Решение № 109 от 26.05.2026, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Враца, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вероника Ант. Бозова при участието на секретаря Пламена М. Д.а като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно наказателно дело № 20261420200118 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. Б. И., ****, обл. Враца, против Наказателно постановление №25-0967-001234/16.10.2025 г., издадено от Началник група към ОДМВР Враца, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., както и са му отнети 10 контролни точки.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление. Твърди се, че автомобилът е бил спрян към момента на проверката и жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението. Навеждат се и възражения за недоказаност на деянието, както и за процесуални нарушения при съставяне на АУАН.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ц. С., който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. Представя медицинска документация относно здравословното състояние на жалбоподателя.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 04.10.2025 г. около 14:02 часа в гр. Враца, по ***, жалбоподателят управлявал лек автомобил „****“ с рег. №****.

Полицейските служители Д. Д. и П. А., изпълняващи служебните си задължения в сектор „Пътна полиция“, възприели, че водачът се движи без 1 поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван.

Автомобилът бил спрян за проверка, при която бил съставен АУАН серия GA №4030064/04.10.2025 г.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на свидетелите Д. Д. и П. А., както и от приложените по делото писмени доказателства – АУАН, НП и останалите материали по административната преписка. Свидетелят Д. Д. заявява, че двамата с колегата му са възприели автомобила в движение, като водачът не е използвал обезопасителен колан. Посочва, че след като автомобилът направил обратен завой, служителите се убедили в нарушението и спрели водача със светлинен и звуков сигнал. Свидетелят П. А. потвърждава изложеното, като сочи, че автомобилът се е движел пред полицейския автомобил и жалбоподателят е бил без поставен колан. Съдът кредитира показанията на двамата полицейски служители като последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се.

Показанията им са логични, кореспондират помежду си и с писмените доказателства по делото, като не се установяват основания за съмнение в тяхната достоверност. Свидетелите възпроизвеждат пряко възприети факти, относими към предмета на доказване.

Съдът не дава вяра на показанията на свидетелката З. Н. в частта, в която твърди, че жалбоподателят винаги използвал обезопасителен колан и че го е разкопчал едва след спиране на автомобила. На първо място, свидетелката се намира във фактическо съжителство с жалбоподателя, поради което е пряко заинтересована от изхода на делото. На следващо място, показанията съдържат вътрешни противоречия с представените писмени доказателства касаещи здравословното състояние на жалбоподателя.

Свидетелката твърди, че и в процесния момент, а и винаги жалбоподателят управлява със сложен обезопасителен колан, а в представените по делото медицински документи се установява, че жалбоподателят има болки в рамото, на база на които медицински документи се прави опит за доказване, че жалбоподателят не може да ползва обезопасителен колан по време на движение по медицински причини. Ето защо съдът приема, че показанията й са заинтересовани и целящи да убедя съда, че нарушението описано в АУАН и НП не е извършено.

От представената медицинска документация пък не се установява към процесната дата жалбоподателят да е разполагал с валиден документ, удостоверяващ наличие на медицински противопоказания, освобождаващи го от задължението по чл.137а, ал.1 ЗДвП. Дори самите свидетели – полицейски служители, сочат, че при проверката водачът е заявил, че ще представи документ „където трябва“, но такъв не е представил на място.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

2

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Не се установяват и твърдените процесуални нарушения при съставяне на АУАН. Актът съдържа всички реквизити по чл.42 ЗАНН, а наказателното постановление – тези по чл.57 ЗАНН. АУАН е съставен при спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен.

Описанието, така както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Съгласно чл.137а, ал.1 ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от определените категории са длъжни при движение да използват обезопасителните колани, с които МПС е оборудвано. От събраните доказателства по безспорен начин се установява, че жалбоподателят като водач на МПС е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан по време на движение. Деянието е правилно квалифицирано като нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП, а наложеното наказание е определено съобразно санкционната разпоредба на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП. Неоснователно е възражението, че свидетелят по акта не е възприел нарушението. От доказателствата по делото се установява, че полицейските служители са били заедно при изпълнение на служебните си задължения и са възприели поведението на водача непосредствено преди спирането му. И двамата полицейски служители последователно заявяват, че водачът е бил без поставен колан докато автомобилът се е движел.

Съдът намира за необходимо да обсъди и представената по делото медицинска документация, на която защитата основава възражението си относно липсата на съставомерност на деянието. От приложените амбулаторни листове се установява наличие на оплаквания и болки в областта на рамото и врата при жалбоподателя, но никъде в същите не е налице 3 изрично медицинско заключение, че използването на обезопасителен колан е противопоказно или че лицето следва да бъде освободено от задължението по чл.137а, ал.1 ЗДвП. Само по себе си наличието на болки или дискомфорт не изключва административнонаказателната отговорност на водача. Законът не предвижда общо освобождаване от задължението за използване на обезопасителен колан при субективни оплаквания, а само при наличие на надлежно удостоверени медицински противопоказания. В настоящия случай такива не бяха доказани. В тази насока съдът отчита и обстоятелството, че самите полицейски служители сочат, че при извършената проверка жалбоподателят не е представил документ за медицинско освобождаване, а единствено е заявил, че ще представи такъв „където трябва“. Това поведение също подкрепя извода, че към момента на проверката не е съществувал документ, удостоверяващ наличие на медицинско основание за непоставяне на обезопасителен колан.

При това положение съдът приема, че нарушението е доказано по несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна, а наказателното постановление е правилно и законосъобразно. Наказанието е фиксирано по размер от законодателя, поради което не подлежи на индивидуализация от съда. Съдът не намира основания за приложение на чл.28 ЗАНН, тъй като нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид.

По изложените съображения съдът приема, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№25-0967001234/16.10.2025 г., издадено от Началник група към ОДМВР Враца, сектор „Пътна полиция“, с което на Б. Б. И., ****, обл. Враца, за нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., както и са отнети 10 контролни точки.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Враца в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 5