Решение № 13160 от 21.11.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 41724/2022
- Вид
- Решение № 13160
- Подписан
- 21.11.2022
- Състав
- ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.424 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.116, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 130, ал. 2 · Закон за съдебната власт
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 13160 гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20221110141724 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1 ГПК.
Производство по делото е образувано по искова молба от П. Ц. Й. против [***********], с която са предявени отрицателни установителни иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: сумата от 468,59 лева – главница по договор за потребителски кредит CREX-01765899/17.03.2008 г., сключен с [***********]; сумата от 73,32 лева – договорна лихва за периода от 15.07.2008 г. до 13.03.2009 г.; сумата от 137,01 лева – лихва за забава за периода от 15.08.2008 г. до 26.01.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 125,00 лева, представляваща разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист от 02.08.2011 г., както и сумата от 799,21 лева - главница по договор за потребителски кредит CREX-01616310/30.06.2008 г., сключен с [***********]; сумата от 143,58 лева – възнаградителна лихва за периода от 30.06.2008 г. до 30.03.2009 г.; сумата от 263,95 лева – мораторна лихва за периода от 30.07.2008 г. до 26.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.05.2011 г. до окончателно изплащане, както и сумата от 125,00 лева, представляваща разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист от 07.11.2011 г., за събирането на които е образувано изпълнително дело № 2011[***********]0410371 по описа на ЧСИ [***********], с рег.№ [***********] на КЧСИ, с район на действие СГС, поради настъпила погасителна давност за принудителното им събиране.
1
В исковата молба ищцата твърди, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, издадена по гр.д.№ 6753/2011 г. по описа на СРС, на 02.08.2011 г. бил издаден изпълнителен лист, с който е осъдена да заплати на [***********] следните суми: сумата от 468,59 лева – главница по договор за потребителски кредит CREX01765899/17.03.2008 г., сключен с [***********]; сумата от 73,32 лева – договорна лихва за периода от 15.07.2008 г. до 13.03.2009 г.; сумата от 137,01 лева – лихва за забава за периода от 15.08.2008 г. до 26.01.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 125,00 лева, представляваща разноски по делото. Поддържа, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, издадена по гр.д.№ 22169/2011 г. по описа на СРС, на 07.11.2011 г. бил издаден и изпълнителен лист, с който е осъдена да заплати на [***********] следните суми: сумата от 799,21 лева - главница по договор за потребителски кредит CREX-01616310/30.06.2008 г., сключен с [***********]; сумата от 143,58 лева – възнаградителна лихва за периода от 30.06.2008 г. до 30.03.2009 г.; сумата от 263,95 лева – мораторна лихва за периода от 30.07.2008 г. до 26.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.05.2011 г. до окончателно изплащане, както и сумата от 125,00 лева, представляваща разноски по делото. Твърди че въз основа на горепосочените два изпълнителни листа, било образувано изпълнително дело № 2011[***********]0410371 по описа на ЧСИ [***********], с рег.№ [***********] на КЧСИ, с район на действие СГС, което поради неизвършване на изпълнителни действия от началото на 2013 г., било прекратено с постановление на ЧСИ от 16.04.2018 г. Твърди, че на 22.07.2022 г. получила съобщение за образувано изпълнително дело № 2022[***********]0402177 по описа на ЧСИ [***********], с район на действие СГС на основание горепосочените два изпълнителни листа. С посоченото съобщение ищцата била уведомена още, че с договор за цесия от 22.04.2016 г. [***********] било прехвърлило вземанията си по двата изпълнителни листа на настоящия ответник [***********]. Ищцата излага доводи, че не дължи сумите по двата изпълнителни листа, тъй като същите са погасени по давност, съответно не би могло да бъде осъществявано принудително изпълнение срещу нея. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищцата моли съда да постанови решение, с което да установи недължимостта на процесните суми. Претендира присъждане на направените по производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответното дружество изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва изложените в исковата молба твърдения, че въз основа описаните два изпълнителни листа, по молба на [***********] било образувано изпълнително дело № 2011[***********]0410371 по описа на ЧСИ [***********], с рег.№ [***********] на КЧСИ, с район на действие СГС. Твърди се, че в хода на изпълнителното производство са извършвани множество изпълнителни действия /подробно описани в 2 писмения отговор/, в резултат на които погасителната давност е прекъсвана. Излагат се и доводи, че евентуалното бездействие на съдебния изпълнителен не следва да е санкция за взискателя, тъй като разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК налага такава, но при лично бездействие на взискателя. В конкретния случай, ответникът поддържа, че всички предприети по изпълнителното дело действия са прекъснали течащата относно вземането погасителна давност. В подкрепа на доводите си ответникът се позовава на ТР № 2/26.06.2015 г. и съдебна практика. По изложените в отговора доводи се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело № 2011[***********]0410371 по описа на ЧСИ [***********], с район на действие СГС се установява, че същото е било образувано на 02.12.2011 г. по молба от [***********].
Видно от приложения по изпълнителното дело изпълнителен лист от 07.11.2011 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 22169/2011 г. по описа на СРС е, че П. Ц. Й. е осъдена да заплати на [***********] сумата от 799,21 лева - главница по договор за потребителски кредит CREX-01616310/30.06.2008 г., сключен с [***********]; сумата от 143,58 лева – възнаградителна лихва за периода от 30.06.2008 г. до 30.03.2009 г.; сумата от 263,95 лева – мораторна лихва за периода от 30.07.2008 г. до 26.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.05.2011 г. до окончателно изплащане, както и сумата от 125,00 лева, представляваща разноски по делото.
Видно от материалите по изпълнителното делото е, че след неговото образуване ЧСИ е извършил справки относно проучване на имущественото състояние на длъжника и е насрочил опис на движимото му имущество.
На 14.11.2011 г. са изпратени запорни съобщения до конкретни банки за налагане на запор върху сметки на длъжника до размера на процесната сума.
С молба от взискателя от 25.04.2014 г., по изпълнителното дело е присъединен изпълнителен лист от 02.08.2011г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 6753/2011 г. по описа на СРС е, от който е видно, че П. Ц. Й. е осъдена да заплати на [***********] и сумата от 468,59 лева – главница по договор за потребителски кредит CREX-01765899/17.03.2008 г., сключен с [***********]; сумата от 73,32 лева – договорна лихва за периода от 15.07.2008 г. до 13.03.2009 г.; сумата от 137,01 лева – лихва за забава за периода от 15.08.2008 г. до 26.01.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 125,00 лева, 3 представляваща разноски по делото. С постановление на ЧСИ от 13.05.2014 г. вземането по гореописания изпълнителен лист е присъединено.
С разпореждане от 29.05.2015 г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи, собственост на длъжника.
На 29.05.2015 г. отново са изпратени запорни съобщения до банки за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника- настоящ ищец.
На 15.06.2016 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от настоящия ответник [***********], в която е обективирано искане за конституирането му като взискател на мястото на [***********], въз основа на договор за цесия. С постановление на ЧСИ от 05.08.2016 г. ответното дружество е конституирано като взискател по изпълнителното дело.
С разпореждане от 05.08.2016 г. ЧСИ отново е насрочил опис на движими вещи, собственост на длъжника. Идентично е и разпореждане от 06.02.2017 г.
Със запорно съобщение от 02.08.2017 г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Аналогични са и запорни съобщения от 28.08.2017 г., от 31.08.2017 г., от 01.02.2018 г. и от 11.04.2018 г.
С постановление от 16.04.2018 г. на ЧСИ производството по изпълнителното дело е прекратено с посочено основание - по молба на длъжника.
От приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело № 2022[***********]0402177 по описа на ЧСИ [***********], с район на действие СГС се установява, че същото е образувано на 03.05.2022 г. по молба от ответното дружество, въз основа на гореописаните два изпълнителни листа.
С разпореждане от 20.07.2022 г. на ЧСИ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. По изложените съображения предявените искове са допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжниците за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Предявените искове са основани на твърдения, че ищцата не дължи процесните 4 суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.
Вземането на ответника по основание и размер е установено с издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл.422 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение и същата се ползва с изпълнителна сила. Въз основа на влязлата в сила заповед се издава изпълнителен лист, като заповедта има ефект, близък на силата на пресъдено нещо, тъй като единственият способ за оспорване на вземането е подаването на иск по чл.424 ГПК поради новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. С оглед предходното, в случая намира приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД и вземането се погасява с изтичане на 5-годишна давност.
Съгласно мотивите към т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., „за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят е този, които чрез своите действия и активност следва да поддържа висящността на изпълнителния процес - като заявява извършване на конкретни изпълнителни действия, внася съответните такси и разноски за извършването им и иска прилагане на нови изпълнителни способи“.