Решение № 20 от 09.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. София, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20241000500053 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 4900 от 21.09.2023г., поправено с решение № 5612 от 03.11.2023г., постановени по гр. д. № 7627/2022 г. СГС, І ГО, 10 състав е осъдил ЗД „Евроинс“ АД да заплати на В. С. П., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за вреди от ПТП, осъществено на 11.03.2022г., заедно със законната лихва от 15.04.2022г. до окончателното плащане. С решението СГС, І ГО, 10 състав е осъдил ЗД „Евроинс“ АД да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 750 лв., представляваща съдебни разноски. С решението СГС, І ГО, 10 състав е осъдил ЗД „Евроинс“ АД да заплати на адв. С. К. Н.-К., на основание чл. 38 от ЗАдв., сумата от 4650 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. С решението СГС, І ГО, 10 състав е осъдил ЗД „Евроинс“ АД да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 1850 лв., представляваща дължима държавна такса. Решението е постановено с участието на трети лица помагачи на страна на ответника – Д. Б. Д. и „Дженерали застраховане“ АД.

Срещу решението в осъдителната част, с която ЗД „Евроинс“ АД е осъдено да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, е подадена въззивна жалба от третото лице-помагач в първоинстанционното производство - „Дженерали застраховане“ АД, с 1 оплаквания за неправилност, нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се релевира възражение, че първоинстанционният съд е достигнал до погрешно заключение относно отговорността на водача на лек автомобил „Мерцедес“ с ДК № ******** за настъпване на процесното ПТП, противоречащо с приетата и неоспорена от страните САТЕ. Излага се твърдение, че в експертизата на няколко места вещото лице е посочило, че лек автомобил „Мерцедес“ с ДК № ******** е предприел потегляне с навлизане в зоната на кръстовището на „червено с жълто“ сигнал на светофара, но към момента на предприемане на последващата маневра – криволинейно движение, т.е. завой наляво, активният сигнал вече е бил зелен. В жалбата се поддържа оплакване, че съдът не е отчел наличието на две последователни маневри – първа, изразяваща се в привеждане на МПС в движение направо с преминаване през стоп линията и навлизане в района на кръстовището, осъществена при активен „червен с жълто“ сигнал на светофара и последваща втора маневра-предприемане на „завой наляво“, осъществена при активен „зелен“ сигнал на светофара. Сочи се, че отговорността за настъпване на ПТП и за вредите, предмет на производството, е изцяло на водача, чиято задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е сключена при ответника - ЗД „Евроинс“ АД. Твърди се, че същият е навлязъл и преминал през процесното кръстовище на червен сигнал на светофара. В жалбата се релевира възражение, че размерът на присъденото обезщетение е необосновано завишен, тъй като ищецът е получил една средна телесна повреда, като при възстановителен период от 5 месеца, същият би получил обезщетение от по 10 000 лв. на месец без лихвите. Прави се искане въззивният съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани и да установи, че отговорността на водача на лек автомобил „Мерцедес“ с ДК № ******** за настъпване на процесното ПТП не е доказана.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК ищецът В. С. П., чрез пълномощника си, е подал отговор на въззивната жалба на насрещната страна, с който я оспорва и моли съда да я остави без уважение. Ответникът в първоинстанционното производство ЗД „Евроинс“ АД е подал становище на въззивната жалба, с което счита същата за частично основателна.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззиваемият по делото поддържа подадения от него отговор и оспорва въззивната жалба на третото лице-помагач.

Въззивната жалба, с която въззивният съд е сезиран, е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, поради което се явява допустима.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Въззивният съд приема, че предявеният иск е с правно основание чл. 432 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и има за предмет - присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищеца, вследствие на ПТП настъпило на 11.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане. При предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние. С обжалваното решение, СГС, І ГО, 10 състав е уважил изцяло предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. Възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия е намерено за неоснователно. В мотивите първостепенният съд е приел, че причина за настъпването на произшествието са субективните действия на водачите на двата автомобила участвали в процесното ПТП. Посочил е, че на основание чл. 53 ЗЗД водачите носят солидарна отговорност за причинения деликт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите във въззивната жалба на третото лице-помагач, които се свеждат до неправилност и необоснованост на извода на първостепенния съд относно механизма на произшествието, по-специално относно приетия от него извод за солидарната отговорност на водачите, както и до допуснато от решаващия съд нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, въззивният състав намира следното:

Относно въведеното от третото лице-помагач възражение за изключване на отговорността на водача на лек автомобил с марка „Мерцедес“ с рег. № ********, въззивният съд установи следното:

По делото пред първата инстанция е прието заключението на САТЕ, съгласно което механизма на ПТП е следният: на 11.03.2022г. около 17.20 ч. в гр. С. по бул. „Цариградско шосе“ към ул. „Павел Красов“ се е движел л.а.

„Мерцедес“ с рег. № ******** със скорост в порядъка на 91 км/ч. В същия времеви момент и в посока насрещна на посоката на движение на автомобил „Мерцедес“ с рег. № ******** се е движел л.а. „Мерцедес“ с рег. № ********.

При активен „зелен“ сигнал на светофарната уредба, водачът на автомобил „Мерцедес“ с рег. № ******** предприема извършване на криволинейно движение в посока „наляво“, навлизайки в зоната на кръстовището и движейки се със скорост от 34 км/ч. При това движение автомобилът пресича коридора на движение на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ********.

Настъпва контакт между двата автомобила – между челната, лява част на „Мерцедес“ рег. № ******** и предна лява, странична част на „Мерцедес“ с 3 рег. № ********. След този удар, поради високата кинетична енергия на ударения автомобил „Мерцедес“ с рег. № ******** и под действието на ударния импулс, същият автомобил се завърта с предната си част по посока на часовниковата стрелка, възкачва се върху десния тротоар, впоследствие реализира вторични удари с оградни колчета, метален стълб с поставени върху него пътни знаци и удар със стоящ на спирката пешеходец – ищецът в настоящото производство. Вещото лице заявява, че от инженерно-техническа гледна точка ударът е настъпил в мястото на пресичане на коридорите на движение на двата автомобила. Експертът прави извод, че конкретното събитие не би настъпило при условие на недопускане на пресичане на коридорите на движение на двата леки автомобила. Излага становище, че л. а.

„Мерцедес“ рег. № ******** попада в „опасната зона“ за спиране на л.а.

„Мерцедес“ рег. № ******** и водачът на последния не е имал техническа възможност да предотврати удара. Установява, че лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ******** е навлязъл в кръстовището на активен „червен“ сигнал, а автомобил „Мерцедес“ рег. № ******** е навлязъл в кръстовището на активен „червен с жълто“ сигнал. В о.с.з. пред първата инстанция вещото лице заявява, че ако лек автомобил „Мерцедес“ рег. № ******** е бил потеглил на зелен сигнал, не би настъпило процесното ПТП, тъй като двата леки автомобила биха се разминали. Пояснява, че е вярно записаното в изводите на изготвената от него АТЕ, че лек автомобил „Мерцедес“ рег. № ******** е навлязъл в кръстовището на активен „червен“ сигнал, а лек автомобил „Мерцедес“ рег. № ******** – на „червен с жълто“ сигнал, след което предприема извършване на криволинейно движение в посока „наляво“ на зелен сигнал. Автоекспертът пояснява, че активен „червен с жълто“ сигнал е малко преди да светне зеления сигнал.

От приетата и неоспорена пред първата инстанция съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ се установява, че вследствие на претърпяното произшествие В. С. П. е получил счупване на тялото на лявата бедрена кост и охлузвания на главата – челно и вдясно. Проведено му е било болнично лечение за период от 11 дни, по време на което е било проведено оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване и фиксация на бедрена кост с метален пирон и 4 винта, като впоследствие е било извършено изваждане на статичния проксимален винт. Проведено е било и домашно амбулаторно лечение за период от 5 м. и половина, по време на което ищецът е ходел на превръзки, прегледи, рентгенови снимки и е провеждал раздвижване вкъщи.

Според мнението на вещото лице възстановителният период при пострадалия е приключил за срок от 169 дни /близо 6 месеца/, като след това същият се е върнал на работа. Бил е обездвижен за 2 месеца и е имал нужда от чужда помощ за 4 месеца. Ищецът е претърпял непосредствено след ПТП болки и страдания с голям интензитет за 9-10 дни, болки с умерен интензитет за 6 месеца, след което интензитетът на болките е намалял. Докторът излага, че пострадалият ще изпитва болки с непостоянен характер до около 3 години след ПТП при промяна на времето, при по-продължително ходене и стоене 4 прав, при движение по стълби. Експертът установява, че към датата на изготвяне на експертизата, състоянието на ищеца е стабилизирано, оперативните рани са зараснали първично и самостоятелната му походка е възстановена. При извършения личен преглед докторът установява, че при ищеца са налице остатъчни явления, както следва: лявата тазобедрена става извършва движения в обем по-малък от нормата с 28 %, лявата колянна става извършва движения в обем по-малък от нормата с 24%, оперативни белези по външната повърхност на лявата тазобедрена става и горната 1/3 на лявото бедро.

В о.с.з. докторът излага, че увреждането на бедрената кост е сериозно увреждане, тъй като бедрената кост е най-здравата кост в човешкото тяло и е необходима голяма сила, за да може да бъде счупена по този начин. Пояснява, че ако ставите на ищеца са били увредени, увреждането би било по-сложно и съответно възстановяването по-трудно и по-бавно.

Настоящият състав кредитира изцяло фактическите изводи на вещото лице, обективирани в приетата, неоспорена и обсъдена по-горе СМЕ, тъй като експертът е отговорил пълно и обективно на поставените въпроси.

За установяване претърпените от пострадалия болки и страдания, пред първата инстанция, са събрани гласни доказателства, чрез показанията на свидетеля В. П. – съпруга на ищеца. Свидетелката дава показания, че след инцидента е видяла съпруга си в болницата - имал охлузвания по цялото тяло и счупване на левия крак. Претърпял две операции, едната за поставяне на пирон в бедрото, а другата за премахването му. След изписването му от болница, ищецът вкъщи бил на легло, с памперс. На втория месец с помощта на свидетелката и снаха им започнал да се придвижва с патерици. Шест месеца бил в болнични, като на третия месец ставал и се разхождал в къщата.