Присъда № 12 от 17.01.2024, Районен съд - Силистра
- Съд
- Районен съд - Силистра
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 30/2024
- Вид
- Присъда № 12
- Подписан
- 17.01.2024
- В сила
- 18.04.2024
- Състав
- Мирослав Стефанов Христов
Цитирани разпоредби
- чл.11, ал.2, предл.1 · Наказателен кодекс
- чл.18, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.279 · Наказателен кодекс
- чл.279, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.279, ал.5 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.269 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.269, ал.3, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.301 и 303 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.301 и 303 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.55, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда № 12/ 17.01.2024г. по НОХД № 30/2024год. по описа на РС-СИЛИСТРА
Подсъдимият М. А. Ф. / M. A. F. / е предаден на съд за това, че на 30.12.2023г., извън населено място, на територията на община С., в землището на с.С., обл.С., между гранични пирамиди е направил опит да излезе през границата на страната / през границата на Република България с Република Румъния /, без разрешение на надлежните органи на властта / служители на ГПУ- С. / и не през определените за това места, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини– престъпление по чл.279, ал.1 във вр.с чл.18, ал.1 от НК.
Съдебното производство, образувано като бързо производство по правилата на Глава ХХIV НПК, и е проведено при условията на чл.269, ал.3, т.1 от НПК, тъй като видно от документацията по делото е, че спрямо подс. Ф. е било повдигнато обвинение по реда на чл.279, ал.1 във връзка с чл.18, ал.1 от НК. Същият е бил разпитан в качеството на обвиняем на 30.12.2023г. Разпитът се е провел в присъствието на определения му служебен защитник и преводач, като по време на този разпит, подс. Ф. е заявил изрично, че се признава за виновен за престъплението, за което е привлечен като обвиняем, не желае да дава обяснения, съжалява за стореното от него и желае да сключи споразумение с Районна прокуратура – С.
Също така е заявил изрично, че е съгласен наказателното производство, в съдебната фаза, да бъде разгледано в негово отсъствие по правилата на чл.269 от НПК, което показва, че подс.
Ф. е направил изричен отказ да участва по време на съдебното производство, още по време на воденото ДП срещу него.
От докладваното, преди даване ход на делото, от съдия – докладчика става ясно, че подсъдимият е напуснал депозирания от него съдебен адрес, на който е следвало да бъде призован за съдебното производство и към момента се намира в неизвестност. В случая следва да се има предвид, че подс. Ф. е бежанец от С., същият няма нито установено трайно местоживеене в страната ни, нито постоянна месторабота, на която би могъл да бъде издирен. Същият разполага само с издаден ЛНЧ и към настоящия момент не е ясно дали изобщо се намира на територията на страната ни. Фактът, че подс. Ф. е заявил още по време на ДП, че е съгласен съдебната фаза в производството да протече в негово отсъствие, навежда на довода, че същият изрично е отказал да участва в тази фаза на процеса. Същия е уведомен още по време на досъдебното производство, че срещу него се води наказателно производство. При изричен отказ от негова страна, съдът счита, че се налице, към настоящия момент дори, предпоставките за провеждане на съдебно производство в отсъствието на подс. Ф., съобразно нормата на чл.269, ал.3, т.1 от НПК, тъй като от една страна неговото неучастие в съдебната фаза няма да попречи на разкриване на обективната истина, а от друга - самият подсъдим не е намерен на посочения от него адрес за призоваване, или е променил същия, без да уведоми съответния орган за това.
В този смисъл е и практиката на Европейския съд, съобразно която при изричен отказ от подсъдимия да участва в съдебната фаза на процеса, то правната уредба на Европейския съюз дава възможност на страните членки, в своето национално законодателство, да упражнят правата си, като се визират текстове за провеждане на съдебно производство в отсъствието на подсъдимия. Държавите членки могат да предвидят възможност съдебният процес, в който може да бъде постановено решение относно вината 1 или невиновността на заподозрения или обвиняемия, да се проведе в негово отсъствие, при условие че заподозреният или обвиняемият е бил уведомен своевременно за съдебния процес и за последиците от неговото неявяване или след като е бил уведомен за съдебния процес, се представлява от упълномощен да го защитава адвокат, избран от самия него или назначен от държавата. Настоящия казус е именно във втората хипотеза от изложеното.
Настоящият съдебен състав счита, че са налице всички условия за провеждане на съдебно производство в условията на отсъствието на подс. Ф., т.е съобразно нормата на чл.269, ал.3, т.1 от НПК. Едно последващо отлагане на делото би довело, само и единствено, до протакане на съдебния процес и изразходване на държавни средства и време, от каквото съдебната система не се нуждае.
Разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за разкриване на обективната истина по делото и правото му на защита в производството е надлежно обезпечено, чрез участието на назначения му служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството.
Предвид изложеното, съда отхвърли искането на защитата на подс.Ф.- адв. И. К. при АК- С., служебно назначен по време на досъдебното производство, да не дава ход на делото, като неоснователно и неправилно, и разгледа делото в отсъствието на подс.Ф. в условията на чл.269, ал.3, т.1 от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението, намира фактите по случая за установени по безспорен начин и пледира за постановяване на осъдителна присъда, с отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години и налагане на кумулативното наказание глоба на стойност ½ от минималния размер.
Защитникът на подс.Ф. изразява несъгласие изцяло с позицията на прокурора, посочвайки, че от фактите по делото не може да се направи безспорен и категоричен извод, че подсъдимия е извършил престъплението в което е бил обвинен от РП- С.. Моли съда да оправдае подс.Ф., като навежда доводи в тази насока.
Съдът, след преценка и обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 29.12.2023 год., около 22:00 часа в ГПУ - С. е постъпила информация, за това, че се очаква нелегално преминаване на държавната граница, в района на с.С. от група от превозвани мигранти в автомобил „Крайслер Войаджър“ с peг. № . Предвид на това е било осигурено взаимодействие със служители от ГПУ - Р. за изграждане на заградителни мероприятия и извършване на автопатрули в района на с.С., в зоната за отговорност на ГПУ - Р.
Около 04:00 часа на 30.12.2023 год., посоченият по-горе автомобил е бил засечен да се движи в направление от гр.С. към гр.Д., в посока с.С. По първоначално получената информация се е очаквало въпросната група от мигранти да преминат държавната граница в района на гранична пирамида, които се намират в непосредствена близост до землището на с.С.
Св.В. В. е подал сигнал към автопатрулите, след което същите пристъпили към спиране на лек автомобил „Крайслер Войаджър“ с peг. № , след подаване на светлинен и звуков сигнал. Водачът не се подчинил на разпореждането и променил направлението на движение, като се отклонил в посока с.С., с висока скорост. Автомобилът е бил последван от полицейски автомобили. Св.В. В. се отправил със служебен автомобил в същата посока и в началото на селото забелязал спрял единия от автопатрулите, който е запазил местопроизшествието. Лек автомобил „Крайслер Войаджър“ с peг. № е претърпял ПТП и от разговор със служителят, запазил местопроизшествието, св.В. В. установил, че водачът е напуснал автомобила и се е укрил в близките имоти.
2
Впоследствие е бил извършен обход на района и ОИМ и водачът е бил установен в изоставена къща в непосредствена близост до местопроизшествието. След това е била извършена проверка на автомобила, в който са били установени четиринадесет лица, за които на по-късен етап е установена самоличността им, чрез намиране на документи за самоличност у тях и проверка по данните им в система АИС „БДС“ на МВР: Ф. Ф. А. /F. F.
A./ роден на 04.01.2000 год. в С., пол-мъж, гражданин на С. с издаден ЛНЧ , притежаващ регистрационна карта издадена от ДАБ с № ; М. М. И. /M. M. I./, роден на 10.02.1984 год., в С., пол-мъж гражданин на С. с издаден ЛНЧ ; Р. Х. К. /R. H. K./, роден на 01.01.1985 год. в С., пол-мъж, гражданин на С. с издаден ЛНЧ ; А. Б. Ю. /A. B. Y./, роден на 15.01.2005 год. в С., пол-мъж, гражданин на С., с издаден ЛНЧ ; М. А. Ф. /M. A. F./, роден на 01.01.1996 год., в С., гражданин на С., с издаден ЛНЧ .; М. А. Т. /M. A. T./ роден на 01.08.1995 год. в С., пол-мъж гражданин на С. с издаден ЛНЧ ., притежаващ регистрационна карта издадена от ДАБ с № ; Б. О.Н М./B. O. M./ роден на 12.04.20008 год. в С. пол-мъж, гражданин на С. с издаден ЛНЧ притежаващ регистрационна карта издадена от ДАП с №; А. О. М. А./A. O.
M.A./ роден на 12.01.1994 год. в С., пол-мъж, гражданин на С. с издаден ЛНЧ ., притежаващ регистрационна карта издадена от ДАБ с № .; Х. К. Д./H. K. D. роден на 03.10.1974 год. в С., гражданин на С., пол-мъж, с издаден ЛНЧ . притежаващ регистрационна карта издадена от ДАБ с № ; А. Ф.Х. Б./А. F. H. B./ роден на 10.10.2002 год. в С., гражданин на С., пол-мъж, с издаден ЛНЧ притежаващ регистрационна карта издадена от ДАБ с № .; Д. О. Х. /D. O. H./ роден на 15.01.1997 год. в С., гражданин на С. пол-мъж, с издаден ЛНЧ притежаващ регистрационна карта издадена от ДАБ с № ; Р. А. К. /R. A. K./ роден на 01.04.2006 год. в С. гражданин на С. пол-мъж с издаден ЛНЧ ; А. С. Д./A. S. D./ роден на 02.01.2009 год. в С., гражданин на С. - по данни на лицето; С. H./S. N./ роден на 10.02.1998 год. в С., гражданин на С. пол-мъж, с издаден ЛНЧ .
Водач на лек автомобил „Крайслер Войаджър“ с peг. № е бил македонския гражданин Н. М. /N. M./, роден на 23.09.1986 год. в Р. С. М., гражданин на Р. С. М., персонален № .
След установяване на самоличността на посочените по-горе лица, всички са били отведени в сградата на ГПУ - С. и задържани за срок от 24 часа по ЗМВР.
На М. А. Ф. /M. A. F./ e била издадена регистрационна карта на чужденец от ДАБ и му е бил извършен обстоен обиск.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства: обясненията на подс.Ф., дадени от него по време на досъдебното производство, депозираните показания на св.В. В., както и на приетите писмени доказателства, находящи се в кориците на делото.
При така възприетата фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият М. Ф. е осъществил състава на престъпление по чл.279, ал.1 във вр.с чл.18, ал.1 от НК, тъй като на 30.12.2023г., извън населено място, на територията на община С., в землището на с.С., обл.С., между гранични пирамиди е направил опит да излезе през границата на страната / през границата на Република България с Република Румъния /, без разрешение на надлежните органи на властта / служители на ГПУ- С. / и не през определените за това места, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини.
От обективна страна: Обект на престъплението по чл.279, ал.1 от НК са обществените отношения, свързани с реда на управление. Предмет на престъплението са именно тези отношения. Изпълнителното деяние по това престъпление представлява нарушаване на реда на преминаване през границата на страната ни, което следва да бъде без разрешението на надлежните органи на властта. Изпълнителното деяние, изразяващо се в „излизане” се явява довършено с факта на преодоляване на наложения контрол и препятствия, установени от властта за защита на границата и напускане на страната - в 3 конкретния случай пресичане на сухоземната граница с Румъния не на определените за това места и не по установения ред. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че подс.Ф. е имал издадена регистрационна карта на чужденец от ДАБ, както и неговите обяснения, които е дал, в които той не отрича, че се е намирал в лек автомобил „Крайслер Войаджър“ с peг. № СВ2739ХН, именно с цел преминаването на границата на Р. България с Р. Румъния.
Деянието е останало във фазата на опита, като е прекратено поради независещи от волята на подс.Фауаз причини, тъй като същия непосредствено преди да довърши деянието си е бил заловен от органите на ГПУ-С..
Във връзка с направените възражения от страна на служебния защитник на подс.Ф.адв.И. К. при АК-С., съда счита същите за неоснователни и неправилни. Безспорно установено от фактическа страна е обстоятелството, че подсъдимия Ф. е извършил фактически действия по преминаване на държавната граница, като не е имал разрешение от надлежните органи на властта, които осъществяват гранично пропускателен контрол, нито ги е извършил през определените за това места.