Определение № 2999 от 04.08.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2999 гр. Варна, 03.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Цвета Павлова

Деница Добрева като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно гражданско дело № 20233100501572 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ГПК.

Повдигната е препирня за подсъдност по гр.д. № 9354/2023 г. на ВРС за определяне на компетентния между него и РС София, съд за разглеждане на иск на „Свети Свети Константин и Елена Холдинг“ АД против В. Ц. Янкова – Г.а и М. Г. Г. с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД за установяване на вземане по заповед за изпълнение, произтичащо от Договор за предоставяне на общата инфраструктура на к.к.

„Свети Свети Константин и Елена“ гр. Варна от 20.01.2011 г.

Съдът като съобрази предмета на спора намира следното:

Първоначално искът е заведен пред РС София като ищецът е посочил адресна регистрация на ответниците в гр. София.

В хода на извършената процедура по чл. 131 от ГПК, съдът е установил, че ответникът В. Янкова – Г.а е с адресна регистрация – постоянен и настоящ адрес в гр. Варна с дата преди завеждане на иска, а ответникът М. Г. – с адресна регистрация в гр. София също към горепосочения момент /л. 218-221 по делото на СРС/. Поради това и възражението на В. Янкова – Г.а за местна неподсъдност на спора, отправено в срока по чл. 131 от ГПК е оставено без уважение с Определение № 19291/31.07.2022 г.

Въпреки горното и при отсъствие на възражение за местна подсъдност и от втория ответник, с Протоколно определение № 15288/14.06.2023 г. по гр.д.

№ 45186/2021 г. Софийски районен съд е приел, че не е компетентен да се произнесе по предявения иск, изпращайки делото на ВРС.

От своя страна, РС Варна, позовавайки се на чл. 116 от ГПК и данните за адресна регистрация на единия ответник, е повдигнал и препирня за подсъдност.

Настоящата инстанция намира, че местно компетентен е първоначално сезираният съд – СРС, комуто делото следва да се изпрати за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 4 от ГПК възражението за 1 неподсъдност на делото извън случаите по ал. 1-3 на същата разпоредба, може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба. Безспорно чл. 108, ал. 2, чл. 113, и чл. 115 от ГПК не намират приложение в настоящия казус с оглед предметните предели на спора, отсъствието на качество потребител и увредено лице на ответника.

Следователно на общо основание се прилага разпоредбата на чл. 105 във вр. с чл. 116 от ГПК, съгласно която исковете се завеждат по постоянния адрес на ответника, а при иск срещу ответници от различни райони – изборът е на ищеца. Това положение е преодолимо само по възражение, релевирано в срока за отговор. Такова възражение за неподсъдност на спора е направено само от ответника В. Ц. Янкова – Г.а в срок по чл. 131 от ГПК, но с влязлото в сила Определение № 19291/31.07.2022 г. на СРС, с което съдът е оставил без уважение искането предвид постоянния и настоящ адрес на другия ответник по делото М. Г. Г. в гр. София, местната подсъдност се е стабилизирала.

От страна на Г. не е отправено изявление за десезиране на съда в срока по чл. 131 от ГПК, а и към датата на завеждане на иска местоживеенето му е в София, поради което и с оглед чл. 120 от Кодекса изявлението на процесуалния представител на Г. в ОСЗ от 14.06.2023 г., че и двамата ответници живят в гр. Варна, е ирелевантно. Такова се явява и становището на ищцовата страна в молба вх. № 168209/14.06.2023 г., че делото е заведено в СРС поради техническа грешка, изразено близо 2 години след образуване на производството.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ Районен съд София за местно компетентен да се произнесе по предявения от „Свети Свети Константин и Елена Холдинг“ АД против В. Ц. Янкова – Г.а и М. Г. Г., иск с правно основание чл. 422, вр. с чл.

415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД за установяване на вземане по Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 20.02.2021 г., издадена в производството по ч.гр.д. № 6312/2021 г. по описа на СРС, произтичащо от Договор за предоставяне на общата инфраструктура на к.к. „Свети Свети Константин и Елена“ гр. Варна от 20.01.2011 г.

Препис от определението да се изпрати на Варненския районен съд за сведение.

Делото да се изпрати на Софийски районен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2