Решение № 303 от 15.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20241100512459 по описа за 2024 година и за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника П. С. Б., подадена чрез пълномощника адв.Д. Ч. срещу решение № 11378 от 12.06.2024 г. постановено по гр.дело № 17947/2024 г. на Софийския районен съд, 168 състав, в частта, с която е признато за установено по исковете предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че П. С. Б. с ЕГН: ********** и адрес: гр.София, ж.к.“ ********-5“, ********, ап.2, общ.

Столична, обл.София /столица/ д ъ л ж и на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Ястребец” 23Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, 1824,92 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 21.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 512,59 лева /петстотин и дванадесет лева и 59 стотинки/, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 12.12.2023 г., 41,17 лева /четиридесет и един лева и 17 стотинки/, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2020 1 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 21.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 10,19 лева /десет лева и 19 стотинки/, представляваща мораторна лихва за период от 15.01.2021 г. до 12.12.2023 г. Решението е постановено при участие на трето лице- помагач на страната на ищеца- „ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, гр.София.

В жалбата се излагат доводи, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалноправните разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата.

Жалбоподателят излага доводи, че няма качеството на потребител на топлинна енергия, както и че не е налице валидно договорно отношение между страните по делото. Твърди, че няма доказателства по делото учреденото право на ползване върху процесния недвижим имот да е било погасено по надлежния ред. В тази връзка се моли настоящата въззивна инстанция да отмени решението на СРС в обжалваната част, като неправилно, и да постанови друго, с което предявените по реда на чл.422, ал.1 от ГПК установителни искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец “Топлофикация София” ЕАД, гр.София чрез своя процесуален представител юрк.Б.А. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбата на ответника като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Третото лице- помагач на страната на ищеца-„ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, гр.София, не взема становище по подадената въззивна жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, и допустимо. Същото обаче е неправилно, по следните съображения:

Спорният по делото въпрос се свежда до съществуването на валидно 2 облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия и по-конкретно - кой е страна в договорното облигационно отношение с ищеца в случаите на учредено вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот - дали собственика или титуляра на това ограничено вещно право. Настоящият въззивен състав намира, че в настоящия случай не е доказано от страна на ищеца по делото, съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия, поради следните съображения:

Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

Съдът приема, че в настоящия случай ответникът не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените срещу него искове, тъй като върху процесния имот е учредено/запазено/ пожизнено вещно право на ползване в полза на трети лица, видно от нот.акт за продажба на недвижим имот № 27, том LXХХХ, нот.дело № 17921/ 1994 год. на І-ви нотариус при Софийски районен съд- С.К. Б. и О.В. Б.а, поради което и същите се явяват и задължени лица за заплащане на разходите за топлинна енергия за имота.

Т.е спорен по делото е въпроса кой е страна в договорното облигационно отношение с ищеца в случаите на учредено вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот - дали собственика или титуляра на това ограничено вещно право. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Според настоящия въззивен състав след учредяването на вещно право на ползване “потребител на топлинна енергия” по смисъла на цитираните разпоредби е единствено титулярът на правото на ползване.

Това следва, както от изричното разглеждане в ЗЕ хипотезата на учредено вещно право 3 на ползване и нарочно определяне на титуляра на същото като потребител на доставяната в имота топлинна енергия, така и от общата уредба на задълженията на титуляра на вещното право на ползване по чл.57 ЗС. Съгласно последната разпоредба, ползувателят на имота е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването му. Той дължи и заплащането на данъци и такси за имота, както и да застрахова имота за своя сметка в полза на собственика - ал.4 на чл.57 ЗС. От тези норми е ясно, че законът предвижда ползувателят да понесе цялата тежест във връзка с ползването на имота, тъй като това вещно право му дава изключително право да владее и ползва имота, като юридически лишава от същите правомощия собственика, който остава притежател само на т.нар. гола собственост, поради което не е юридически оправдано в тази хипотеза той да бъде потребител на топлинна енергия. В конкретния случай върху процесния имот е учредено/ запазено/ пожизнено вещно право на ползване в полза на лицата С.К. Б. и О.В. Б.а- видно от представения нот.акт за продажба на недвижим имот № 27, том LXХХХ, нот.дело № 17921/ 1994 год. на І-ви нотариус при Софийски районен съд. От друга страна, по делото няма данни за прекратяване на така учреденото вещно право на ползване по силата на предвидените в закона прекратителни основания по отношение на С.К. Б. и О.В. Б.а. Ето защо тези лица, а не ответникът като собственик на имота, са потребители на топлинна енергия за топлоснабдявания имот за исковия период от време и страна по облигационното отношение с ищеца. Ищецът не е ангажирал други доказателства в подкрепа на твърдението си, че ответникът е страна по облигационното отношение, като например - представен писмен договор за топлоснабдяване, поради което това обстоятелство се явява недоказано, а следователно - недоказано е и наличието на договорно отношение между страните по доставка на топлинна енергия. Ето защо исковете са изцяло неоснователни.

С оглед на изложено ответникът П. С. Б. не се явява пасивно материално правно легитимиран да отговоря по предявените искове. Ето защо, атакуваното решение, като неправилно следва да бъде отменено в обжалваната от ответника част, включително и в частта относно присъдените в полза на ищеца разноски, като вместо него да бъде постановено друго, с което установителните искове по чл.422, ал.1 от ГПК следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

По разноските по делото:

При този изход на спора на въззивника- ответник следва да се присъдят на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, своевременно поисканите и направени разноски за производството пред двете съдебни инстанции в общ размер на сумата от 671,50 лв., от които 111,50 лв.- заплатена държавна такса за въззивно обжалване и 560 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 22.04.2024 г. От друга страна, с оглед на обстоятелството, че 4 процесуалното представителство на ответника П. С. Б. по делото е осъществено от адв.Д. Ч. при условията на чл.38, ал.2 от ЗА, поради което, предвид фактическата и правна сложност на делото и с оглед решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, на същата следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 250 лв. за въззивното производство.

Съгласно разпоредбата на чл.4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в съответствие с чл.2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, считано от 01.01.2026 г. валутата на Република България е еврото, паричната единица е едно евро, а едно евро се разделя на сто цента.

С оглед на което въззивният следва да превалутира всички суми от лева в евро.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 11378 от 12.06.2024 г. постановено по гр.дело № 17947/2024 г. на Софийския районен съд, 168 състав, в частта, с която е признато за установено по исковете предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че П. С. Б. с ЕГН:

********** и адрес: гр.София, ж.к.“********-5“, ********, ап.2, общ. Столична, обл.София /столица/ дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Ястребец” 23Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, 1824,92 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 21.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 512,59 лева /петстотин и дванадесет лева и 59 стотинки/, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 12.12.2023 г., 41,17 лева /четиридесет и един лева и 17 стотинки/, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 21.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 10,19 лева /десет лева и 19 стотинки/, представляваща мораторна лихва за период от 15.01.2021 г. до 12.12.2023 г., както и в частта, с която е осъден П. С. Б. с ЕГН: ********** и адрес: гр.София, ЖК“ ********-5“, ********, ап.2, общ.Столична, обл.София /столица/, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец” 23Б на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 119,35 лева разноски в исковото производство и 47,77 лева разноски в заповедното и 92,41 лева юрисконсултско възнаграждение в двете производства, и вместо това постановява:

Разпечатката съдържа 35 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d436a500-d44e-4504-bbd8-aa5c083b1613