Решение № 111 от 05.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Пловдив, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20255300500056 по описа за 2025 година

Производство е по реда на чл.436, вр. чл.435, ал.2, т.1, вр. чл.527, ал.3 от ГПК.

Постъпила е жалба от длъжника по изп.дело № 2024/2023г. на ДСИ, ІІ р. при ПдРС – Регионална инспекция по околната среда и водите- гр.Пловдив, против постановление на ДСИ от 21.11.2024г., с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер от 350 лева.

В жалбата се сочи, че съдебното решение, по което е издаден изпълнителният лист, послужил за завеждане на горепосоченото изпълнително дело, е изпълнено, за което били представени съответни доказателства. По- конкретно се сочи, че превишенията на среднодневните норми на ФПЧ се случват предимно през зимния период. В доклад за състоянието на качеството на атмосферния въздух в контролирана от РИОСВ- гр.Пловдив територия като основни замърсители на въздуха през зимния сезон били индентифицирани са отоплението с твърди горива и остарелия автомобилен парк, по отношение на които РИОСВ не разполагала с правомощия за контрол. Инспекцията разполагала с такива правомощия по отношение на промишлените източници на емисии, но не и по отношение на битовото отопление и частния транспорт. Поради това подобрение на качеството на атмосферния въздух можело да се постигне единствено чрез изпълнение от страна на Община- гр.Пловдив на мерките, заложени в одобрена от общинския съвет програма за качеството на атмосферния въздух и плана за действие към него. Поради бездействието на Кмета на общината, му бил съставен АУАН № 56/27.06.2024г. и въз основа на него му била наложена глоба в размер от 5000 лева. Отделно от горното се твърди, че РИОСВ веднъж вече е претърпяла принуда чрез налагане на глоба за период, който се препокривал с 1 процесния. През календарната 2023г. не било допуснато бездействие, тъй като били изпълнявани законовите изисквания за чистотата на въздуха.

От взискателите от М. Т. Е., ЕГН: ********** и Фондация „Асоциация за европейска интеграция и права на човека е подадено възражение по жалбата, с което същата се оспорва като неоснователна.

От ДСИ, ІІ р. при ПдРС са представени мотиви, в които се сочи, че жалбата е допустима, но по същество- неоснователна.

От взискателя Фондация „Асоциация за европейска интеграция и права на човека“ е подадено възражение по жалбата, с което същата се оспорва като неоснователна.

От ДСИ, ІІ р. при ПдРС са представени мотиви, в които се сочи, че жалбата е допустима, но по същество- неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по изп.дело № 2024/2023г. на ДСИ, ІІ р. при ПдРС е образувано по молба от Фондация „Асоциация за европейска интеграция и права на човека“ от 08.02.2023г. и въз основа на представен със същата изпълнителен лист от 09.01.2023г., издаден по гр.д.№ 24/2013г. на Окръжен съд- гр.Смолян. В изпълнителния лист е записано следното: „Осъжда Община- гр.Пловдив и РИОСВ- гр.Пловдив да преустановят бездействието, изразяващо се в неефективни мерки и действия за опазване на качеството на атмосферния въздух в гр.Пловдив, допуснато в периода 2007- 2011г., за който е установено системно превишаване нивата на ФПЧ10 в града, и да предприемат ефективни действия за опазване на околната среда и чистотата на атмосферния въздух в гр.Пловдив, като в срок от дванадесет месеца от влизане на съдебното решение в сила осигурят достигане на нормативно допустимите нива /концентрации/ на фини прахови частици 10 /ФПЧ10/ в атмосферния въздух на града.

Осъждането е постановено с Решение № 60155/22.07.2021г. по гр.д.№ 2584/2017г. на ВКС, с което е отменено решение на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено отхвърлителното решение на Окръжен съд- гр.Смолян. Дванадесетмесечният срок е изтекъл на 27.07.2022г..

С разпореждане от 26.04.2023г. ДСИ се е произнесъл по искане на жалбоподателя да бъде прекратено производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК- поради изпълнение на решението на ВКС, като е отказал да прекрати принудителното изпълнение. С решение № 995/07.07.2023г. по в.гр.д.№ 1710/2023г. на ПОС е оставена без уважение жалбата на РИОСВ против отказа за прекратяване на производството по изпълнителното дело. С решение № 1254/18.10.2023г. по в.гр.д.№ 2553/2023г. на ПОС е отменено разпореждане от 14.07.2023г. на ДСИ при ПдРС, с което молби от 08.02.2023г. и от 20.04.2023г., депозирани от М. Т. Е. и Фондация „Асоциация за европейска интеграция и права на човека“, съдържащи искане за принудително изпълнение по реда на чл.527 ГПКналагане на глоби на длъжниците Община- гр.Пловдив и РИОСВ- гр.Пловдив, са оставени без уважение. Отмяната на отказа на ЧСИ да наложи глоби на длъжниците задължително предполага уважаване на молбите от 08.02.2023г. и от 20.04.2023г., подадени от 2 взискателите. Ето защо, на 31.10.2023г. от ДСИ са издадени две постановления за налагане на глоби, като едната от тях е наложена на Кмета на Община- гр.Пловдив, а другата на Директора на РИОСВ- гр.Пловдив. Жалбата против второто постановление е оставена без уважение с решение № 1632/21.12.2023г. по в.гр.д.№ 3377/2023г. на ПОС.

С решение № 1163/14.10.2024г. по в.гр.д.№ 2514/2024г. на ПОС е оставена без уважение жалбата на РИОСВ против постановен на 28.06.2024г. отказ на ДСИ да прекрати принудителното изпълнение поради изпълнение на задължението по изпълнителния лист. В мотивите към това решение се сочи, че за да се приеме, че решението на ВКС е изпълнено концентрацията на ФПЧ10 не следва да бъде превишавана повече от 35 пъти / през 35 денонощия/ в рамките на една календарна година, а броят превишения, регистрирани на АИС„Тракия“ за календарната 2023г., е 47 пъти в рамките на посочената календарна година.

Същевременно с постановление на ДСИ от 27.06.2024г. на Директора на РИОСВ отново е наложена глоба, като същата е отменена с решение № 1306/11.11.2024г. по в.гр.д.№ 2449/2024г. на ПОС единствено по мотив на това, че не е наложена на длъжника по изпълнителния лист, а на физическото лице- негов директор.

В мотивите към обжалваното постановление на ДСИ се сочи, че след постановяване на решението по в.гр.д.№ 2449/2024г. на ПОС, глобата е наложена отново, но на правилния субект. Искането да се пристъпи към принудително изпълнение по чл.527, ал.3 от ГПК, било заявено от взискателите с молба от 02.05.2024г.., която била дадена възможност за становище от длъжниците. В подаденото от РИОСВ писмено становище в табличен вид били представени регистрираните стойности на средногодишно ниво на фини прахови частици под 10 микрона и брой превишавания на средногодишната норма за периода 2021г.2023г., от които било видно, че от АИС“Тракия“ са регистрирани 47 среднодневни превишения на максимално допустимата концентрация на ФПЧ10.

От гореизложеното става ясно, че обжалваната глоба е наложена за неизпълнение на решението на ВКС през цялата 2023г.. През същата тази година е наложена една глоба, която следва да се счита за такава текущо неизпълнение на решението. Следователно- налице е основание за налагане на глоба и за продължилото след 31.10.2023г. неизпълнение. При това не е без значение каква е концентрацията на фини прахови частици / ФПЧ10/ през 2024г. до датата на налагане на обжалваната глоба. При справка в интернет- сайта на РИОСВгр.Пловдив се установява, че според отчетените от АИС“Каменица“ средноденонощни показания, до 21.11.2024г. допустимата концентрация за денонощие от 50 микрометра на кубичен метър въздух е надвишена 30 пъти, а според показанията на АИС“Тракия“- 36 пъти.

Действително, според отчетените и от двете станции показания, средногодишната норма от 40 микрометра не е надхвърлена /отчетените средногодишни показания са значително под максимално допустимата концентрация, а именно 29,59 микрометра и 30,93 микрометра на кубичен метър въздух/. Това обаче не означава, че към датата на налагане на глобата решението на ВКС е било изпълнено. Нещо повече налице са повече от допустимите превишения за една календарна година за период от единадесет месеца и три седмици. Ето защо, жалбата ще следва да бъде оставена без уважение, като за пълнота на мотивите следва 3 да се отбележи, че настоящият състав на ПОС не споделя довода в същата, че част от източниците на замърсяване с ФПЧ10 не са под контрола на РИОСВ- Пловдив, а на общината, като емисиите от природни източници въобще не могат да се контролират, тъй като задължението на РИОСВ и на общината по решението на ВКС е общо, а не разделно, и изпълнението му не е поставено в зависимост от определени източници на замърсяване.

Във връзка с твърдението, че основна причина на замърсяване е отоплението с твърди горива, следва да се добави, че от АИС“Каменица“ са измерени значителни превишения и в различни моменти през пролетта и лятото на 2024г. / така например на 01.04.2024г.- 76,41 микрометра на кубичен метър въздух, на 30.05.2024г.- 69,64 микрометра на кубичен метър въздух, на 09.06.2024г.- 72,81 микрометра на кубичен метър въздух, на 08.07.2024г.- 71,40 микрометра на кубичен метър въздух, на 05.09.2024г.- 67,96 микрометра на кубичен метър въздух /.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от длъжника по изп.дело № 2024/2023г. на ДСИ, ІІ р. при ПдРС – Регионална инспекция по околната среда и водите- гр.Пловдив, жалба против постановление на ДСИ от 21.11.2024г., с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер от 350 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4