Решение № 101 от 30.06.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Велико Търново, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ И.А при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ И.А Въззивно търговско дело № 20264001000085 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 378, във връзка с чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 31 / 20.03.2026 г. по търг. дело № 175 / 2025 г. по описа на Окръжен съд – Плевен:

- е оставен без разглеждане, предявеният от „ВИМ.“ ЕООД против „САШРУС“ ООД, иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците в „САШРУС“ ООД от 16.04.2025 г. за изключването на „ВИМ.“ ЕООД, като съдружник в „САШРУС“ ООД, като недопустим и е прекратено производството по делото в тази част;

- е отхвърлен, предявеният от „ВИМ.“ ЕООД против „САШРУС“ ООД, иск с правно основание чл.71 ТЗ за признаване за установено, че „ВИМ.“ ЕООД има качеството на съдружник в „САШРУС“ ООД, като неоснователен;

- е отхвърлен, предявеният от „ВИМ.“ ЕООД против „САШРУС“ ООД, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за прогласяване на нищожността на решението за изключването на „ВИМ.“ ЕООД, като съдружник в „САШРУС“ ООД, взето на извънредно Общо събрание на съдружниците в „САШРУС“ ООД на 16.04.2025 г., като противоречащо на добрите нрави, като неоснователен;

- е уважен, приетият за съвместно разглеждане, насрещен иск с правно 1 основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от „САШРУС“ ООД против „ВИМ.“ ЕООД, като е признато за установено, че между „ВИМ.“ ЕООД и „САШРУС“ ООД не съществува членствено правоотношение, по силата на решение на Общото събрание на съдружниците в „САШРУС“ ООД от 16.04.2025 г. за изключването на „ВИМ.“ ЕООД, като съдружник в „САШРУС“ ООД.

Решението е постановено при участието на третото лице - помагач „НИМЦО ТРЕНАЖОР“ ЕООД, на страната на ответника „САШРУС“ ООД.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца по първоначалните искове „ВИМ.“ ЕООД против първоинстанционното решение, в частта, с която е оставен без разглеждане, предявеният от това дружество главен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ и в частта, с която са отхвърлени, като неоснователни, предявените от него, съединени, в условията на евентуалност, иск с правно основание чл. 71 ТЗ за признаване за установено, че „ВИМ.“ ЕООД има качеството на съдружник в „САШРУС“ ООД и иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за прогласяване на нищожността на решението на ОС на „САШРУС“ ООД от 16.04.2025 г. за изключването на „ВИМ.“ ЕООД като съдружник, поради противоречие с добрите нрави. Оплакването е, че решението, в тези му части, е неправилно и се иска неговата отмяна и уважаване на предявените искове, както следва:

По иска по чл. 74, ал.1 ТЗ – Излагат се доводи, че искът е допустим. За проведеното Общо събрание съдружникът „ВИМ.“ ЕООД не бил уведомен и не взел участие. За взетото решение за изключването му, като съдружник в „САШРУС“ ООД, разбрал след подаване на заявлението за вписване на това обстоятелство в ТРРЮЛНЦ, което било умишлено забавено от „САШРУС“ ООД, за да изтече тримесечният срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ, в който „ВИМ.“ ЕООД можело да оспори решението на ОС. Това било злоупотреба с право.

При тези особени обстоятелства, следвало да се приеме, че конститутивният иск бил подаден в законово предвидения 14-дневен срок от узнаването по чл.

74, ал. 2 ТЗ, считано от деня на заявяването в ТРРЮЛНЦ, поради което искът бил допустим. Основателността на иска следвала от доказано опорочената процедура по свикване и провеждане на извънредното ОС. На съдружника не било връчено писмено предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ, с даване на съответен срок да коригира поведението си, като се твърди, че били неясни и нарушенията. Не му била връчена и покана с обявен дневен ред за ОС, проведено на 16.04.2025 г.. Взетото на него решение било произволно, едностранно и необосновано, както това приел в мотивите си и съставът на Окръжен съд - Плевен, но въпреки това оставил без разглеждане иска, вместо да го уважи.

По иска по чл. 71 ТЗ – при условията на евентуалност /с случай, че бъде потвърдено първоинстанционното решение в частта досежно иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ/, се моли искът да бъде уважен, като се твърди, че същият бил и допустим, и основателен. Допустимостта му не се оспорвала от ответника и била приета от първоинстанционния съд. След като законният представител 2 на „САШРУС“ ООД бил подал заявление, обр. А4, за вписване на изключването на съдружника „ВИМ.“ ЕООД по партидата на „САШРУС“ ООД в ТРРЮЛНЦ, видимо оспорвал правото на членство /членственото правоотношение/ на дружеството в „САШРУС“ ООД, поради което у „ВИМ.“ ЕООД бил налице правен интерес да предяви специалния установителен иск по чл. 71 ТЗ, като поиска от съда чрез съдебен акт и със сила на присъдено нещо спрямо „САШРУС“ ООД да прогласи наличието на членствено правоотношение между двете дружества. Поради незаконосъобразността на взетото решение за изключване на съдружника „ВИМ.“ ЕООД по гореизложените причини, членството на „ВИМ.“ ЕООД в „САШРУС“ ООД не било прекратено и при извършеното неоснователно оспорване от страна на дружеството, чрез действията на законния му представител /управител Д. Р./, защитата по чл. 71 ТЗ трябвало да бъде осигурена, чрез уважаването на предявения положителен установителен иск. Неправилни били изложените от състава на Окръжен съд - Плевен мотиви, че искът по чл. 71 ТЗ бил предоставен на съдружника единствено за защита на членствените му права, когато последните били оспорени от орган на дружеството, различен от общото събрание на съдружниците. Искът в процесната хипотеза бил напълно приложим, доколкото оспорването на членственото правоотношение между „ВИМ.“ ЕООД и „САШРУС“ ООД се извършвало, както от Общото събрание /чрез незаконосъобразното решение за изключването на „ВИМ.“ ЕООД/, така и от законния представител на „САШРУС“ ООД - адв. Д. Р., който в това си качество, заявил за вписване заличаването на „ВИМ.“ ЕООД по партидата на „САШРУС“ ООД в ТРРЮЛНЦ. Вписването на това обстоятелство било спряно със стабилизиран акт на съд по реда на чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 19, ал. 7 ЗТРРЮЛНЦ.

По иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – при условията на евентуалност

/с случай, че бъде потвърдено първоинстанционното решение в частта досежно иска по чл. 71 ТЗ/ се иска уважаване на установителния иск за прогласяване на нищожност на процесното решение на ОС, като допустимостта се извежда от това, че „ВИМ.“ ЕООД било лице, засегнато от това решение, а основателността - от цялата хронология на събитията – установявало се, че действията на „САШРУС“ ООД и на „НИМЦО ТРЕНАЖОР“ ЕООД нарушавали въздигнатото в правно-етичен принцип изискване за добросъвестно упражняване на правата - материални и процесуални. При откровена злоупотреба с права от двете дружества /дирижирани от един и същи човек Д. Р./ било организирано изключването на „ВИМ.“ ЕООД, като съдружник в „САШРУС“ ООД, без никакви реални основания за това, което било несправедливо и аморално. Оттук извежда нищожността на взетото решение, поради нарушаване на добрите нрави.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „САШРУС“ ООД и от конституираното, на негова страна, трето лице – помагач „НИМЦО ТРЕНАЖОР“ ЕООД, с който оспорват подадената въззивна 3 жалба, като неоснователна и изразяват становище, че атакуваното с нея първоинстанционно съдебно решение било правилно, с оглед на което следвало да бъде потвърдено. Твърди се, че допълнителни съображения ще бъдат изложени, като обемът и дълбочината им ще бъдат обусловени от персоналния субстрат на въззивния състав, респ. от личността на съдиятадокладчик по делото.

Първоинстанционното решение, в частта, с която е уважен, приетият за съвместно разглеждане, насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като необжалвано, е влязло в законна сила и е изключено от въззивен контрол.

В открито съдебно заседание „ВИМ.“ ЕООД - дружеството, редовно призовано, не изпраща представител. Вместо това „ВИМ.“ ЕООД, чрез управителя си В. М., депозира по делото молба, с която заявява, че умишлено няма да се яви в съдебното заседание, „за да се избегне опасността да бъде пресъздадена заключителната сцена от една безсмъртна класика на Великия Чарлс Чаплин….“. Заявява още, че поддържа подадената въззивна жалба, оспорва „извода на ВТАС“, че решението на окръжния съд, в частта, с която е уважен предявеният насрещен иск е изключен от въззивен контрол, като твърди, че обжалва решението изцяло, а дори да се приемело, че в тази част е влязло в сила, като необжалвано, разглеждането на въззивната жалба не било безпредметно или недопустимо. „ВИМ.“ ЕООД продължавало да има легитимен интерес да бъде установена със сила на пресъдено нещо неправомерността/противоправността на решението от 16.04.2025 г. за изключването му, като съдружник в „САШРУС“ ООД. Преповтаря изложените във въззивната жалба съображения и доводи.

В открито съдебно заседание не изпращат представители и въззиваемото дружество „САШРУС“ ООД, представлявано от управителя адв. Д. Р. и конституираното, на негова страна, трето лице – помагач „НИМЦО ТРЕНАЖОР“ ЕООД, представлявано също от управителя адв. Д. Р.. Вместо това двете дружества, чрез адв. Д. Р., депозират молба по делото, с която заявява, че още в отговора на въззивната жалба е заявено, че ще бъдат изложени допълнителни съображения, като обемът и дълбочината ще е обусловен от персоналния субстрат на въззивния съд, на който делото ще бъде разпределено, респ. на личността на съдията – докладчик. След отразеното, че в изпълнение на проекта „Гоголъ“ от години следи, анализира и сортира практиката на Апелативен съд – Велико Търново и кратко изложение на наблюденията му, се излагат съображения по съществото на спора, а именно че поставеният казус за разглеждане касае тъй нар. „решение в чекмедже“, като се твърди, че решението от 16.04.2025 г. за изключването на „ВИМ.“ ЕООД, като съдружник в „САШРУС“ ООД, страда от много тежка незаконосъобразност, която не може да бъде коригирана, тъй като е изтекъл преклузивният срок по чл. 74, ал.1 ТЗ и то не по вина на „ВИМ.“ ЕООД.

Поставят се практически проблеми във връзка с установената от ВКС съдебна практика по отношение на решенията за изключване на съдружник в ООД.

Прилагат се теоретични разработки и становища по въпроса и съдебни актове.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно.

Същото, в обжалваните му части, е частично недопустимо, по следните съображения:

Предявените, както първоначални искове, така и насрещният иск, са недопустими, тъй като предявяването им представлява злоупотреба с право и противоречи на чл. 3 ГПК и първоинстанционният съд е следвало да ги остави без разглеждане, на това основание и да прекрати производството по делото.

Съображенията, че е налице злоупотреба с право в случая, са следните:

На 24.09.2025 г. е подадена до Окръжен съд – Русе искова молба от „ВИМ.“ ЕООД против „САШРУС“ ООД и е образувано търг. дело № 170/ 2025 г. по описа на ОС – Русе.

Видно от приложените по горепосоченото дело молба от адв. Д. Р. от 18.09.2025 г. до заместник – председателя на Окръжен съд – Русе, ведно с Описание на операция „PRUEFY“ /цензурирана версия/ (л. 10 – л. 22 от търг. дело № 170/ 2025 г. по описа на ОС – Русе), адв. Р. сочи, че институтът на изключване на съдружник по чл. 126, ал.3 ТЗ концентрира в себе си комплексна и сложна проблематика и „воден изцяло от благородни, експериментално – иновативни подбуди“ създал „проектното“ търговско дружество „САШРУС“ ЕООД, чрез което разработил „многоелементен и многоетапен план за провеждане на Операция под наименованието „PRUEFY“.