Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 48 от 26.04.2022, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Наказателно дело за възобновяване 79/2022
Вид
Решение № 48
Подписан
26.04.2022
В сила
26.04.2022
Състав
ПЕТЯ СТОЯНОВА, ХРИСТО ТОМОВ, АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМИЛОВ ГРИГОРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Велико Търново, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.

ГРИГОРОВ

ХРИСТО ТОМОВ при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Цв. Анг. М. като разгледа докладваното от ХРИСТО ТОМОВ Наказателно дело за възобновяване № 20224000600079 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по жалба/искане на осъдения Б. ТР. Л. и молба на упълномощения му защитник адвокат Е.Н.

Н. от АК - Русе за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 410/2021 год. по описа на Окръжен съд - гр. Плевен и отмяна на Присъда № 26002/22.02.2021 г., постановена по НОХД № 317/2020 г. на Районен съд град Левски..

С искането за възобновяване са заявени основания за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, във връзка са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК.

Във връзка с оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се излагат доводи, че изводите на първоинстанционния и въззивния съд относно правно значимите факти са изведени в нарушение на изискванията на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, а решението на въззивния съд не отговаря на стандарта на чл. 339, ал. 2 от НПК. В подкрепа на това оплакване се излагат и доводи, че в първата и въззивната инстанция производството по отношение на тогава подсъдимия Л.

1 е било проведено в нарушение на правилата на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК, нарушение което е било съществено, тъй като е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, и то не е било отстранено.

Твърди се, че на подсъдимия е нарушено правото на защита, което според адвокат Е.Н. Н. е възможно най-тежкото процесуално нарушение, като практически Л. бил лишен от защита, а тази, която е упражнена не била в пълен и достатъчен обем.

Излагат се аргументи относими към направеното твърдение и подкрепящи го, свързани с това, че в проведеното на 25.01.2021 г. съдебно заседание по НОХД № 317/2020 г. на Районен съд град Левски, подсъдимият е представил договор за правна помощ и адвокатско пълномощно, изготвени и оформени от адвокат И. П. от Русенска адвокатска колегия. Задържаният Л. нямал възможност тогава да внесе определения за упълномощаването адвокатски хонорар, понеже това трябвало да извършат неговите близки и роднини. Обстоятелството обаче, че бил съставен договор за правна помощ и изготвено адвокатско пълномощно по конкретното дело НОХД № 317/2020 г., показвало към онзи момент, че подсъдимият Б. ТР. Л. имал вече упълномощен от него адвокат, който да осъществи защитата му пред съда.

Същевременно Л. изразил и несъгласие с начина, по който дотогава бил защитаван от адвокат С. П. Х., назначена за служебен защитник, като поискал от съда последната повече да не го представлява и защитава.

Първоинстанционният съд отказал да отложи делото и продължил неговото разглеждане с участието на нежелания адвокат Х. въпреки, че защитата на подсъдимия била задължителна, съобразно правилото на чл. 94, ал. 1, т. 6 от НПК. Нарушението на правото на защита намерило проявление още и в проведеното разпоредително заседание, когато на подсъдимия Л. не била разяснена възможността производството да се проведе по реда на Глава двадесет и седма или на Глава двадесет и девета от НПК въпреки, че за това са били налице предвидените от законодателя условия. При едно съкратено производство, съдът е бил длъжен да приложи чл. 58а от Наказателния кодекс, но въпреки това, такава възможност не е предоставена на подсъдимия, а служебно назначеният адвокат не се е намесил и не е разяснил ползите подсъдимият да се възползва от предвидената в закона привилегия. Същото се отнася и за другата правна възможност за решаване на делото и касаеща подсъдимия, прокурорът и/или служебният защитник да предложат споразумение, което предполага определяне на наказание при условията на чл. 55 от НК.

Вече във въззивното производство е представено удостоверение от Затвора в гр. Белене под № 134 от 11.09.2020 г., от което става ясно, че в деня, в който подсъдимият е следвало да бъде освободен, той е задържан и в присъствие на служебен адвокат Х., му е повдигнато обвинение по досъдебното производство касаещо конкретното дело НОХД № 317/2020 г..

Тогава на Л. му било разяснено, че при оказване пълно съдействие и признаване на вина, ще получи наказание глоба, което той не само възприел, 2 но и имал процесуално поведение, подлежащо на отчитане.

Поддържат се в молбата и оплакванията, развити пред въззивния съд по отношение събраните по делото доказателства, не възприети от същия.

Оспорва се извършеното следствено действие в Спално помещение № 16, Приемно отделение, първи корпус на затвора, където са намерени наркотични вещества. Извършеното следствено действие според защитата е обиск, а не оглед на местопроизшествие, за каквото действие по делото е съставен протокол. Протоколът не е подписан от поемни лица. Следственото действие не е извършено след разрешение от съответния съдия, като протоколът е одобрен по реда на чл. 161, ал. 2 от НПК. И ако одобрението санира липсата на предварително разрешение за извършване на следственото действие, то не санира другите негови пороци каквито са липсата на подписи на поемни лица.

По същия начин се разсъждава и по отношение наркотичното вещество, за което обвинението твърди, че се е намирало в ректума на подсъдимия.

Практически е извършено изземване на топка, увита в жълто-зеленикав полиетилен, за което действие не е изготвен изискуемия по закон протокол.

Оформен е протокол за доброволно предаване, като разследващият е преценил, че по този начин ще избегне задължителната санкция на съдия, както и обстоятелството, че отново не са осигурени поемни лица, различни от свидетелите, които да не са заинтересовани от изхода на делото. Липсата на изброените задължителни реквизити прави съставеният протокол негоден и те следва да се изключат от кръга на доказателствата. Наличието на пороци при осъществените следствени действия не дават основание на съда да ги цени.

По този начин категорично, обясненията на подсъдимия, се явяват единственото годно доказателство, още в повече при констатираните допуснати процесуални нарушения - нарушеното право на защита на подсъдимия Л..

Във връзка с оплакването за допуснато съществено нарушение по чл.

348, ал. 1, т. 3 от НПК се заема становището, че така постановената присъда е явно несправедлива. При индивидуализацията на наказанието на осъдения Б.

ТР. Л. и двете съдебни инстанции са допуснали недооценяване на наличните по делото множество смекчаващи отговорността обстоятелства, като наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като е несъразмерно тежко и не съответства на целите по чл. 36 от НК. Излага се още, че съдилищата не са съобразили обстоятелството къде подсъдимият е придобил твърдяното количество наркотик, а именно в затвора, където е изпратен за да се превъзпитава и където би следвало той да бъде изолиран от подобни забранени субстанции. Наред с това, Л. е претърпял тежка черепно-мозъчна травма, която е оставила отпечатък върху последващите събития от живота му. Сключил е граждански брак на 10.03.2021 г., като иска, желае и се надява, с подкрепата на съпругата си, да се избави от наркотичните зависимости, съответно и от неподходящото и вредно обкръжение.

В заключение защитника моли съда да приеме, че наложеното наказание е силно завишено и да отчете смекчаващите отговорността 3 обстоятелства, които имат превес. Иска се Великотърновският апелативен съд да възобнови производството по НОХД № 317/2020 г. по описа на Районен съд град Левски.

В съдебно заседание осъденият Б. ТР. Л. и защитника му адвокат Е.Н.

Н. поддържат искането за възобновяване на делото и молят то да бъде уважено.

Прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване на делото и предлага съдът да го остави без уважение.

В последната си дума осъденият Л. заявява, че при проведеното претърсване и изземване не са отваряни намерените пакети, за да се види дали изобщо се съдържа нещо в тях. Не е правен и полеви тест. Единствените качествени доказателства по делото това са неговите самопризнания, намерили място в обвинителния акт и в мотивите към присъдата. Позовава се на липсата на отегчаващи вината обстоятелства, както и на наличието на смекчаващи такива, направените самопризнания, оказаното пълно съдействие при разследването. Моли и иска въз основа на тези смекчаващи вината обстоятелства да бъде отменено това осъдителното решение.

Великотърновският апелативен съд, след като извърши проверка за наличие на заявените с искането основания за възобновяване на делото в пределите по чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната, в чийто интерес се предлага отмяната.

Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, като от съдържанието на искането е видно, че с него са заявени основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК във връзка с допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Искането за възобновяване е подадено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421, ал. 3 от НПК.

Разгледано по съществото, искането за възобновяване на делото е неоснователно по следните съображения:

С присъда № 260002 от 22.02.2021 год. постановена по НОХД № 317/2020 год. по описа на Районен съд - гр. Левски, подсъдимият Б. ТР. Л. е признат за виновен в това, че н а 27.07.2020 г. , в Затвора гр. Белене, област Плевен, без надлежно разрешително, съгласно Закон за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорискови наркотични вещества: хероин с общо тегло 17,633 грама, със съдържание на активния наркотично действащ компонент - диацетилморфин от 48,6 % до 58,8 %, на обща стойност 2 115,96 лв. и метамфетамин с тегло 9,702 грама на стойност 242,55 лв., или всичко на обща стойност 2 358,51 лв., както следва:

1,855 грама хероин със съдържание на активния наркотично действащ компонент - диацетилморфин - 58,8 % на стойност 222,60 лв.;

4

5,042 грама хероин със съдържание на активния наркотично действащ компонент - диацетилморфин - 48,6 % на стойност 605,04лв.;

- 10,736 грама хероин със съдържание на активния наркотично действащ компонент - диацетилморфин - 57,8 % на стойност 1 288,32 лв.;

- 9,702 грама метамфетамин на стойност 242,55 лв. - престъпление по чл.

354а, ал. 3, т . 1 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието и глоба в размер на 5 000 лева.

В тежест на подсъдимия Л. били възложени и направените по делото деловодни разноски в размер на 238,66 лв. - за извършена физикохимична експертиза, платими по сметка на ОД МВР - Плевен, както и 118,30 лв. платими по сметка на РС - Левски.

С решение № 20/28.01.2022 год. постановено по ВНОХД № 410/2021 год. по описа на Плевенски окръжен съд, въззивният съд на основание чл.

334, т . 6, във вр. с чл. 338 от НПК потвърдил изцяло Присъда № 26002/22.02.2021 г., постановена по НОХД № 317/2020 г. на Районен съд град Левски..

Решението на въззивния съд не е подлежало на касационна проверка по жалба или протест и на основание чл. 412, ал. 2, т. 1 от НПК е влязло в сила от момента на постановяването му. На същата дата е влязла в сила и присъдата на първоинстанционния съд.

Оплакването за допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК е лишено от основание. Липсват допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила, които да са останали незабелязани от въззивния съд, а и последният не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила отнасящи се за въззивното производство. Първоинстанционният съд, в съответствие с правилата на чл.