Решение № 1334 от 18.10.2024, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 1334

Кърджали, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - II състав, в съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ВИКТОР АТАНАСОВ

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИКТОР АТАНАСОВ административно дело № 20247120700125 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.43, ал.3 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/ и във вр. с Наредба №3 от 17.02.2015 год. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, издадена от министъра на земеделието и храните.

Образувано е по жалба от „Севмилк Груп” ЕООД, с ЕИК ***, с адрес: [населено място], [улица], [жк], [адрес], представлявано от С. Р. С., подадена чрез пълномощник – адвокат Х. С. от ***, със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа: [населено място], [улица], [адрес], против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018, с Изх.№02-090-2600/8266#4 от 28.12.2023 год., издадено от заместник-изпълнителен директор на ДФ „3емеделие” - София.

Жалбоподателят сочи в жалбата, че с оспорения акт е определено намаление на заявената от дружеството субсидия по схемите и мерките, подадени в заявлението му за подпомагане по директни плащания за кампания 2018 год., като твърди, че оспореното Уведомително писмо на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е неправилен и незаконосъобразен индивидуален административен акт, издаден при съществени противоречия с материалния закон, поради което съда да го отмени и да му присъди направените деловодни разноски. В жалбата излага факти, като сочи, че дружеството е подало заявление за единно плащане на площ за кампания 2018 год., с УИН [номер], за финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за земеделска дейност от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от Националния бюджет на РБ, като са посочени схемите и мерките, по които е кандидатствано. В жалбата се твърди, че през 2018 год. дружеството отглежда в стопанството си 350 овце и 200 говеда и че по схемите за директни плащания на площ през същата година - 2018, са заявени за подпомагане площи, в размер на 79.19 ха по СЕПП и ЗДП; 76.37 ха по мярка 13.1 и 2.82 ха по мярка 13.2. Твърди се също ,че парцелите са ползвани за паша и са поддържани в добро земеделско състояние, в съответствие с нормите на приложимото законодателство и че те се ползват от дружеството и се заявяват за подпомагане от 2015 год., като до оспорваната 2018 год. са включвани в слой - допустими за подпомагане площи, одобряван със заповед на министъра на земеделието, след извършени теренни проверки от експерти на ОД „Земеделие“ - Кърджали, отразени в съответните протоколи, както и проверки на място от Техническия инспекторат на ДФ „Земеделие“. В жалбата се сочи, че през 2022 год. дружеството получило Уведомително писмо с Изх.№02-090-2600/8266 от 30.03.2021 год. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2018 год., като са посочени заявени суми, направените намаления, посочени са размерите на оторизираните суми по всяка схема и мярка и платените такива, както и се сочи, че през 2018 год,. с това уведомително писмо били калкулирани намаления, в общ размер *** лева. Твърди се, че в това Уведомително писмо с Изх.№02-090-2600/8266 от 30.03.2021 год. не били посочени конкретно начислени санкции, нито начин и срок за тяхното удържане.

В жалбата се сочи, че Уведомително писмо с Изх.№02-090-2600/8266 от 30.03.2021 год. било оспорено по съдебен ред и с Решение №279 от 23.09.2022 год., постановено по адм. дело №166/2022 год. по описа на Административен съд – Кърджали, било отменено като незаконосъобразно, в частта му, с която са извършени намаления на заявените суми, общо в размер на *** лева и че това съдебно решение било оставено в сила с Решение №11234 от 16.11.2023 год., постановено по адм. дело №720/2023 год. по описа на Върховен административен съд на Р.България, както и че след влизане в законна сила на Решение №279 от 23.09.2022 год., постановено по адм. дело №166/2022 год. по описа на Административен съд – Кърджали, заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издал Уведомителното писмо, предмет на настоящата жалба. Сочи се, че с обжалваното Уведомително писмо Изх.№02-090-2600/8266#4 от 28.12.2023 год. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2018 на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е намалено финансовото подпомагане, заявено от дружеството, общо в размер на *** лева, което жалбоподателят счита за незаконосъобразно.

В жалбата са изложени доводи относно допустимостта й, като са развити подробни съображения и за нейната основателност. Жалбоподателят счита, че обжалваното Уведомително писмо Изх.№02-090-2600/8266#4 от 28.12.2023 год. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е неправилен и незаконосъобразен индивидуален административен акт, издаден в противоречие с материалния закон и при не установяване на обективните факти и обстоятелства при издаването му, които представляват отменителни основания по чл.146 от АПК, а алтернативно счита, че същият е нищожен, при съобразяване с разпоредбата на чл.177, ал.1 и ал.2 от АПК, т.к. оспореното уведомително писмо е постановено в противоречие с влязлото в законна сила съдебно Решение №279 от 23.09.2022 год., постановено по адм. дело №166/2022 год. по описа на Административен съд - Кърджали. Жалбоподателят счита на първо място, че мотивите на административния орган, послужили като основание за налагане на намаление по заявлението за подпомагане за 2018 год., в частта, касаеща описаните парцели, са не само непълни, а можело да се приеме, че липсват, с което се възпрепятства както упражняването на правото на защита на адресата на акта, така и възможността за пълноценен съдебен контрол. Счита, че от тези „мотиви“ не може да се определи, въз основа на какви фактически установявания и правни изводи, заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е достигнал до крайния извод за налагане на намаление на заявената субсидия по мерки СЕПП, СПП, ЗДП и мярка 13.1. Сочи се, че утвърденото разбиране в съдебната практика е, че твърде общите и неясни мотиви следва да бъде възприето като липса на мотиви, което от своя страна е неспазване на установената форма на акта - отменително основание по чл.146, т.2 от АПК. На второ място жалбоподателят твърди, че не са налице никакви основания за намаление на подпомагането по процесиите мерки и че площите, заявени за подпомагане, са обработени и опасани, съгласно всички изисквания на приложимото законодателство, като по тази причина за него оставала неясна причината за направеното намаление. Твърди, че административният орган не е връчвал на дружеството протоколи за нередности, както и не е изисквал обяснения и писмени доказателства в производството по разглеждане на подаденото заявление за 2018 год., във връзка с кандидатстването му по мерките/схемите за директни плащания на площ. На трето място жалбоподателят счита, че обжалваното Уведомително писмо с Изх.№02-090-2600/8266#4 от 28.12.2023 год. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е нищожен индивидуален административен акт, при съобразяване с разпоредбата на чл.177, ал.1 и ал.2 от АПК, т.к. оспореното уведомително писмо било постановено в противоречие с влязлото в законна сила съдебно Решение №279 от 23.09.2022 год., постановено по адм. дело №166/2022 год. по описа на Административен съд - Кърджали. Сочи, че с диспозитива на съдебното решение, съдът върнал преписката на ДФ „Земеделие“ за ново произнасяне, при спазване дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона и че в оспорения административен акт по-подробно и по-конкретно били изложени фактическите основания на административния орган, но същевременно съдържанието му било идентично с отменения АА в предходното съдебно производство. Излага аргумент, че при повторно издаване на административен акт, същият не поражда правни последици, като предпоставка за приложението на разпоредбата било волеизявлението на органа след влизане в сила на съдебното решение, да е със същото съдържание като отменения, т.е. да е налице тъждество както в разпоредените права и задължения, така и във фактическото основание. Сочи ,че административен акт, в който предметът е различен от вече указания от съда, може да бъде издаден правомерно само при настъпване на нов, правопроменящ юридически факт, който да преодолее установения от съда материалноправен порок на първоначалното волеизявление на органа.

Жалбоподателят сочи, че по силата на чл.177, ал.1 от АПК, Решение №279 от 23.09.2022 год., постановено по адм. дело №166/2022 год. по описа на Административен съд – Кърджали, има действие по отношение на страните, участвали в съдебното производство, поради което заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, в качеството му на административен орган, не е имал право да преценява същите факти и обстоятелства и че незачитането на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона има за последица нищожността на повторния отказ, на основание чл.177, ал.2 от АПК, съгласно който, актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязлото в сила решение на съда, са нищожни. Твърди, че в повторно издадения административен акт, в оспорените му части, основанието, посочено за намалението на заявеното финансово подпомагане е наддекларирана площ на заявените парцели, с причина - площи извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, но това не променяло извода, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК, защото фактическите основания за издаване на уведомително писмо с това съдържание били идентични с изложените в отмененото уведомително писмо. Твърди също, че двата акта са с еднакво съдържание, защото с тях е постановен един и същ отказ, който бил при същите фактически обстоятелства, като административният орган формално бил маркирал в акта съобразяването със специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, което не представлява настъпил нов, правопроменящ юридически факт, който да преодолее установения от съда материалноправен порок на първоначално издадения акт, както и същото не представлявало и новонастъпило обстоятелство, тъй като е съществувало още преди издаване на предходното уведомително писмо и по тази причина не можело да се приеме, че оспореното уведомително писмо на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е издаден на различно фактическо и правно основание, незачитайки задължителната сила на съдебния акт, съгласно нормата на чл.177, ал.1 от АПК. Излага се довод, че незачитайки задължителната сила на съдебния акт, съгласно нормата на чл.177, ал.1 от АПК, с действията си след влизане в сила на отменителното решение административният орган е пререшил спора относно съществуването на правото на финансово подпомагане по посочените схема и мярка. Твърди също, че силата на присъдено нещо по уваженото право на отмяна на отказа преклудирала всички евентуални основания да се откаже издаването на позитивен административен акт, независимо дали са били изрично обсъдени от администрацията или съда при предшестващите производства и че ако органът може след съдебната отмяна на административния акт да ревизира и тълкува по свободно усмотрение волята на съда, то контролът за законосъобразност би се оказал лишен от смисъл.

Жалбоподателят моли, с оглед изложените фактически и правни доводи, съдът да постанови съдебно решение, с което да прогласи нищожност на атакуваното Уведомително писмо с Изх.№02-090-2600/8266#4 от 28.12.2023 год. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 год. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което е намалено финансовото подпомагане по посочените схеми и мерки, общо в размер на *** лева, като постановено в противоречие с влязлото в сила съдебно Решение №279 от 23.09.2022 год., постановено по адм. дело №166/2022 год. по описа на Административен съд - Кърджали, с всички произтичащи от това правни последици. Алтернативно моли съдът да отмени Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 год., с Изх.№02-090-2600/8266#4 от 28.12.2023 год., като неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон, с всички произтичащи от това правни последици. Също така, моли съда да разпореди издаването на друго такова от ДФ „Земеделие“, с указания да бъде оторизирана и изплатена заявената от дружеството субсидия по директни плащания за 2018 год., в пълния заявен размер. Предвид изхода на делото, с жалбата за присъждане на направените деловодни разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение.