Акт от 18.11.2020, Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 241

Гр. Сливен, 18.11.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

Административен съдия: Иглика Жекова при участието на прокурора ……………………… и при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 300 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба от „С. К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С. Ф.“ № **, представлявано от у.

С.И.Д. срещу Решение към МД с МRN 18BG002002H0015695/29.01.2018 г. с рег. № 32-227206/05.08.2020 г. на Директор на ТД Северна морска към Агенция „Митници“, с което е прието следното: 1. Отказано е да се приеме митническата стойност на декларираната стока с № 1 по митническа декларация MRN: 18BG002002Н0015695/29.01.2018 г.; 2. Определена е митническата стойност на внасяната от „С. К.“ ЕООД стока № 1 по същата митническа декларация, както следва: „Спортни обувки (маратонки) с горна част и ходила от пластмаси – мъжки – 608 чифта и Спортни обувки (маратонки) с ходила от пластмаси и горна част от пластмаси и текстил – дамски – 840 чифта“ в размер на 9 122,40 лв. на основание чл. 74 пар. 2 б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013; 3. Разпоредено е да се коригира митническа декларация MRN: 18BG002002Н0015695/29.01.2018 г., като за стока № 1 е внесена корекция в кл. 43 „Код-МО“ – вместо 1 да се чете като: 3, стойността в кл. 46 „Статистическа стойност“ вместо 4 655,35 лв. да се чете като: 9 122,40 лв., стойността в кл. 47 „Изчисляване на вземанията“ да се четат като: Мито с основа за изчисляване 9 122,40 лв., ставка 16,90 % - сума от 1 541,69 лв.; ДДС с основа за изчисляване 10 775,32 лв. при ставка 20,00 % - сума от 2 155,06 лв., или обща сума 3 696,75 лв.; т. 4 разпоредено е да се вземе под отчет начисленият с решението размер на държавните вземания; по т. 5 са определени като начислени и взети под отчет мито в размер на 786,75 лв. и ДДС в размер на 1 110,67 лв.; по т. 6 са определени за досъбиране следните дължими суми: мито в размер на 754,94 лв. и ДДС в размер на 1 044,39 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59 ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114 пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

Оспорването намира правното си основание в нормата на чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл. 220 от Закона за митниците, като образуваното съдебно производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата си оспорващото дружество излага доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания административен акт. Заявено е, че визираната от административния орган норма на § 1 т. 40 от ДР на Закона за митниците (ЗМ) не може да намери приложение. От значение било обстоятелството, че тези „справедливи цени“ са на килограм – неприложимо в настоящия случай, където стоките са индивидуално определени и имат стойност на единица бройка.

Това сочело на невъзможност при покупка на стоки при цена на единица бройка да се съпоставят със „справедливи цени на килограм“, което от своя страна противоречало на чл. 70 и чл. 74 от МК. Позоваването от страна на органа на решение по дело № 291/15 на СЕС било некоректно, доколкото в същото се визирала „договорна стойност, която е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени на сходни стоки“. Необоснован се явявал и изводът на административния орган, че основателни съмнения съществуват конкретно, когато декларираната стойност е по – ниска от определената рискова прагова стойност. В тази връзка счита, че определената рискова прагова стойност, изчислена на базата на тези „справедливи цени“ представлява минимална митническа стойност, забрана за каквито е регламентирана в чл. 144 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС. Възниквал въпрос как е определена като стойност тази „справедлива цена“. Твърди се още, че не е ясно защо органът е пристъпил към прилагане на чл. 74 параграф 2 б. „б“ от МК, доколкото дружеството е представило фактура, платежни документи за заплащане цената на стоките, фактура за транспортните разходи, с което е доказал декларираната митническа стойност.

Счита, че решението е немотивирано, а търговецът не е надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се основават съмненията, в която връзка пък е следвало да се изиска обосновка на договорната стойност. Твърди, че не е спазена разпоредбата на чл. 141 параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, като органът се задоволил само с упоменаване на митническата декларация, послужила му като основание за определяне на по – високата митническа стойност. Това нарушавало правото на защита на жалбоподателя и обуславяло невъзможност съдът да провери дали са били налице предпоставките на закона при определяне на по – високата митническа стойност точно по чл. 74 параграф 2 б. „б“ от Регламент 952/2013 г. Твърди още, че към настоящия момент не може да се установи дали стоките, внесени от третото лице, които митническите органи са ползвали за определяне на по – висока митническа стойност отговарят на изискването за „сходни стоки“, тъй като липсват и не са представени придружаващите тази декларация документи и както е вписано в решението няма мостри нито от процесната стока, нито от третото лице. Моли съда да отмени атакувания акт с претенция за разноски.

В с.з. дружеството – жалбоподател се представлява от надлежно упълномощен а. С. Ж. ***, която поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Счита, че административният орган не е доказал законосъобразността на своя акт. За да пристъпят към прилагане на чл. 74 § 2 б. „б“ от МК, митническите органи следвало да обосноват наличието на основателни съмнения, след което да докажат спазването на всички правила при ползването на този резервен метод, но това не било спазено в случая. Счита, че по същество визираната от митническия орган рискова прагова стойност представлява минимална митническа стойност, което е забранено от чл. 144 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, указващ, че митническата стойност не може да се основава на минимални митнически стойности. В хода на съдебното производство договорната стойност била доказана по безспорен начин, като констатациите на експертизата се подкрепяли и от тези на последващия контрол на ТД Южна морска. Съгласно последния, не били налице основания за промяна на митническата стойност. Заявява още, че митническите органи не разполагат с мостри за стоки нито от процесната стока, нито от тази, чиято декларация е ползвана за увеличаване на митническата стойност, което означавало, че митницата не може да даде заключение за сходство на стоките по смисъла на МК, тъй като същите следва да са изготвени от сходни материали. Счита, че реално решението няма мотиви, а съставлява преписване на закона, вместо анализ защо не се прилага метода за идентични стоки и се преминава към другия метод. Позовава се на чл. 141 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на ЕК, според който, когато се намери повече от една договорна стойност за еднакви стоки, се прилага най – ниската от тях. По преписката липсвали доказателства, че ползваната декларация е на стоки с най – ниската стойност за сходни стоки. Моли съда за отмяна на атакувания административен акт, с претенция за разноски.

В с.з. административният орган се представлява от надлежно упълномощен гл. юрк. А. Ш., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Заявява, че извършената експертиза е неотносима, тъй като вещото лице работило в счетоводството на дружеството и не можело да отговори каква е реално платената цена, а какво е осчетоводено. Възможно било да има други плащания – например на ръка. Представеният от оспорващата страна доклад на ТД Южна морска също бил изготвен по счетоводни данни. Митническата стойност всъщност отразявала реалната икономическа стойност на внасяните стоки от производството до доставката до крайната дестинация. В тази връзка се стигнало до прилагане на чл. 74 пар. 2 от МК, като се използват сходни стоки по митническа декларация. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

С Митническа декларация с MRN: 18BG002002Н0015695/29.01.2018 г. „С. К.“ ЕООД декларирало данни за доставка на стоки за режим допускане за свободно обращение, както следва: Спортни обувки (маратонки) с горна част и ходила от пластмаси – мъжки 608 чифта и спортни обувки (маратонки) с ходила от пластмаси и горна част от пластмаси и текстил – дамски 840 чифта, Код по ТАРИК *******, 1014 кг. бруто тегло; 830 кг. нето тегло, в кл. 42 е посочена цена на стока 2728,00, в кл. 46 е посочена статистическа стойност 4655,35, в кл. 47 е посочено изчисляване на вземанията: при основа за изчисляване 4655,35 – при ставка 16.90 - мито в размер на 786,75 и ДДС при ставка от 20 % и основа за изчисляване 5553,33 – в размер на 1110,67, условия на доставка FOB, износител X. U. I.&E. CO.LTD, К.. От инвойс фактура № TBN20170920/03.12.2017 г. към МД се установява, че доставката на процесните стоки е документирана между доставчика X. U. I.&. CO.LTD, с адрес 28D, B. B., No 185 L. X. Li, X., C. и получателя „С. К.“ ЕООД, Сливен, като стоките, предмет на доставката са мъжки спортни обувки – 608 чифта с единична цена 2,00 щ.д. за чифт на стойност 1 216,00 щ.д. и дамски спортни обувки – 840 чифта с единична цена 1,80 щ.д. за чифт и стойност 1 512,00 щ.д., или обща стойност в размер на 2 728,00 щатски долара. С последната сума е нареден банков превод на 22.12.2017 г. с референтен № ********* от сметката на „С. К.“ ЕООД в „П. б. (България)“ ЕАД в полза на X.U.T I.&E. CO.LTD по сметка № ************** ***.

На 20.03.2020 г.

Началник сектор „Митнически процедури“ в отдел „Митническа дейност съставил становище рег. № 32-89849, адресирано до Началника на МП Пристанище Варна Запад, в което заявил, че в търговската фактура към процесната МД липсва информация относно условията и сроковете за разплащане по сделката, вносителят не е представил търговски договор, от който да са видни условията по сделката, нито сведения, документи, ценови листи и друга бизнес кореспонденция, предшестващи издаването на търговската фактура; липсата на такива допълнителни сведения налагала извода, че не се потвърждава обстоятелството, че декларираната стойност представлява действително платена или подлежаща на плащане сума при продажбата им за износ за Съюза; извършен бил сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, при която митническите органи установили, че за стоки със същия код по ТАРИК са декларирани по – високи стойности, които съществено се отличават от декларираната в случая стойност; в тези случаи следвало да се определи нова митническа стойност, чрез последователно прилагане на методите по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Заявено било, че не е открита достатъчна информация за прилагане на чл. 74 § 2 б. „а“ и следва да се приложи б. „б“. След направения анализ в митническата информационна система MIS3A за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки със стоката по цитираната МД, са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности от други вносители, които не са необичайно ниски, същите са декларирани приети в съответствие с чл. 70 и на основание чл. 74 от Регламента следва да бъдат база за определяне на нова митническа стойност на стоката по процесната МД, а именно: нова митническа стойност 6,30 лв. на чифт с база за определяне МД № 17BG002002H0105151/24.08.2017 г.

С писмо рег. №

32-46759/11.02.2020 г. Директорът на ТД Северна морска при Агенция „Митници“ изискал от „С. К.“ ЕООД писмена информация, по повод което писмо при административния орган постъпил отговор от дружеството с вх. № 32-63872/26.02.2020 г. Съгласно същия, представляващият заявил, че за закупуването на стоките не е изготвян писмен договор с продавача или трети лица, условието за доставка на стоките е FOB, което означава, че при подаване на митническата декларация е приложена фактура с транспортни разходи до България и не е необходимо нейното повторно прилагане; дружеството има търговски отношения, но не и свързаност с продавача, същото не връща част от прихода на продавача. Към отговора били приложени 27 бр. извлечения от обслужващата дружеството банка за извършените преводи по всяка една от фактурите, приложени към митническите декларации. Заявена била молба за удължаване на срока за представяне на допълнителни документи, доказващи декларираната митническа стойност.

Разпечатката съдържа 21 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d4396be0-b742-4fc9-8209-83dd4138328c