Решение № 41 от 06.03.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Русе, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Герасимова

Членове:

Велизар Бойчев

Катина Кавърова при участието на секретаря Десислава Ботева в присъствието на прокурора Е. Д. Г. като разгледа докладваното от Велизар Бойчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254500601038 по описа за 2025 година Производството е по глава XXI от НПК.

С присъда №91/10.09.2025г., постановена по НОХД№358/2025г. по описа на Русенски районен съд, подсъдимият С. Б. С. е признат за виновен в това, че на 14.09.2024 г. в гр. Русе, при условията на опасен рецидив, по хулигански подбуди, причинил на П. М. Г. от град Р. средна телесна повреда, изразяваща се в прободно-прорезно нараняване, проникващо в лява предна част на гръдния кош и разстройство на здравето, временно опасно за живота, резултат от пневмоторакс, поради което и на основание чл. 131а, вр. чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК във вр. чл.54 от НК му е определено наказание в размер на дванадесет години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим. С присъдата е постановено, на основание чл.70, ал.7 от НК, подсъдимият да изтърпи отделно неизтърпяната част от наказанието по НОХД№362/2016г. по описа на РОС от една година, шест месеца и двадесет и седем дни при първоначален строг режим.

Присъдата била обжалвана от подсъдимият и защитника му адв.Н. от АК-Русе, които са изложили съображения, че при постановяване на присъдата 1 са нарушени материалния и процесуалния зaкoни. Твърди се, че било ограничено правото нa защита на подсъдимия, поради недопускане на събирането нa доказателства oт съществено значение за установяване на обективната истина. В жалбите се застъпва тезата, че първоинстанционният съд е тълкувал превратно събраните в хода на производството доказателства, като не ги е ценил правилно и не е изложил аргументи за своето решение.

Съдът не бил кредитирал обективни и доказани в хода на производството факти и обстоятелства и не бил изпълнил задължението си да направи своите изводи след внимателен и задълбочен анализ на събраните доказателства, като ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка. В мотивите на присъдата липсвал обективен анализ на събраните в хода нa производството доказателства, който да доведе до максимално изясняване нa обстоятелствата пo делото и съответно дa допринесе за формиране на законосъобразни правни извoди. Твърди се, че съдебният акт не е постановен в съответствие с чл. 13 и чл. 14 от HПK.

Приетите от районния съд за установени фактически обстоятелства нe се подкрепяли от събраната доказателствена маса, поради което съдържанието на присъдата било лишено от мотиви, които да отговарят нa изискванията на чл.

305, ал.3 от НПК. Доказателствата били разглеждани едностранчиво, поради което не се стигнало до установяване на обективната истина по делото.

Твърди се, че съдът е пропуснал да коментира противоречията в доказателствата по делото, което било процесуално нарушение в смисъла на липса на мотиви. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и оправдаване на подсъдимия по обвинението, алтернативно се иска връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В заседанието на въззивната инстанция подсъдимият и адв.Н. от АК-Русе излагат доводите си за неправилност на присъдата, развити в жалбите.

Прокурорът претендира потвърждаване на присъдата, като правилна и справедлива.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост, като съобрази наведените в жалбата и протеста доводи и като провери изцяло атакуваната присъда на основание чл.314, ал.1 от НПК, счете за установено следното:

Жалбите са процесуално допустими, подадени са от лица, легитимирани 2 за такова процесуално действие и в предвидения от закона срок.

Накратко установената фактическа обстановка по делото е следната:

Подсъдимият С. Б. С., роден на **.**.****г. в град Р., български гражданин, с начално образование, женен, не работи, осъждан, ЕГН **********.

Свидетелите П. М. Г. и Н. М. С. били приятели и имали обичай да се разхождат по улиците на кв.“Родина-2“ в гр.Русе, където последната хранела бездомни котки. На 14.09.2024г., около 20.45 часа, двамата се срещнали в подлез до автобусна спирка на градския транспорт „Героите на Украйна“ в гр.Русе и тръгнали по локалното платно на бул. „Липник“ в посока на запад.

Валял дъжд и те се подслонили под стряха на Комплекс за социални услуги за деца и семейства на адрес бул.“Липник“ №14. Там свид.Г. разговарял по мобилен телефон, когато покрай тях минал подсъдимият, който ги огледал.

Свид. Г. се подразнил и попитал подсъдимия какво гледа, като последният му отговорил, че е видял позната физиономия. Свид.Г. приближил подсъдимия и повел вербален конфликт с него. След това двамата се разделили, като Г. и С. тръгнали в посока на изток по същата улица. Били вече пред сградата на СМДЛ „Рамус“, когато подсъдимият тръгнал след тях и извадил от дрехите си нож. Свид. Г. забелязал подсъдимия, спрял, оставил на земята носените от него чанти и се обърнал с лице към него. В този момент двамата се намирали от двете страни на ул.“Стоян Заимов“ и започнали отново да се конфронтират вербално, като Г. също предизвиквал подсъдимия. Подсъдимият пресякъл улицата бягайки и се нахвърлил върху Г., като последният, за да се предпази вдигнал крака си, който попаднал в стомаха на подсъдимия. Подсъдимият, с носения от него нож в дясната си ръка, наръгал пострадалия в лявата област на гръдния кош, като така му причинил прободно-прорезна рана на гръдния кош в ляво, проникваща в гръдната кухина, счупване (прерязване) на четвърто ребро в ляво, пневмоторакс в ляво. Пострадалият посегнал да удари подсъдимия с ръка и подсъдимият си тръгнал, като бързо се отдалечил от мястото на конфликта. Пострадалият Г. усетил болката от пробождането и видял, че по дрехите му в мястото на пробождане с ножа има кръв. Г. казал на С., че подсъдимия го е пробол и се обадил на брат си- свид. Д. Г. с молба да го закара до болницата за оказване на медицинска помощ, тъй като бил наръган с нож. Непосредствено след проведения разговор покрай пострадалия и С.

3 преминал таксиметров автомобил, управляван от свид. К., когото свидетелката свид.С. спряла с жест. С. седнала на предната дясна седалка, а пострадалият Г. на задната, които, по тяхно желание, К. откарал до Спешно отделение на УМБАЛ „Канев“. Същата вечер на пострадалия била извършена медицинска операция за овладяване на здравословното му състояние, включваща вкарване на интеркостален катетър, торакоцентеза на шесто междуребрие, въвеждане на тръбен дрен, евакуация на въздух под налягане, сутура и стерилна превръзка.

Дадената фактическа обстановка се установяване от всички събрани в хода на процеса доказателства- обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, справка за съдимост и декларации за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, заключения на изготвените и приети по делото експертизи, протокол за доброволно предаване, веществени доказателства. При изграждането на дадената фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно не е кредитирал обясненията в частта им, в която се отрича причиняването на телесната повреда на пострадалия. В тази част това доказателствено средство е в противоречие с целия останал доказателствен материал. На първо място то се опровергава от показанията на свидетелите П. Г. и Н. С., които категорично и непротиворечиво представят здравословното състояние на пострадалия непосредствено след съприкосновението му с подсъдимия- П. Г. е усетил болка в гърдите си вляво, след което и дрехите му са се напоили с кръв в тази област. Веднага след това факта на пробождането и последиците от него е съобщен и на свид.Д. Г..

Всички факти от разказа на тези лица нямаше как да настъпят в обективната действителност без участието на подсъдимия и то в ролята на причинител на прободната рана. Няма и никакъв смисъл свидетелите П. Г. и Н. С. да набеждават точно подсъдимия в причиняването на телесната повреда, тъй като предходни отношения между него и тях не са съществували, няма какъвто и да било повод те да питаят някаква специална неприязън към него, за да му припишат подобно деяние. Веществените доказателства по делотовидеозаписи детайлно пресъздават всеки момент от срещата между подсъдимия и пострадалия на процесната дата и там ясно се виждат всички пресъздадени във фактическата обстановка обстоятелства. Видно е, че след вербален конфликт между двамата, по- активен в който е пострадалия, последният се отдалечава от С., подсъдимия го застига и след кратка свада 4 помежду им, с един- единствен удар с ръка в лявата му гръдна област подсъдимият причинява представеното вече телесно увреждане.

Веществените доказателства видеозаписи съдържат категорично посягането на подсъдимия с дясна ръка към лявата гръдна област на пострадалия, с което движение е осъществено и изпълнителното деяние на престъплението. Десет секунди след това пострадалия се хваща с ръка за увреденото място, където върху дрехите му се появява тъмно петно, което преди това не е имало.

Пострадалият, видно от коментираните веществените доказателства, се чувства все по- зле физически, започва да не може да стои на краката си, прикляква и около три минути след раздялата му с подсъдимия, от там преминава таксиметров автомобил, в който Г. и С. се качват. Безспорно е, че веднага след откарването на пострадалия от свид.К. в УМБАЛ било установено процесното увреждане, започнали спешни медицински изследвания и оперативна интервенция за запазване на живота и здравето на П. Г.. Тази хронология на събитията от процесната нощ изключва категорично злонамерено влияние върху здравето на пострадалия от който и да било друг човек, освен от подсъдимия. За изследването на доказателствената годност на обсъжданите веществени доказателства са назначени технически експертизи, чиито заключения отричат следи от манипулиране или от използван софтуер за видео обработка или устройство, чрез което са експортирани метаданни на записите, поради което и те се ползват с пълното доверие на съда. Следва да се отбележи, че последователността на изложените факти и пресъздаването им в същия ред от веществените доказателства, което се подкрепя и от разказа на подсъдимия в обясненията, без факта на пробождането на пострадалия, омаловажава до незначителност времето, отразено в различните записи, тъй като не може да бъде очаквана особена прецизност на записващите устройства в тази насока и те да са сверени според реалното часово време.

Обясненията на подсъдимия в частта им досежно причиняването на телесната повреда на пострадалия, се опровергават и от протокола за доброволно предаване от 16.09.2024г., с който той предал на полицейските служители ножът, приобщен като веществено доказателство по делото, с изричното и собственоръчно разяснение в него, че „с този нож, на 14.09.2024г., след като се спречкал в един мъж, около 21.00ч. го е извадил за самозащита“. С нарочна съдебно медицинска експертиза се установява, че с процесния нож е възможно да бъдат причинени уврежданията на пострадалото лице.

5

Заключението на последно упомената експертиза е изложено без категоричност, което е напълно разбираемо и коректно, предвид огромния брой съществуващи в действителността остриета с размерите на вещественото доказателство нож и предвид липсата на кръв по него. Ирелевантно за делото остава заключението на назначената от съда и изготвена съдебнотехническа експертиза, че видео кадрите от изготвена технически експертизи № 848/2024г. и 847/2024г. не са годни за лицево- идентификационно сравнително изследване, тъй като е напълно безспорно от всички доказателства по делото, включително и от обясненията, че на тези кадри са именно свид.С., пострадалия и подсъдимия, като последния в детайли пресъздава отношенията им на процесната дата, адаптирайки ги към своята позиция в процеса и интерес. Същото се отнася и за противоречията в показанията на свидетелите Г. и С. относно височината и облеклото на подсъдимия, който с явното си телосложение и изследваните по делото дрехи е бил на местопрестъплението, и според него. Показанията на свид.С., разпитан в хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция, са напълно недостоверни, вътрешно противоречиви и дискредитирани от начина, по който това лице стига до участие в производството и затова съдът не им дава вяра. На първо място лицето твърди, че през месец февруари или март на 2025г. той научил за процесната травма на П. Г., след което провел разговор с него и пострадалия му обяснил, че извършителите на увреждането му са трима и то е причинено на различно от процесното място. Първите показания на свид.П. Г. по делото са дадени на сутринта, следваща описаните по- горе събития- 15.04.2024г. , и в тях той заявява тезата си за тях по начин, възприет за изяснен и от съда и което виждане на Г. за фактите остава неизменно през цялото производство. В тези показания се съдържа едно лице като нападател, което е разкрито на 16.09.2024г., т.е. два дни след престъплението и това е подсъдимия, когато той предава доброволно и средството за извършване на престъплението. На 18.09.2024г. подсъдимият е бил разпознат, по предвидения в закона ред от пострадалия, като лицето, нанесло му телесната повреда. Поради всички тези факти е крайно недостоверно и без всякаква опора във формалната логика шест месеца по- късно пострадалия да заяви на свид.С. коренно различни обстоятелства относно получаването на увреждането си. На следващо място показанията на С. са компрометирани от мотивите му да свидетелства, и то по негова инициатива- неодобрение на присъдата на подсъдимия на първа 6 инстанция, желанието му да „помогне“, след като се бил запознал и с доказателства по делото в затвора или ареста, място, за което се излагат противоречи данни.