Решение № 81 от 11.12.2023, Районен съд - Радомир

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Радомир, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Р. ПЛ. А. при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от Р. ПЛ. А. Административно наказателно дело № 20231730200156 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 81/29.03.2023 г. директорът на Регионална дирекция по горите - К. е наложил на жалбоподателя И. А. П., за нарушение на чл. 108, ал. 3 от Закона за горите, вр. чл. 47, ал. 1, т. 6 и чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН.

Недоволен от така наложеното му административно наказание П. е обжалвал в законоустановения срок. По подробно изложени във въззивната жалба и в съдебно заседание от адвокат – пълномощника си съображения, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна - Регионална дирекция по горите, гр. К. чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По подробно изложени в пледоарията правни съображения въззиваемата страна моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи за законосъобразност на атакуваното НП и доказаност на извършеното от жалбоподателя административно нарушение.

Радомирският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

1

От фактическа страна:

По делото се установява, че в периода от 13.01.2023 г. до 31.01.2023 г., на територията на РДГ – К., до асфалтов път от републиканската пътна мрежа, свързващ селата Дивля и Пенкьовци, общ. Земен, с GPS координати LAT 42.56816B333333334; LON 22.665116666666661, в качеството му на лицензиран лесовъд, на чието име е издадено позволително за сеч № .3 г., жалбоподателят не е осъществил контрол, като не е спазил/изпълнил местоположението на временните складове, които са отбелязани в одобрения технологичен план към позволителното за сеч. Отсечената дървесина по позволителното за сеч е извозена от сечището и складирана на място, различно от указания временен склад, посочен в технологичния план, което се намира на разстояние от около 1800 м от определените в технологичния план временни складове. Отсечената дървесина е експедирана от асфалтов път от републиканската пътна мрежа с МПС с рег. № ., за което са издадени превозни билети № . г., № . г., № . г. и № .3 г. за придружаване на транспортираната дървесина.

За извършеното нарушение, на 20.02.2023 г. е съставен АУАН № 81 от свидетеля А.

С., като свидетел по АУАН, присъствал и при установяване на административното нарушение, е Р. Д..

Актът за установяване на нарушението е връчен на жалбоподателя лично на датата на съставянето му.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение от жалбоподателя срещу така съставения АУАН.

Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН административнонаказващият орган е издал атакуваното в настоящото производство НП № 81/29.03.2023 г., като със същото е наложил на П. за нарушение на чл. 108, ал. 3 от Закона за горите, вр. чл. 47, ал. 1, т. 6 и чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН.

От правна страна:

С оглед на така установеното от фактическа страна и предвид наведените от жалбоподателя доводи, съдът намери от правна страна следното:

Преди да разгледа правния спор по същество съдът е длъжен да обсъди наведените от жалбоподателя доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на атакуваното НП и АУАН. Едва, след като констатира липсата на такива процесуални нарушения, съдът следва да разгледа и разреши спора по същество, като изследва и реши въпроса относно това дали е налице извършено деяние от жалбоподателя, дали същото представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали жалбоподателят е автор на същото, правилно ли са приложени от наказващия орган материалноправните норми и правилно ли е определен размерът и видът на наложеното административно наказание.

2

Настоящият състав на решаващия съд намира, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакуваните АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като както в АУАН, така и в НП са описани и доказателствата. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – директора на Регионална дирекция по горите - К., който е оправомощен със заповед № РД 49-199/16.09.2011 г. на министъра на земеделието и храните.

По съществото на правния спор съдът приема така описаната в АУАН и НП фактическа обстановка за безспорно доказана, тъй като тя се потвърждава напълно от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и тези, приложени в административнонаказателната преписка, които напълно кореспондират помежду си и пресъздават една и съща фактическа обстановка, а именно: акт за установяване на извършено административно нарушение № 81/20.02.2023 г., (по регистъра на РДГ – К.) бланков № 000465/20.02.2023 г., наказателно постановление № 81/29.03.2023 г. на директора на Регионална дирекция по горите, гр. К., констативен протокол от 03.02.2023 г., позволително за сеч № .3 г., технологичен план от 05.07.2022 г. за добив на дървесина от отдел 42, подотдел „т“, землище, с. Дивля, имот № *** и извлечение от информационната система на ИАГ.

В хода на съдебното следствие са разпитани от страна на административнонаказващия орган актосъставителят А. С. и свидетелят по акта и по установяване на административното нарушение Р. Д., както и свидетелят К. Х.. Разпитаните свидетели препредават точно фактическата обстановка, подробно описана в процесните АУАН и НП, поради което съдът им дава вяра. Показанията и на тримата свидетели са изчерпателни, непротиворечиви и напълно си кореспондират, както помежду си, така и с описаната фактическа обстановка в процесните АУАН и НП. От страна на жалбоподателя в хода на съдебното следствие не бяха ангажирани гласни или писмени доказателства, опровергаващи фактическата обстановка, описана в АУАН и НП. От показанията на разпитаните свидетели безспорно се установява, че нарушението е извършено в периода, посочен в АУАН и НП, като свидетелят Р. Д. е категоричен, че при извършване на проверката в началото на м. февруари 2023 г. в землището на с. Дивля е констатирано, че от страна на жалбоподателя не е спазено заложеното в технологичния план, а именно временният склад, на който се е складирала дървесината, не съответства на този по технологичния план. Според свидетеля на временния склад по технологичен план не е имало никаква дървесина, като разстоянието между временния склад, на който е разтоварвана дървесината и този по технологичен план е било повече от километър.

Съдът счита, че изложената в НП фактическа обстановка на административното 3 нарушение и развита обвинителна теза се явяват доказани по безсъмнен и категоричен начин, тъй като не се компрометират от никакви доказателства. В одобрения технологичен план за добив на дървесина са били ясно посочени местата, където са се намирали временните складове и където е следвало добитата дървесина да бъде складирана. Видно от доказателствата по делото, това изискване на закона не е било спазено, като контролът за изпълнението му е бил възложен именно на жалбоподателя. Като не е изпълнил задълженията си и не е осъществил контролните си правомощия, възложени му със закон, жалбоподателят е извършил описаното в АУАН и в НП административно нарушение.

Безспорно е, че нарушителят в качеството му на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, т. е. на лицензиран лесовъд, на когото е издадено позволително за сеч за процесния имот, не е упражнил контролни правомощия, каквото задължение има по чл. 108, ал. 3 ЗГ.

С оглед на изложеното дотук, съдът приема за безспорно установена фактическата обстановка, така, както е описана същата в АУАН и НП, а именно, че в периода от 13.01.2023 г. до 31.01.2023 г., на територията на РДГ – К., землище с. Дивля, до асфалтов път от републиканската пътна мрежа, свързващ селата Дивля и Пенкьовци, общ. Земен, с GPS координати LAT 42.56816B333333334; LON 22.665116666666661, в качеството му на лицензиран лесовъд, на чието име е издадено позволително за сеч № .3 г., жалбоподателят не е осъществил контрол, като не е спазил/изпълнил местоположението на временните складове, които са отбелязани в одобрения технологичен план към позволителното за сеч.

За правна пълнота настоящият състав следва да отбележи, че в случая не е налице маловажност на нарушението, обуславящо отмяна на НП на основание чл. 28 ЗАНН, тъй като изпълнителното деяние засяга важни обществени отношения, свързани с правилата за добив на дървесина и изискванията към лицата, които отговорят за законосъобразността на тази дейност, а и конкретните обстоятелства по делото не разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените нарушения от този вид.

По отношение размера на наложеното наказание същото е определено от АНО съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и е в предвидения от съответната санкционна норма минимум, а именно „глоба“ в размер на 300,00 лева, поради което съдът намира, че същият размер е правилно и законосъобразно определен, с оглед вида и начина на извършване на административното нарушение, неговата тежест и подбудите за извършването му, както и предвид всички останали смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното наказателно постановление № 81/29.03.2023 г. на директора на РДГ - К. следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на делото и предвид претендираните от въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона 4 за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът намира, че жалбоподателят следва да заплати на Регионална дирекция по горите - К. сумата от 80,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 81/29.03.2023 г. на директора на Регионална дирекция по горите - К., с което на И. А. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „Ц.П.“ № ., ет. ., ап. ., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН, за нарушение на чл. 108, ал. 3 от Закона за горите, вр. чл. 47, ал. 1, т. 6 и чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите.

ОСЪЖДА И. А. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „Ц.П.“ № ., ет. ., ап. . да заплати на Регионална дирекция по горите – К., с адрес: гр. К., *** сумата от 80,00 лева (осемдесет лева), представляваща направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия административен съд в 14дневен срок от съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

5