.чл.25, ал.1,т.3 е придобил имунитет и към този момент, съгласно чл.160 от Изборния кодекс това дава основание за спиране на наказателното производство. По отношение на точка 3-та на чл. 248 от НПК считам, че не е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. По отношение на разглеждане на делото по реда на особените правила - към момента не са налице такива основания. Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, както и привличане на резервен съдия, съдебен заседател. По точка 5-та - нямам основания. По отношение на взетите марки за процесуална принуда - да останат същите, а именно „подписка“ да се потвърди. Нямам искания за събиране на нови доказателства. По отношение за насрочване на съдебното заседание -лицата, които следва да се призоват по него са описани в обвинителния акт и съдът ще прецени дали да насрочи съдебно заседание.

АДВ.М.: Уважаема госпожо председател, уважаеми съдебни заседатели, във връзка с визираните в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от НПК въпроси, вземам от името на подзащитния ми, в днешното разпоредително заседание следното отношение:

Безспорно, делото е подсъдно на Военен съд – София. Няма основания за прекратяване на наказателното производство, но считам, че са налице такива за спиране по смисъла на чл. 251, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 3 от НПК, като мотивите ми за това са следните:

На 27.02.2023 година по електронна поща на ВОП - София бе изпратено уведомително писмо, в което се посочва, че обвиняемото лице Н. е кандидат за народен представител. Приложено е и Решение на РИК ***** от **.**.**** година, като същото писмо е получено и чрез пощенски оператор „Български пощи“ на **.**.**** година. Тъй като по преписката са налице официални отговори от страна на административния ръководител на ВОП - София, както и на заместник административния ръководител, които твърдят, че на електронната поща на ВОП – София никога не е постъпвало уведомително писмо, единствено ще заявя, че в приложените справки от същите лица, безспорно се установява, че на 27.02.2023 година в деловодната система на ВОП - София е отразено писмо по досъдебно производство № 50 от 2021 година с дата 27.02.2023 година и съответен униканелн номер. Става дума за справка, която е по преписка № 851 и горе, в десния ъгъл е записано потребител на латиница: „********“. Считам, че безспорно са налице 3 законовите предпоставки за спиране на наказателното производство и това следваше да бъде извършено от наблюдаващия прокурор Матев, а не обвинителният акт да бъде внасян в съда, което считам, че представлява и съществено процесуално нарушение.

По точка 3 - та на чл. 248, ал.1 от НПК - считам, че са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, изразяващи се в следното:

На първо място, видно от поставената бележка на корицата на всеки един том от досъдебното производство става ясно, че същото е върнато от Военно-апелативния съд на 21.12.2022 година. След справка на място в деловодството на Софийския военен съд се оказва, че преписката по разследването е получена от ВОП - София на 22.12.2022 година.

Следователно, срокът за отстраняване на допуснати остраними съществени нарушения на процесуалните правила, констатирани от Софийски военен съд с протоколно определение от 23.11.2022 година, които са потвърдени изцяло с Определение от 21.12.2022 година на Военно-апелативния съд. От 22.12.2022 година до 22.01.2023 година непонятно е, защо наблюдаващият прокурор е поискал удължаване на срока с още един месец и това е сторено едва на 30.01.2023 година, т.е. осем дни след изтичане на предвиденият законов срок от един месец, съгласно чл. 242, ал .4 от НПК, както е добре известно и на съда, и на държавното обвинение, че този срок може да бъде удължаван по фактическа и правна сложност при мотивирано искане до административния ръководител, който да го удължи с още един месец. Считам, че това не е сторено навременно, като е допуснат разпит на обвиняемия след изтичане на законовия едномесечния срок, а именно на дата 31.01.2023 година. Съгласно изричаната разпоредба на чл. 234, ал. 7 от НПК действия по разследването извън законовия срок не пораждат правни последици, а съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 3 от НПК, мотивирано искане за удължаване на срока се прави преди неговото изтичане. Този срок е удължен с постановление от 01.02.2023 година, което е получено във Военно - следствен участък - Плевен на 08.02.2023 година, като соченото от наблюдаващия прокурор получаване на делото на 03.01.2023 година. Очевидно данните по преписката не отговарят на истината за пореден път. Считам, че следва и да бъде отбелязано, че в постановлението на полковник Лазаров, с което се разрешава удължаването на срока с още един месец, са посочени номера на дела и съдебни актове от лятото на 2022 година, които не са относими, и така например е посечено, че делото е входирано в регистратурата на ВОП-София на 19.08.2022 година.

Считам, че е налице пълен нонсенс, и бих си позволил да заявява и очевидна административна немарливост с оглед на случващото се до момента.

На второ място, в постановлението за привличане на обвиняем е посочено, че обвинението е за престъпление по чл. 339, ал. 2, вр. ал. 1, т.е. инкриминирано е държането на взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия и пиротехнически изделия. В самото постановление за привличане на обвиняем е посочено обаче, че старшина Н.

4 се привлича като обвиняем единствено за държане на боеприпаси, а на 5-та страница от същото постановление се сочи - боеприпаси за огнестрелни оръжия. Същевременно в диспозитива на обвинителния акт е посочено единствено „боеприпаси“, както и в обстоятелствената част на обвинителният акт например на 12-та страница е посочено единствено „боеприпаси“, като такова обстоятелство откриваме и на 16-та страница, 4-ти абзац от обвинителния акт. В трети абзац на страница 14-та от обвинителния акт, отново е посочено, във връзка с умисъла на подсъдимия, следното: „държане на оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия по начин забранен от закона“. Предмет на обвинението в диспозитива на обвинителния акт обаче е „държане, без да има надлежно разрешение“. За обективната съставомерност на престъплението по чл.338, ал.1 от НК, е необходимо деецът да държи правомерно огнестрелно оръжие и боеприпаси при режима на относимия нормативен акт, но да не е спазил мерките за сигурност по съхранението и боравеното с тези предмети. Очевидно е, че предмет на инкриминираното деяние не е начинът, свързан с нарушаване на мерките за сигурност. Същевременно считам, че е недопустимо държавното обвинение в обвинителният акт да уточнява как следва да се тълкуват думите му, доколкото е посочено отново: „в смисъл без надлежно разрешително за това“.

Обвинителният акт не може да бъде предмет на тълкуване и да задава определен начин на възприемане на изложеното от държавното обвинение, той следва да е ясен и последователен. Допълнително на това, в обвинителния акт и в постановлението за привличане на обвиняем, не става ясно откъде произтича въпросното изискване, а именно какъв е максималният брой боеприпаси от даден вид, които може да притежава едно лице. Коректното изготвяне на обвинението, с оглед и осъществяване на гарантираното от закона право на защита, предполага коректно позоваване на нормативната уредба, която служи като основание за квалифициране на деянието. В практиката на Върховния съд не веднъж е указвано, че в обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да се описват и всички фактически признаци във връзка с конкретни нарушения на други закони и нормативни актове.

Формалното пресъздаване в обстоятелствената част на обвинителния акт на цялостното съдържание на посочени бланкетни разпоредби - визирам чл.

50 от ал. 1 до ал. 3 от специалния закон, е съществено процесуално нарушение, тъй като прави невъзможно обвиняемият да разбере същността на обвинението и с кои негови действия, кои конкретни правила е нарушил.

Посочените разпоредби визират редица правни субекти и хипотези на възможност за придобиване на огнестрелни оръжия, боеприпаси за тях, взривни вещества, пиротехнически изделия, но как това се съотнася към конкретната фактическа обстановка, т.е. колко боеприпаси, за какви видове огнестрелни оръжия е имал разрешения Н., за каква дейност – спортна, ловна, охранителна, какво визират издадените разрешителни и какви права предоставят всъщност те на обвиняемото лице, как тези данни се съотнасят към трудовата дейност на обвиняемия, откритото оръжие и боеприпаси към 5 неговата спортна ангажираност и тренировъчна такава не е изяснено. Ние отново, за пореден път, имаме преписани буквално едно към едно текстове на закона и с това е решено, че са изпълнени указанията на съда. Освен това чл.